Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5538 от 19.08.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 12737/2024
Вид
Решение № 5538
Подписан
19.08.2026
В сила
19.09.2026
Състав
Мая Йорданова Михайлова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5538 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20241100112737 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца Д. Д. Ц. срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане от ответника на сумата от 30 000.00 лв. главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за причинени неимуществени вреди в реултат на настъпило на 18.12.2023 г. пътнотранспортно произшествие (ПТП) в гр. София, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 17.04.2024 г. до пълното изплащане на сумата.

Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 18.12.2023 г. ПТП в гр.

София, по вина на водача, управлявал лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, е претърпял неимуществени вреди, следствие на причинени телесни повреди. Поддържа, че деликтната отговорност на ответника е била обезпечена от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на настъпилото процесно ПТП.

Сочи, че е предявил претенция към застрахователя, ответник в 1 настоящото производство, но последният е отказал да изплати обезщетение.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Навежда доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП. Твърди, че уврежданията на ищеца не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Навежда възражение за съпричиняване от ищеца, който е пътувал в лек автомобил с марка „БМВ 530 Д” с рег. № ******** без поставен предпазен колан. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С определение от 03.04.2025 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.

№ ********, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно – транспортното произшествие.

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К-740/18.12.2023 г., съставен от А. С. – младши автоконтрольор при О„ПП“ – СДВР, се установява, че на 18.12.2023 г., около 13.30 часа, в гр.

София, бул. „Драган Цанков” срещу №46, е настъпило ПТП при следния механизъм - л е к автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******** се е движил по бул. „Драган Цанков”, с посока на движение от бул.

„Г.М.Д.” към ул. „Л.Станчев”, като срещу №46, удря спрелия пред него лек автомобил с марка „БМВ 530 Д” с рег. № ********, в резултат на което е пострадал ищеца Д. Д. Ц., а водачът на лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******** е напуснал местопроизшествието.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на увреждането, механизма, и 2 причинените вреди. Тъй като материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ не бе оборена от ответника, съдът приема за доказани твърденията на ищеца за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства.

От показанията на свидетеля В.К.К., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, се установява, че на 18.12.2023 г. свидетелката управлявала л е к автомобил с марка „БМВ 530 Д” с рег. № ******** гр.

София, по бул. „Драган Цанков”. Спряла автомобила, слязла и продължила да се движи пеш, а ищецът продължил с управлявания от него горепосочен автомобил. Сочи, че малко след като слязла от автомобила чула звук от сблъсък, обърнала се и видяла, че лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ е ударил автомобила управляван от ищеца. След сблъсъка ищецът бил в шок, оплакал се, че не може да диша и изпитва болка в гърдите. Имал световъртеж, гадене и започнал да повръща. Свидетелката придружила ищеца в УМБАЛСМ „Пирогов”, където било констатирано, че има мозъчно сътресение. Сочи, че след инцидента ищецът продължил да има оплаквания и болки, и започнал да вдига кръвно, имал нужда от чужда помощ, не можел да се храни и да става.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебна автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице С. С., което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се установява, че от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, който при недостатъчна концентрация и внимание при управление на автомобила не е съобразил конкретната пътна обстановка и не е успяр своевременно автомобила. За водача на лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******** ПТП-то е било предотвратимо в случай, че е управлявал автомобила с по-голяма концентрация и внимание, съобразно конкретната пътна обстановка – колона от автомобили в неговата посока на движение.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р П. С. П., което заключение настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено се 3 установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания – черепно-мозъчна травма, състояща се от: сътресение на главния мозък, без локална травма в областта на главата, без рентгенови данни за травматични промени в костната структура на черепа; травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в: контузия на шията/ навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб/ без рентгенови данни за счупване на тела, израстъци на прешлени и без разместване/ луксация на стави; травма на гръдния кош, състояща се от: контузия на гръдния кош без рентгенови данни за счупване на ребрени дъги, хемо- и пневмоторакс и клинични данни за дихателна недостатъчност. Диагнозата „сътресение на главния мозък“ при ищеца е поставена въз основа на анамнестични данни, че „му се губят моменти от случката“, като в медицинската документация няма описани контузионни промени в областта на главата, като краниографиите са без травматични промени на черепните кости. При ищеца за контузията на шията е проведено лечение с мека шийна яка, която по негови данни е носил в продължение на три месеца, като в медицинската документация няма предписани медикаменти, по данни от личния преглед след сваляне на яката не е провеждал физикални процедури. Травмата на гръдния кош – контузия е приета по анамнестичните данни за болка, без рентгенови данни за счупване на ребрени дъги, хемо -, пневмоторакс и дихателна недостатъчност.

По своя вид и тежест получените травматични увреждания от ищеца имат следната медико-биологична характеристика: сътресението на главния мозък, преминало с количествена промяна в яснотата на съзнание, без медицински данни за настъпила промяна в яснотата на съзнанието до кома, с нормален неврологичен статус е реализирало медико-биологичния критерий – временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузията на шията, без рентгенови данни за счупване на тела, израстъци на прешлени и без разместване на стави е реализирало медико-биологичния критерий – временно разстройство на здравето, неопасно за живота; контузията на гръдния кош без рентгенови данни за счупване на ребрени дъги, хемо- и пневмоторакс и клинични данни за дихателна недостатъчност е реализирало медикобиологичния критерий – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. СМЕ е констатирала наличието на причинно-следствена връзка между описаните травматични увреждания и процесното ПТП. Вещото лице е 4 посочило, че при процесното ПТП управлявания от ищеца спял лек автомобил е блъснат отзад, като при такъв удар предпазните колани не сработват и нямат превантивно действи, шията е свободно подвижна и получените травматични увреждания са възможни и с поставен обезопасителен колан. СМЕ не приема при посочения механизъм на настъпване на процесното ПТП, че диагнозата „луксация на дясната темпоромандибуларна става е последица от процесното ПТП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Относно иска по чл.432, ал.1 КЗ

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника застраховател.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи, ч е на 18.12.2023 г., около 13.30 часа, в гр. София, на бул. „Драган Цанков” срещу №46, е настъпило ПТП причинено по вина на водача на лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, при което е пострадал ищеца Д. Д. Ц., водач на л е к автомобил с марка „БМВ 530 Д” с рег. № ********. Установи се, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, е била обезпечена от ответното застрахователно дружество чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” валидна към момента на 5 настъпване на процесното ПТП на 18.12.2023 г. В причинна връзка с противоправно поведение на водача на лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, ищецът е претърпял неимуществени вреди.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалия, тъй като недоказани останаха твърденията на ответника, че ищецът е управлявал лек автомобил с марка „БМВ 530 Д” с рег.

№ ******** без поставен предпазен колан. От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че посочените от ищеца увреждания е възможно да бъдат получени и ако той е бил с поставен предпазен колан.

Вещото лице е посочило, че при процесното ПТП управлявания от ищеца спял лек автомобил е блъснат отзад, като при такъв удар предпазните колани не сработват и нямат превантивно действи, шията е свободно подвижна и получените травматични увреждания са възможни и с поставен обезопасителен колан.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания. От приетата по делото СМЕ се изяснява правнорелевантният факт, че характерът на получените от пострадалия увреди е травматичен, които в съвкупност са му причинили болки и страдания, като в следствие на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания – – черепномозъчна травма, състояща се от: сътресение на главния мозък, без локална травма в областта на главата, без рентгенови данни за травматични промени в костната структура на черепа; травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в: контузия на шията/ навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб/ без рентгенови данни за 6 счупване на тела, израстъци на прешлени и без разместване/ луксация на стави; травма на гръдния кош, състояща се от: контузия на гръдния кош без рентгенови данни за счупване на ребрени дъги, хемо- и пневмоторакс и клинични данни за дихателна недостатъчност, които по своя медикобиологичен характер отговарят на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.