Решение № 5382 от 03.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5382 гр. София, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20231100509179 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т. Р. Ю. срещу Решение № 8847/29.05.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, в частта, в която е изменен определеният с Решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 86-ти състав режим на лични отношения на въззивника с детето А.Т. Ю., родено на 13.12.2011 г. Изложени са оплаквания за липса на изменение на обстоятелствата, при които определените по – рано мерки за лични отношения са постановени. Твърди се, че между страните е постигнато споразумение на 23.08.2023 г. относно тези мерки. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което претенцията на въззиваемата Р. Р. Д. с правно основание чл.51, ал.4 СК да бъде отхвърлена и да не бъде допускано изменение на определения с Решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на СРС, III ГО, 86-ти състав режим на лични отношения на въззивника с детето А..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Р. Р. Д. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба. Излага съображения за правилност на постановеното съдебно решение. Твърди се, че депозираната въззивна жалба е изцяло бланкетна. Поддържа се, че от определяне на мерките за лични отношения на въззивника с детето А. и от подписване на 1 споразумението от 23.08.2023 г. е настъпила промяна в обстоятелствата.

Постъпила е въззивна жалба от 25.09.2023 г. на Р. Р. Д. срещу Решение № 76071/19.06.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав, с което е оставено без уважение искането й от 07.06.2023 г. за поправка на допусната в диспозитива на Решение № 8847/29.05.2023 г. очевидна фактическа грешка. Изложени са оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт. Поддържа се наличие на несъответствие между изразената воля в мотивите на съда и отразеното в диспозитива на съдебния акт по отношение на определения период на пътувания на детето на основание чл.127а, ал.2 СК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Т. Р. Ю. не е депозирал отговор на въззивната жалба срещу Решение № 76071/19.06.2023 г.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащи на въззивно обжалване актове, които са валидни като цяло и допустими в обжалваните части.

Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С Решение № 8847/29.05.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав е изменен определеният с Решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав режим на лични отношения на детето А.Т.

Ю. и бащата Т. Р. Ю. като е разписано последният да има право да вижда и взема детето при себе си всяка четвърта събота и неделя от годината от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, четиринадесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, с приспиване, разделени на два пъти по седем дни, всяка четна година за Коледната ваканция от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12., всяка нечетна година за новогодишните празници, считано от 18:00 часа на 30.12. до 18:00 часа на 02.01., всяка четна година за пролетната ваканция, когато тя не съвпада с Великден, за времето от 10:00 часа на първия ден от първата половина на ваканцията до 18:00 часа на последния ден от първата половина на ваканцията и всяка нечетна година – от 10:00 часа на първия ден от втората половина на ваканцията до 18:00 часа на последния ден на ваканцията, както и всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на последния ден на Великден. Със съдебното решение е заместено, на основание чл.127а, ал.2 СК, съгласието на бащата за пътувания на сина му А., придружен от майката, извън територията на Република България до държавите – членки на Европейския съюз, Конфедерация Швейцария, Кралство Великобритания, Република Северна Македония, Република Турция и Република Сърбия за период от пет години, считано от постановяване на съдебното решение, без ограничение броя на пътуванията за период от общо не повече от три месеца в годината, като пътуванията не съвпадат с определения режим на лични отношения на бащата с детето. На основание чл.127а, ал.4 СК, е допуснато предварително изпълнение на съдебното решение в частта за заместване на съгласието за пътуване на детето.

С Решение № 76071/19.06.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав е оставено без уважение искането на Р. Р. Д. за поправка на очевидна 2 фактическа грешка, допусната в диспозитива на постановеното в първоинстанционното производство Решение № 8847/29.05.2023 г. в частта по отношение на общия период на пътуванията на детето в чужбина.

Спор не е формиран и въз основа на удостоверение за раждане, издадено на 22.12.2011 г. от Столична община – район „Триадица“ се доказва, че страните са родители на детето А.Т. Ю., роден на 13.12.2011 г.

Не е спорно между страните и от приетото от първоинстанционния съд като писмено доказателство по делото Решение № 45616/23.02.2017 г. по гр.д. № 70877/2015 г. по описа на СРС, ГО, 86-ти състав, влязло в законна сила на 23.02.2017 г., се установява, че със същото е утвърдено постигнато между страните в настоящото производство споразумение за прекратяване на гражданския им брак по взаимно съгласие, упражняването на родителските права по отношение на малолетният син на страните А. е възложено на майката Р. Р. Д., при която е определено то да живее, на бащата Т. Р. Ю. е разписан режим на лични отношения с детето, който включва право бащата да прекарва с детето не по – малко от всяка втора и четвърта седмица от месеца от четвъртък след детска градина/училище от 16:00 часа до 19:00 часа в неделя, тридесет дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, десет дни през зимната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, половината от всички ваканции на детето, на рождения ден на бащата (26.10) за времето от 10:30 часа до 20:00 часа, рождения ден на детето (13.12) за времето от 09:00 часа до 18:00 часа при уговорка между родителите празникът да се чества заедно и от 09:00 часа до 14:00 часа при уговорка всеки от родителите отделно да присъства на празника на детето, както и всеки работен ден през седмицата след учебните занятия и в частност от 16:00 часа до 21:00 часа, официалните почивни дни след първия на Великденските празници, от 10:00 часа до 21:00 часа на Гергьовден от 10:00 часа на 31.12. до 21:00 часа на 01.01.

Според чл.51, ал.4 СК изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата.

Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата и е приложение на принципа за всестранната им защита, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права.

Действително изборът на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради което същественото изменение в обстоятелствата е от естеството да рефлектира върху ефикасността на избраните мерки, респективно да наложи изменението им съобразно с промяната в обстоятелствата. От значение по чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК са всички промени в обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. Възможно е да се касае единствено за обстоятелства, които рефлектират върху рационалността на избраните мерки. Възникналите нови обстоятелства могат да са от естество да влошават положението на детето при упражняващия родителските права или да подобрят положението му, ако тези права се предоставят на другия родител. Изменението по 3 чл.51, ал.4 и чл.59, ал.9 СК се осъществява в случай на изменение на обстоятелствата, поради което предмет на установяване са именно тези факти, а крайният извод се съобразява при преценка на родителския капацитет на всяка от страните.

В приетите от първоинстанционния и въззивния съд социални доклади, изготвени от АСП, Д „СП“ – Лозенец са отразени данни, че режимът по споразумението между родителите не се спазва стриктно след навършване на девет години от детето А., когато последното споделило, че не желае да ходи при бащата, тъй като той пие алкохол и обижда него и майката.

Данни в същата насока са изнесени пред първоинстанционния и въззивния съд от въззивника и въззиваема страна Ю. по време на проведеното изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК, както и от въззиваемата страна и въззивник Д. при изслушването й от въззивния съд.

Във въззивното производство Р. Д. заявява, че понастоящем подрастващият А. не желае да се вижда и да разговаря по телефона с баща си и не го посещава. Последната по време среща между двамата е проведена на 03.03.2023 г., въпреки насърчаването на детето от страна на майката.

Пред въззивния съд детето А. посочва, че не желае да се вижда с баща си и той не му липсва, тъй като не се опитва да го научи на нищо, не откликва на желанията му, оставя го сам и посещава питейни заведения. Подрастващият питае съмнения, че баща му се интересува от него, защото го обича, а не проявява обикновена любезност. Малолетният споделя, че от около две – три седмици започнал да се чува с баща си по телефон. Харесва партньора на същия родител и се разбира с нея.

Изслушван пред въззивния съд, въззивникът и въззиваема страна Ю. твърди първоинстанционното решение да го лишава от възможност пълноценно да осъществява родителската си функция по отношение на сина му А.. За въведената промяна в режима, утвърден с Решение № 76071/19.06.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав същият не намира причина и основания, макар да признава, че пред държавен съдебен изпълнител е узнал, че детето не желае да се види с него. Смята, че не следва да бъде допускано изменение на определения по споразумение с майката режим на лични отношения с детето, но последното със съгласие на двамата родители да решава кога да остане да преспи в дома му.

Видно от протокол от 11.04.2024 г. на държавен съдебен изпълнител при СИС на СРС, 9-ти участък детето при опит за принудително изпълнение на Решение № 8847/29.05.2023 г. по гр.д. № 20600/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 149-ти състав детето А. е отказало да тръгне с бащата, заявило е желание да се чува с него по телефон и да го вижда през лятото.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл.51, ал.4 СК въззивният съд е допуснал изготвяне на съдебна психологична експертиза (СПЕ). От приетата като обективно 4 и компетентно изготвена и неоспорена от страните СПЕ се установява, че страните притежават еднакъв стил на родителстване, като майката е с добър родителски капацитет, а този на бащата, видян в светлината на данните за поставяне на детето в риск след шофиране под въздействието на алкохол, се явява задоволителен.Комуникацията между двамата родители е нарушена и същите не разполагат с изработен общ модел за включване на другия при отглеждането и възпитанието на детето. Последното има изградена по – силна емоционална връзка с майката, която е водещата и базова родителска фигура за него. С нея то се чувства по уверено. Малолетният има изградена емоционална свързаност и с баща си, не отхвърля бащината фигура. Резултатите от проведените експертни изследвания са дали основание на вещото лице да заключи, че при подрастващия А. няма налични фиксирани травматични емоционални преживявания, включително такива свързани с насилие, липсва конфликт на лоялност и индикации за родителско отчуждение. Експертът констатира настъпила след 2021 г. промяна във връзката между бащата и детето, породена от нарушено доверие на малолетното към този родител. Отправена е препоръка за определяне на режим на контакти на бащата с детето, който включва преходен период на по – кратки срещи, без приспиване в дома на бащата.