Решение № 1485 от 04.08.2026, Административен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1485

Шумен, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - V състав, в съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА административно дело № 20267270700282 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.215 ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.210 ал.3 от ЗУТ, образувано по депозирана жалба от депозирана жалба от „Ромфарм компани“ ООД, [населено място], [улица], eт.3 с [ЕИК], представлявано от управителя Т. Ш. чрез гл.юрисконсулт Р. О. срещу Решение по Протокол от 30.12/2026г. за определяне пазарната цена на обезщетение на собствениците на засегнати имоти на Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №РД- 17/30.12.2025г. на Кмета на О. В..

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановеното решение в частта, касаеща собствените на оспорващия имоти, доколкото счита, че определената им в рамките на производството оценка е значително занижена.

Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението не е спазена разпоредбата на чл.210 от ЗУТ, тъй като обезщетението не е съобразено с характеристиките, вида и местонахождението на имота, което е довело до несъответствие на оценката с действителната пазарна цена на имот от този тип.

Отправено е искане за отмяна на решението, с което са определени обезщетения за следните имоти: ПИ с идентификатори № ***, №*** и №*** в землището на [населено място], обл.Шумен като бъдат определени нови и справедливи оценки по реални пазарни цени, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна О. В., редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище вх. № 2295/07.07.2026 г. оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на процесното решение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процес. представител на оспорващия.

Заинтересованата страна „Енергая“ ЕООД [населено място], редовно призована, не се явява.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а и от приложени Нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот-земеделски земи, съответно: №136 т. VI, рег. № 11543, д.861 от 2012 г. на нотариус с рег.№024 и с район на действие РС [населено място] се установи, че оспорващият е собственик на поземлени имоти с идентификатори № ***, №*** и №*** в землището на [населено място], обл.Шумен.

Със Заповед №РД- 15-154 от 31.10.2023 г. на Областен управител на област Шумен е одобрен Подробен устройствен план – ПЗ за смяна предназначението на земеделска земя, във връзка с инвестиционно намерение „Изграждане на Вятърен парк за производство на ел. енергия-Габрица и изграждане на въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) 110kV, свързваща бъдеща33/110 kV подстанция „Близнаци“ с мрежата на ЕСО“.

Със заявление на заинтересованата страна „Енергая“ ЕООД [населено място] вх.№РД 26-00-369/21.10.2025 г. до Кмета на Община Венец е поискано да се открие процедура на основание чл.192 ал.3 и чл.193 ал.4 от ЗУТ за учредяване право на преминаване и право на прокарване на линеен обект на техническата инфраструктура през поземлените имоти, предмет на заповедта на областния управител на област Шумен и определяне по реда на чл.210 от ЗУТ размера на обезщетения на собствениците на засегнатите от сервитутните зони имоти.

Видно от Протокол №3/30.12.2025 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-517/30.12.2025 г. на кмета на Община Венец в табличен вид са обективирани засегнатите имоти с посочване на засегнатите площи, като в т. 16, 23 и 24 фигурират собствените на оспорващия имоти. По отношение на тези имоти на база изготвена оценка от лицензиран оценител са посочени и конкретни пазарни стойности на правото на преминаване /сервитут/, като за имотите на оспорващия те са определени в следните размери: поземлени имот с идентификатор № *** с площ 8699.614 кв.м., засегната площ – 271.758 кв. м. – 104 евро; №*** с площ 22001.527 кв.м., засегната площ – 5710.914 кв. м. - 2190 евро и №*** с площ 21000.489 кв.м., засегната площ – 8935.948 [жк], всички находящи се в землището на [населено място], обл.Шумен.

Оспорващият бил надлежно уведомен за приетото решение, видно от обратни разписки с дата на получаване на 11.05.2026 г.

Несъгласен с така определени суми за обезщетение, последният депозирал жалба до ШАС, въз основа на която е образувано настоящото АД № 282/2026 г. по описа на съда.

От заключението на вещото лице, притежаващо сертификат за оценки на земеделски земи, по назначената съдебно-техническа оценителна експертиза /СТОЕ/ по настоящото дело, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи, че пазарната стойност на целия процесен имот, при съобразяване и прилагане на приходния метод, методът на поземлената рента и сравнителния метод, методът на пазарните аналози, е: за ПИ с идентификатор № *** с площ 8699.614 [жк], пазарната стойност на ограниченито от възникналия сервитут 271.758 дка – 352.99 евро; за ПИ с идентификатор №*** с площ 22001.527 кв.м. пазарната стойност е 28 570 евро, а на ограничението от възникналия сервитут от 5710.914 кв.м. – 7415.89 евро; за ПИ с идентификатор №*** с площ 21000.489 кв.м., пазарната стойност е в размер на 27 270 евро, а на ограниченито от възникналия сервитут 8935.948 кв.м. – 11603.44 евро.

Пазарната стойност е определена по приложения като най-подходящ метод на посредственото сравнение/пазарни аналози.

При това положение вещото лице е дало заключение, че актуалната пазарна стойност на паричното обезщетение за възникналия сервитут при съобразяване на всички неблагоприятни последици от принудителното ограничаване на правото на собственост и тяхната степен на влияние върху засегната площ от имота, е в размер на 11603.44 евро за ПИ с идентификатор №***; 352.99 евро за ПИ с идент. № ***; 7415.89 евро за ПИ с идент. №***.

Съобразно констативната част на заключението, оценката на сервитута се извършва по формулата ПС серв=ПСзем х Кс х Ксп, където ПСзем е пазарна стойност на земята, Кс е коефициент отчитащ срока, за който е учредено ограниченото вещно право, който при неограничен сервитут е максимално 0,9, и Ксп е експертно определен коефициент в зависимост от ограниченията, които сервитутът налага на собственика на земята при ползването ѝ в границите 0,5- 0,9. В настоящия казус съотношението засегната площ към обща е между 3.12% до 42.55%, което се намира в съществено различие от докладът за оценка в административното производство.

Съдът намира, че несъмнено справедливата пазарна стойност на пълното или ограничено вещно право е свързано с вземане под внимание на конкретната, действителна или потенциална реализация на оценявания обект, по метода приложен от вещото лице.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имота, предмет на оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати. Жалбата е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно назначен със заповед на Кмета на Община Шумен, съобразно предоставените му със закона правомощия. Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ е издадено в необходимата форма, надлежно подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в заповедите на Кмета на Община Шумен и при спазване на реквизитите на съдържанието, посочени в чл.59 ал.2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването му. Спазени са административно-производствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.

Оспореното Решение обаче е издадено в противоречие с материално правните разпоредби на ЗЕ. Съгласно чл.64 ал.1 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути. Сервитутите, съгласно разпоредбата на ал.2 чл.64 от ЗЕ, са следните: 1.право на преминаване на хора и техника в полза на лицата по ал.1; 2.право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал.1; 3.ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. С разпоредбата на ал.4 чл.64 от ЗЕ се урежда възникването на сервитутите по ал.2, а именно: 1.когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти и 2.титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Съгласно ал.6 на чл.64 от ЗЕ, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и чл.211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, като обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал.1. По силата на чл.210 ал.1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.

Безспорно е, че обектът „Изграждане на Вятърен парк за производство на ел. енергия-Габрица и изграждане на въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) 110kV, свързваща бъдеща33/110 kV подстанция „Близнаци“ с мрежата на ЕСО“, представлява енергиен обект по смисъла на пар.1 т.23 от ДР на ЗЕ. От доказателствата по делото се установява, че обектът преминава през процесните поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място], като страните не спорят относно този факт, както и за сервитутната площ, определена за процесния имот.

Съдът намира, че при постановяване на решението си, комисията неправилно е приложила материалния закон, което е довело до неправилно определяне размера на еднократното обезщетение на собственика на процесния имот, върху който е възникнал сервитутът, като съображенията за това са следните:

С оспореното решение Комисията по чл.210 ал.1 от ЗУТ, назначена със Заповед на Кмет на Община Венец, е възприела изцяло експертната оценка, изготвена от независим оценител, като е приела пазарната цена на сервитута за имота в размера, който е посочен от оценителя. Съдът намира, че тази експертна оценка не следва да се кредитира, като я намира за необоснована. Съгласно правилото на чл.210 ал.1 ЗУТ размерът на обезщетението, включително и за предвидения сервитут, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при сделки, извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и въведените с чл.65 ал.1 ЗЕ критерии: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването, както и справедливата пазарна стойност. Възприетата от административния орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото заключение по назначената СТОЕ, по която вещото лице подробно обосновава заключението си, приложената методология чрез отчитане на стойността на сходни имоти, със същите характеристики, които се предлагат действително на пазара, подкрепено с извадки от предлаганите цени. Съдът намира, че дадената със заключението по експертизата оценка е определена в съответствие с чл.210 ал.1 от ЗУТ и чл.65 ал.1 от ЗЕ – по пазарни цени, като е приложен метода на пазарни аналози, и следва да бъде възприета изцяло. Така приложения от вещото лице метод, дава възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта от имота, който попада в границите на сервитута, като са съобразени видовете ограничения на ползването, според чл.65 ал.1 от ЗЕ и срока на ограничението. Следователно, като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл.210 от ЗУТ в полза на собственика на имота е на съответната, посочена в оценителския доклад, пазарна стойност, комисията по чл.210 ал.1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт по причина, че определената стойност не съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право и не е включен възникналия сервитут за проектния стълб. Различието в двете оценки се обяснява с използването в административната фаза на производството на не най-подходящите и приемливи коефициенти за тежест и на използваните методи за оценка на ограниченията от сервитута, както и не е включен сервитута за проектния стълб. Коригиращите коефициенти за вид на сервитута не са обосновани в достатъчна степен. Това налага изменение на процесното решението и увеличаване на определената цена на обезщетението в съответствие с посочената от вещото лице в СТОЕ, а именно в размер на: 11603.44 евро за ПИ с идентификатор №***; 352.99 евро за ПИ с идент. № ***; 7415.89 евро за ПИ с идент. №***.