Решение № 219 от 17.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Бургас, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. П.а

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500345 по описа за 2025 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 17108/03.09.25г. на БОС от КОНПИ, ТД Бургас чрез процесуален представител гл.инспектор М.И., с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А, против решение рег.№ 666/06.08.2025г. по гр.д.№ 305/2025г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Комисията искове по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ против М. И. И., ЕГН ********** и Е. М. И., ЕГН: **********, двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., бул. „М. Л.“ № *, ет. *, ап. * и „Авея 2016“ ЕООД, ЕИК:

204229961, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“ № 49, ет.1, ап.6, представлявано от И. А. И., за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 81 106.20лв, както следва:

От Е. М. И., на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал.2, т.4, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ с цена на иска 20лв.:

-5 дружествени дяла от капитала на „Авея Билд“ ЕООД, ЕИК 202956497, 1 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“ №7, ет.1, ап.6, всеки един с номинал 2лв.

- 5 дружествени дяла от капитала на „Емили 84“ЕООД, ЕИК 204789335, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“ №7, ет.1, ап.6, всеки един с номинал 2лв.

От Е. М. И., на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал.2, т.4, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ за сумата от общо 1286, 20 лв., от които:

- 146, 60 лв., представляваща получени преводи и вноски от трети лица в разплащателна сметка в лева *****************************; - 1139,60 лв., представляваща вноски на каса/ АТМ в разплащателна сметка в лева ***********************************“, послужила за превод към трето лице за погасяване на предоставен заем;

От М. И. И. и Е. М. И., на основание чл.151 във връзка с чл.142, ал.2, т.2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ за:

- сумата от 48 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване-18.03.2022г. на товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГЛ“, рег.№ ********

От „Авея 2016“ ЕООД, на основание чл.143, т.2 във връзка с чл.141 от ЗОНПИ, за отнемане на лек автомобил, марка “Ауди“, модел “А6“, рег.№ ********, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска 10.02.2023г., в размер на 31 800 лв.

Твърди, че не е правилно, като на първо място посочва допуснати фактологически грешки в мотивната част на акта. Позовава се на неправилна преценка на събраните доказателства, на извършените СИЕ, като твърди, че въпреки отказа от част от претенциите, съдът е включил сумите, които не са предмет на исковете, в анализа за наличие на несъответствие. Поддържа неправилно приложение на закона, несъобразяване с трайно установената съдебна практика и незаконосъобразни крайни изводи в атакуваната част.

Счита, че в хода на производството въззиваемите не са успели да установят източници на доходи, техния размер и законен характер, така че да обосноват законност на придобитото имущество. Счита за доказани по делото предпоставките на чл.142 и сл. ЗОНПИ, като поддържа неправилно определяне на размера на имуществото, разходите и приходите на двамата 2 въззиваеми. Твърди, че съдът e ценил доказателствата по делото избирателно, като се основава на конкретни твърдения и становище на Комисията, незачетени при разрешаване на спора. Намира, че от събраните доказателства може да се направи основателно предположение, че процесното имущество на въззиваемите е незаконно придобито, предвид установеното значително несъответствие за проверявания период и подлежи на отнемане в полза на Държавата. Заявява, че може да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито в резултат от престъпната дейност на въззиваемия М. И. И. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, в горния смисъл.

Моли за присъждане на разноски. Няма доказателствени искания.

Въззиваемите М. И. И. и Е. М. И., оспорват въззивната жалба в надлежно депозирания отговор, чрез своя процесуален представител – адв. Р.П.. Излагат подробно становище за потвърждаване на решението. Нямат доказателствени искания. Претендират разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентната инстанция и е допустима.

Предявените пред окръжния съд искове са с правно основание чл. 141 и сл. ЗОНПИ.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БОС е образувано по искова молба от КПКОНПИ (настояща КОНПИ), гр.София, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Филип Кутев“ № 26А, ет.3, против М. И. И., Е. М. И. и „Авея 2016“ ЕООД с предявени искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 273 485.04лв., като в хода на делото исковете са изменени и общият им размер е намален до 81 106.20лв., т.7, стр.1783 и сл. по гр.д.№ 305/2023г. на БОС. Конкретните претенции срещу ответниците са описани в петитума на исковата молба, в обстоятелствената част на въззивната жалба и съответно – в диспозитива на постановения и обжалван съдебен акт.

Твърди се, че М. И. И. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.3, вр. с ал.1,, т.2, пр.1, т.3, пр.1 и т.5, пр.1, вр. с 3 чл.26, ал.1 от НК, за това, че като потвърдил неистина в ГДД по чл.92 ЗКПО, избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери, а също така, като потвърдил неистина в справка-декларация по ЗДДС и дневник на продажбите на ответното дружество, избегнал установяване и плащане на дължим ДДС. Визираните престъпления попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ (настоящ ЗОНПИ). По този повод Окръжна прокуратура Бургас е сезирала Комисията с уведомление вх.№ УВКП-355/18.02.2021г. на КПКОНПИ - т.I, стр.53 по гр.д.№ 305/2023г. на БОС и уведомление вх.№ УВКП-4813/12.05.2021г. на КПКОНПИ – т.I, стр.57, с.дело. С Протокол № ТД03БС/УВ-1759/19.02.2021г. на КПКОНПИ е постановено извършване на проверка на имуществото на горните лица, за изясняване на произхода, местонахождението му, начина на придобиване и преобразуване и др.обстоятелства. На основание чл.142, ал.2, т.2 ЗПКОНПИ (настоящ ЗОНПИ) е извършена проверка и на имуществото на Е. М. И., съпруга на проверяваното лице, както и на „Авея 2016“ ЕООД, като контролирано юридическо лице за периоди, посочени в исковата молба.

Проверката е започнала на 19.02.2021г. и е за периода 19.02.2011г. – 19.02.2021г.

С Решение № 3066/19.10.22г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, като от исковата молба и приложените доказателства се установява, че срещу М. И. И. е внесен обвинителен акт в БОС за описаните престъпления – стр.58 по гр.д.

№ 305/2023г. на БОС.

След извършените проверки, Комисията счита, че е налице значително несъответствие между имуществото на посочените лица и нетния им доход, което надвишава 150 000лв. за целия проверяван период - § 1, т.3 ДР ЗПКОНПИ (настоящ ЗОНПИ). При така изложеното, моли съда да постанови решение, с което отнеме в полза на Държавата имущество на стойност от 81 106.20лв., подробно описано в приложената на стр.1783, т. 7 по гр.д.№ 305/23г. БОС молба за изменение на исковете, съобразно извършения анализ на имущественото състояние на проверяваните лица. Ангажира доказателства и претендира разноски.

Ответниците оспорват исковете в нарочно депозирания отговор по реда и в срока по чл.131 и сл. ГПК – стр.1732, т.VІ. На първо място въвеждат 4 основание за прекратяване на производството като недопустимо, поради неизпълнение на законово предвиденото условие за завеждане на исковете по чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ (настоящ ЗОНПИ) в срока по чл.113, вр. с чл.112 ЗОНПИ.

На следващо място оспорват крайния извод на Комисията, а именно относно наличието на значително несъответствие в имуществото. Твърдят, че изложеното от Комисията в исковата молба не съответства на действителното положение. Поддържат неправилно изясняване от Комисията на фактите по приходите и доходите им. Позовават се на продажбата на недвижимия имот, описан по исковата молба в проверявания период, в резултат от което са придобити приходи. Също така твърдят неправилно определяне на стойността на придобитите МПС, поради липса на изходни данни за това. Въвеждат и други правозащитни възражения. Молят за прекратяване на производството като недопустимо и при условие на евентуалност – за отхвърляне на исковете.

Претендират разноски. Ангажират доказателства.

По допустимостта на исковете съдът приема следното:

Исковата молба има изискуемото съдържание, съгласно Решение № 263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, ето защо е редовна. Производството по делото е допустимо, макар и да се твърди недопустимост на заведените искове, поради предявяването им след изтичане на преклузивен срок. По този повод съдът съобразява възприетия с Тълкувателно решение № 1/2018г. от 04.06.2020 по т.д.№ 1/2018г. ОСГК извод, че сроковете по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ са инструктивни, а не преклузивни и с изтичането им не се погасява правото на Комисията да образува съдебно производство, при наличие на законовите условия за това.

Недопустимост на исковете не може да бъде обоснована и с въведените твърдения относно липса на значително несъответствие между нетните доходи на лицата и придобитото от тях имущество. За да приеме горното заключение, настоящият състав съобрази, че като правило допустимостта на иска е обусловена от наличието на посочени в правната теория положителни процесуални предпоставки - заведеният иск да е предвиден от закона, в исковата молба да са изложени твърдения, които сочат на правен спор, този 5 спор да е подведомствен на съда, да са изложени твърдения, че страните са надлежните страни, искът да е предявен от процесуално дееспособна страна.

Всички изложени по-горе условия обосновават допустимостта на предявения иск. В този контекст наличието или не на значително несъответствие в имуществото на ответниците е въпрос по съществото на спора, на който настоящият съд дължи отговор в това производство. Затова въведеният с исковата молба спор следва да бъде разгледан по съществото му и съдът приема следното:

Производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество за процесния период е уредено от ЗПКОНПИ, настоящ ЗОНПИ. За да бъде основателен предявеният пред съд мотивиран иск на Комисията и бъде отнето незаконно придобито имущество, за което няма установен законен източник, следва да бъдат изпълнени предвидените в закона предпоставки. По-конкретно трябва да се установи кумулативното наличие на няколко материалноправни предпоставки: привличане на проверяваното лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл.

108, ал.1 от закона; в рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено значително несъответствие, което според легалната дефиниция на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ (настоящ ЗОНПИ) е „онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лева за целия проверяван период“; на трето място съгласно чл.141 от закона - наличие на незаконно придобито имущество, т.е. имущество, за което, според чл. 5, ал. 1 от ЗПКОНПИ (настоящ ЗОНПИ), не е установен законен източник и освен това, на четвърто място, да е налице достатъчно основателно предположение, че имуществото е придобито през проверявания период, в резултат от престъпна дейност или административни нарушения, които са осигурили доходи за ответника да го придобие - дело С-234/2018 и С319/2019 СЕС.