Решение № 492 от 26.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Р., 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Виржиния К. Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20254500500611 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Рубишипс“ ООД, ЕИК: 117015399 чрез адв. П. И., против Решение №859 от 30.05.2025 г., постановено по гр. д. № 2237/2024 г. по описа на РPC, с което е уважен изцяло предявеният от А. И. С. иск за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки, страдания и негативни изживявания, в резултат на настъпилата на 24.04.2021г. трудова злополука, след извършено прихващане на пълния размер на това обезщетение от 30 000.00 /тридесет хиляди/ лева със сумата от 5 500.00 /пет хиляди и петстотин/ лева, дължима от А. С. на „Рубишипс” ООД по споразумение от месец юни 2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпването на трудовата злополука – 24.04.2021г. до окончателното й изплащане.

Изложени са подробни съображения за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

Твърдят се превратно тълкуване на събраните доказателства, противоречиви изводи на първоинстанционния съд досежно механизма на увреждане, липса на мотиви относно причинно-следствената връзка между трудовата злополука и втората операция на ищеца, неправилен извод относно липсата на съпричиняване и липсата на груба небрежност от страна на работника; неправилно определено обезщетение по справедливост. Обжалва се в частта, с която съдът е присъдил обезщетение над 5500 лв. до пълния присъд размер от 30 хил. лв. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на нова такова, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

1

В срока по чл. 263 ГПК няма подаден писмен отговор на въззивната жалба от А. И. С..

В открито съдебно заседание въззивната страна поддържа въззивната жалба по посочените в нея аргументи.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, моли за потвърждаване на обжалваното решение и претендира разноски. Представя и писмена молба, в която са инкорпорирани писмена защита и списък по чл. 80 ГПК, в който фигурира искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.3, пр. 2 от ЗАдв в размер на 2600 лв. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Окръжен съд-Р., след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение от 05.04.2021г., по силата на което А. И. С. е изпълнявал длъжността „м.“ на кораби, собственост на „Рубишипс“ ООД. От представеното разпореждане №61/24.06.2021г., потвърдено с решение №1040-17-60/29.07.2021г. на директора на териториално поделение на Националния осигурителен институт - Р., потвърдено с решение №7348 от 21.07.2022г. на ВАС, е видно, че претърпеният на 24.04.2021г. инцидент, при който А. С. срязва сухожилия на дясна ръка е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

От епикриза от Университетска болница Кремс в гр. Кремс, Австрия от 29.04.2021г. за болничен престой през периода 24.04.2021г. – 26.04.2021г. се установява, че на 24.04.2021г. е извършен директен шев на сухожилие, а два дни по-късно е поставена Клайнерт ортеза. От представените по делото болнични листове е видно, че въззиваемият е бил нетрудоспособен в периода от 05.05.2021г. до 11.10.2021г.

От Епикриза №5007, издадена от УМБАЛ „Канев“ АД се установява, че А. И. С. е постъпил на 22.03.2022г. в болницата с диагноза „лезио тендини флексорис индицис дексра инветерата“ и локален статус: наличие на оперативен цикатрикс воларно на втори пръст на дясна длан; функция нарушена; наличие на контрактура и невъзможност за екстензия. В рамките на интервенцията са сепарирани флексорните сухожилия, като същите са проследени без дефект, извършена е тенолиза и е освободен ходът им.

Пред първоинстанционния съд са назначени и приети съдебномедицинска експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, които са изготвени от вещото лице д-р П.Д., който е с призната специалност по съдебна медицина. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал приетите експертизи и заключенията на вещото лице, изслушани в открито 2 заседание, тъй като същите са обективни, компетентно изготвени, задълбочени и обосновани.

От тях се установява, че А. И. С. е получил порезна рана на втори пръст (показалеца) на дясната ръка. Прерязване на сухожилията на повърхностния и дълбокия мускул свивач на десния показалец наложило оперативна интервенция. Установените увреждания са резултат от действието на предмет с режещ ръб и могат да бъдат получени на 24.04.2021г. при порязване със счупена стъклена бутилка. След получаване на увреждането на втори пръст на дясната ръка на С. на същия му е била извършена оперативна интервенция по спешност в рамките на тридневно болнично лечение и е била поставена обездвижваща ортеза. През м. юни-септември 2021г. са провеждани общо четири амбулаторни курса физиотерапия и лечебна физкултура. През м. юни и м. октомври 2021 г. са проведени амбулаторни специализирани прегледи от ортопед.

Д-р Д. е посочил още, че при такива увреждания като при установените при ищеца А. И. С. обикновено основният възстановителен период продължава 40-60 дни. От представената медицинска документация е видно, че е настъпило усложнение (сраствания на сухожилията), което е довело до невъзможност за разгъване на втори пръст на дясната страна на С. в предкитково-фалангеалната става. Поради това през м. март 2022г. (около 10 месеца след травмата) на С. е била извършена оперативна интервенция за освобождаване на сухожилието.

Вещото лице посочва, че установените сраствания на сухожилията, наложили втора оперативна интервенция, са усложнения на първоначалното увреждане. Според вещото лице така установеното травматично увреждане може да се преценява по медико-биологичен признак като трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече от тридесет дни.

Д-р Д. посочва още, че в представената медицинска документация е отразено, че преди извършената оперативна интервенция движенията в интерфалангеалните стави на втори пръст на дясната ръка на С. са били в добър обем. Вещото лице уточнява, че обемът на движение след втората операция е по-лош, като конкретизира, че влошаването се наблюдава при движението на интерфалангианите стави, които са били с добър обем движение преди втората операция, но с намалено движение след нея.

Метакарпофалангиалната става е била с ограничено движение както преди втората операция, така и след нея. Вещото лице посочва, че възможни обяснения са – непрецизно отразяване в медицинската документация, както и самата оперативна намеса да е довела до това, коригирайки движението на едните стави, за сметка на другите.

Въз основа на представената медицинска документация от специалист по ортопедия и травматология от 02.10.2024г. и извършения съдебномедицински преглед на 08.11.2024г. вещото лице достига до извод, че към момента не е настъпило пълно възстановяване на движенията на втори пръст на дясната ръка на С., като е налице невъзможност за пълна активна 3 флексия (свиване) на пръста, което води до невъзможност за пълен захват с дясната ръка, като не се очаква занапред да настъпи пълно функционално възстановяване на втори пръст на дясната ръка на С..

От заключението на д-р Д. се установя, че по делото няма данни забавянето на смяната на превръзката след първата операция в гр. Кремс. да е довело до настъпило усложнение.

Правилно първоинстанционния съд е кредитирил показанията на св. С.

В. С.а, м. на въззиваемия (ищец пред първата инстанция), тъй като същите са последователни, подробни и се подкрепят от останалите събраните по делото доказателства. От тях се установява, че непосредствено след инцидентът ищецът бил силно стресиран, тъй като не знаел как ще плати лечението си и какво ще се случи с пръста му. Към онзи момент от университетската болница в гр. Кремс му заявили, че трябва да плати 3000 евро. След първата операция ищецът е търпял постоянни болки. Докато е бил с ортезата („шината“) абсолютно нищо не е могъл да прави с дясната ръка, а през първите 6 месеца след инцидента е имал нужда от помощ в ежедневието си, най-вече с шофирането. През целия период е приемал болкоуспокояващи. Установява се още, че ищецът е изпитвал душевни страдания във връзка с това как е изглеждал пръстът след махането на шината и опасения, че никога няма да се оправи. Свидетелката посочва още, че А. С. е избягвал да се среща с много хора, защото постоянно му се налагало да обяснява защо пръстът му изглежда така. От показанията на свидетелката се установяват и положителни събития в живота на ищеца в периода след претърпяната трудова злополука – оженил се е, започнал е да следва второ висше образование, родило му се е дете, не е бил в пълна социална изолация. Свидетелката посочва, че синът й е започнал нова работа две години след инцидента. От приетата по делото Справка за действащи трудови договори на ищеца, издадена от НАП, е видно, че е започнал работа във „Вияна Ем Транс“ ООД на 15.12.2022г., но този договор е бил прекратен едва след месец, поради което не сочи трайна трудова ангажираност. Впоследствие на 28.02.2023г. А. С. е встъпил в трудово правоотношение с „Фериботен комплекс“ АД, което в действителност е близо две години след инцидента. Липсата на прецизност в показанията на св. С. С.а относно това обстоятелство е напълно обяснима с оглед изминалото време.

От показанията на св. А. И. Т., п. на въззиваемия (ищец пред първата инстанция), които първоинстанционният съд правилно е кредитирал, тъй като са незаинтересовани и безпротиворечиви, се установява, че А. С. е изпитвал тревоги във връзка с трудовата злополука, включително притеснения как ще посрещне разходите си за лечение, както и че не е могъл да носи тежко, поради липсата на устойчив захват. Установява се още, че не е бил изолиран от п.ите си.

От показанията на св. Г. И. С.а, с. на ищеца, които първостепенният съд правилно е кредитирал, тъй като са последователни, достоверни и безпротиворечиви, се установява, че във връзка с трудовата злополука А. С. е преживял силен стрес – дали ще запази пръста си и как ще си плати операцията в Австрия. Свидетелката съобщава, че след трудовата злополука А. С. е приемал болкоуспокояващи, антибиотици и успокоителни, че първия 4 месец се е събуждал през нощта от болка. Посочва, че интензивните болки са продължили малко повече от месец, но самото възстановяване било много дълго. Сочи, че след махането на ортезата, пръстът на ищеца е изглеждал различно от останалите му пръсти, много по-слаб. Свидетелката съобщава, че общото им дете с ищеца е родено на 30.12.2023г., като се е наложило да се подложат на ин-витро процедура, което тя отдава на силния стрес, преживян от с. й. Потвърждава, че са се оженили година и половина след трудовата злополука и че преди това били кръстници.

От показанията на свидетелите С. Ц. и Х. Х., които са служители на ответното дружество, се установява, че никой от двамата не е пряк очевидец на инцидента, но ищецът се е обърнал към тях за съдействие, непосредствено след като си е срязал пръста. Тази информация се припокрива и със съобщеното от тях в приетите по делото рапорти към управителя на ответното дружество. От показанията им се установява още, че ищецът е затворил стъклена бутилка за вода и че при счупването същата се била счупила на много парчета. Въззивният съд отчете, че има разминаване между съобщеното от м.та на ищеца и двамата свидетели относно това дали корабът е чакал ищеца след операцията на пристанището в гр. Кремс или в друг град, но намира това обстоятелство за ирелевантно спрямо предмета на делото, както и че разминаването в показанията е обяснимо с изминалото време от инцидента, поради което не сочи липса на достоверност на показанията на никой от свидетелите.