Определение № 774 от 04.03.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 774 гр. Варна , 01.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500396 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба №289624/16.12.2020г. на М.Л. Т. срещу Разпореждане №36177/12.09.2018г., постановено по гр.д. № 7488/2018г. по описа на Районен съд – Варна, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя за сумата, посочена в Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №4782/19.06.2018г., постановена по гр.д. № 7488/2018г. на ВРС.

Жалбоподателят оспорва първоинстанционното разпореждане като неправилно и прави искане за неговата отмяна. Оспорва, че дължи две задължения по един и същ договор.

В предоставения срок е постъпил отговор от ответника по жалбата, в която я оспорва като неоснователна с твърдения, че длъжникът не е възразил срещу заповедта в законоустановения срок.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия за това срок, с оглед представените доказателства за връчване на ПДИ на 14.12.2020г., поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Въз основа на Разпореждане №23656/19.06.2018г. по гр.д. № 7488/2018г. на ВРС в полза на заявителя „А1 България“ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл.410 от ГПК № 4782/19.06.2018г. срещу М.Л. Т. с ЕГН ********** за сумата от 652.94 лева, от които 212.90 лв. – задължения за абонаментни такси за периода 09.03.2017г. – 09.09.2017г., сумата от 75 лева – неустойка за периода 22.09.2017г. – 22.10.2017г., сумата от 47.76 лева неустойка за периода 09.06.2015г. – 09.06.2017г., произтичащи от договор №М4593572/30.04.2017г., сумата от 227.28 лева - задължения за абонаментни такси за периода 09.09.2017г. – 23.10.2017г. и сумата от 90 лева – неустойка за периода 08.11.2017г. – 08.02.2018г., произтичащи от договор №М5649435/30.04.2017г., ведно със законната лихва от заявлението и сторените в производството разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 29.08.2018г. чрез работодател.

В законоустановения към този момент 14-дневен срок длъжникът е депозирал възражение по чл.415 от ГПК на 11.09.2018г., в което е зачертал текста от образеца, че вземането е недължимо и е изложил твърдения, че дължи сумата от 219.90 лева за абонамента такса. Изразил е готовност да я заплати разсрочено. Посочил е още, че договорът е от 2015г., а се търсят суми до депозирането на искането в съда, фирмата е с нов собственик и при справка не дължи нищо – опростена е сумата.

С обжалваното Разпореждане №36177/12.09.2018г. съдът е приел, че същинско възражение не е подадено, тъй като длъжникът не оспорва задължението, а иска разсрочването му, поради което е констатирал, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил издаването на изпълнителен лист.

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.101 от ГПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване нередовностите на предприетите от тях процесуални действия.

В разглеждания случай възражението по чл.415 от ГПК е нередовно, тъй като от една страна съдържа признание на едно от вземанията по заповедта, а от друга се позовава на опрощаването като погасителен способ, без да е ясно дали се твърди погасяване на същото или на останалите вземания. Техническото действие по зачеркване на реквизит от формуляра не следва да се преценява като липса на оспорване при наведени в словесната част макар и неясни твърдения за обратното. Именно поради тази неяснота нередовността на процесуалното действие следва да бъде отстранена, като на страната се дадат указания да уточни недвусмислено дължи ли сумите, посочени в заповедта за изпълнение и или ги оспорва, като посочи размер и период на вземанията за главница и неустойки, срещу които възразява, както и размер и период на вземането за главница и неустойки, чиято дължимост не се оспорва. Същевременно длъжникът може да бъде уведомен за последиците, а именно, че в случай, че оспорва дължимостта, съдът ще даде указания на заявителя да предяви иск, в който бъдещ исков процес длъжникът може да понесе допълнителни разноски, а в случай, че не оспорва дължимостта на сумите, заповедта за изпълнение ще влезе в сила и ще се издаде изпълнителен лист.

2

В случая указания в тази насока не са давани, поради което обжалваното разпореждане се явява постановено при процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от настоящата инстанция.

В контекста на изложеното съдът намира, че разпореждането следва да бъде отменено, а делото върнато за отстраняване нередовностите на възражението и извършване на последващи процесуални действия в зависимост от възприетия от длъжник начин на процедиране. Като последица от отмяната на разпореждането следва да бъде обезсилен издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №36177/12.09.2018г., постановено по гр.д. № 7488/2018г. по описа на Районен съд – Варна, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя „А1 България“ЕАД срещу М.Л. Т. за сумата, посочена в Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №4782/19.06.2018г., постановена по гр.д. № 7488/2018г. на ВРС и ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на него изпълнителен лист.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване съдопроизводствените действия по подаденото възражение по чл.415 от ГПК. на

Определението е окончателно.

Препис от разпореждането да се изпрати на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес, рег. №894, район на действие ВОС, по изп.д. 20208940401350.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3