Определение № 481 от 08.11.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Варна, 08.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20213000500269 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 8798/11.05.21г., подадена от ЦВ. Д. АР. от гр. Варна против решение № 776/20.04.2021г., постановено по в. гр. д. № 802/21г. на ОС-Варна, с което е било обезсилено решение № 260569/19.02.21г. по гр.д. № 14909/20г. на ВРС, 51-ви състав и вместо това е оставена без разглеждане подадената от ЦВ. Д. АР. против П.

АТ. ЯЛ. от гр. Варна молба за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН, поради липса на правен интерес и производството по делото, образувано по молба с вх. рег. № 283007/20г. на ВРС, е било прекратено.

С определение № 185/14.06.21г. съдът е прекратил настоящото производство, тъй като обжалваното решение на въззивния съд съобразно нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН е окончателно и не подлежи на обжалване, независимо, че съдържа и прекратителен диспозитив, тъй като с последния не се прекратява въззивното производство, а производството по молбата по ЗЗДН.

Въз основа на подадена от Ц Д. А. частна жалба до ВКС, последният с определение № 60335/29.10.21г. по ч.гр.д. № 3157/21г., ІV г.о. е отменил определение № 185/14.06.21г.по настоящото дело е и върнал делото на настоящия съд за произнасяне съгласно указанията. Последните се изразяват в това, че въззивното производство за защита от домашно насилие не е приключило с произнасяне по същество, а с акт за прекратяване на 1 производството, образувано по молбата на молителката, на осн. чл. 130 от ГПК. Именно поради това и на осн. чл. 274, ал. 2 от ГПК компетентен да упражни контрол като втора, а не като касационна инстанция е апелативния съд.

Настоящият състав на съда намира, че настоящото производство следва да бъде повторно прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на ВКС по следните съображения:

Апелативният съд е компетентен да се произнася като втора инстанция на въззивните окръжни съдилища само в изрично определената хипотеза на чл. 274, ал. 2 от ГПК – по частни жалби срещу техни определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай Варненският окръжен съд като въззивна инстанция се е произнесъл въз основа на сезиращата го допустима въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния ВРС, постановено в производство, образувано по молба по реда на ЗЗДН. Въззивният съд е провел въззивното производство и е постановил решение, с което е обезсилил първоинстанционното решение поради недопустимост на производството по ЗЗДН. В съответствие с нормата на чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК след обезсилване на решението въззивният съд е прекратил производството по делото. Решенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване пред ВКС – чл. 280, ал. 1 от ГПК. И това касае и случаите на постановено решение от въззивния съд в хипотезата на чл. 270, ал. 3 от ГПК, независимо, че в диспозитива на решението е налице акт за прекратяване на исковото производство като недопустимо. И това е така, защото с нормата на чл. 274, ал. 2 от ГПК на апелативните съдилища е предоставена компетентност само в изрично предвидената хипотеза – за инстанционен контрол само на определения на окръжните съдилища, постановени за първи път от последните и които попадат в хипотезите на чл.

274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а не и за касационен контрол на въззивните решения. Именно поради това и решенията на ВКС като касационна инстанция, с които се обезсилват решенията на въззивния и първоинстанционния съд и исковото производство се прекратява като недопустимо, са окончателни, а не е налице прекратително определение на ВКС, което да се обжалва пред друг състав на ВКС на осн. чл. 274, ал. 2, изр.

2 от ГПК. Противното тълкуване би означавало, че всяко въззивно решение на окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционно решение на 2 районния съд и исковото производство е прекратено като недопустимо, дори и да не подлежи на касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 3 от ГПК, то ще подлежи на обжалване „определението“ за прекратяване пред апелативния съд на осн. чл. 274, ал. 2 от ГПК, което не е вярно.

За да се избегне опасността окончателен съдебен акт по настоящото дело да бъде постановен от некомпетентен съд, настоящият състав намира, че следва настоящото дело да се изпрати по подсъдност на ВКС, който е компетентен да прецени допустимостта на касационното обжалване на постановеното решение на въззивния съд, вкл. и съобразно нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА настоящото дело по подсъдност на ВКС, на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3