Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1865 от 10.12.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1848/2021
Вид
Решение № 1865
Подписан
10.12.2021
В сила
10.02.2023
Състав
Красимир Тодоров Василев, Светла Величкова Пенева, Невин Реджебова Шакирова

Цитирани разпоредби

  • член 124, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 179, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 235 · Граждански процесуален кодекс
  • член 271, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 78, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 78, алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 80 · Граждански процесуален кодекс
  • член 14, алинея 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4, алинея 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, алинея 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • член 28, алинея 5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1865 гр. Варна, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20213100501848 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно.

Срещу решение № 260747 от 04.03.2021 г., поправено с решение № 262044 от 23.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 14338 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, с което е прието за установено по предявените от ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. срещу СТ. ЗДР. Б., О.Н. Т. и ОЛГ. П. Д. кумулативно активно и пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове, че ответниците не са собственици на процесния имот - реална част от НИ №100.129 по плана за новообразуваните имоти /ПНИ/ на част от селищно образувание /СО/ „Т.“, одобрен със заповед № РД-13-7706-376 от 07.10.2013 г., с площ на тази реална част от 624 кв.м, разположена в северната част на имота, при граници на реалната част: на север - път № 100.521, на запад - новообразуван имот № 100.128, на изток - новообразуван имот № 100.130 и на юг - останалата част от новообразуван имот № 100.129, която реална част е отразена с червен контур, защрихована с червен щрих и зелени точки на комбинирана скица /приложение № 2/ от заключението на вещото лице, находяща се на ли с т 271 от първоинстанционното дело, и съставляваща неразделна част от решението, на оС.ние член 124, алинея 1 от ГПК; както и са осъдени О.Н.

Д . и ОЛГ. П. Д. да заплатят на ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. сумата от 1 474,80 лева, представляваща сторени разноски в производството, на основание член 78, алинея 1 от ГПК, са постъпили следните жалби:

1

1/ от СТ. ЗДР. Б. чрез адвокат Й.Б., в която се излагат доводи за незаконосъобразност и необоС.ност на така постановеното решение. Сочи се, че тъй като е продал процесния имот на другите двама ответници, то не е налице правен интерес от водене на иск срещу него.

Като оС.ние за недопустимост на иска се излага и, че е направено изрично възражение за материална незаконосъобразност на реституционното решение, на което се позовават ищците. Отделно се излагат и подробни доводи, че искът е и неоС.телен – праводателят му е притежавал имота въз оС. на валидно извършена замяна; праводателят не е продал същия имот на трето лице; С.Б. е владял имота повече от 10 години, поради което е го е придобил по давност. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на претенциите.;

2/ от ОРЛ. Н. Д. и ОЛГ. П. Д. чрез адвокат П.С., в която се излагат също доводи за липса на правен интерес от водене на исковете поради позоваване на две последователни решения на поземлената комисия с идентично съдържание, респективно за недопустимост на решението. Излагат се подробни доводи за необоС.ност на фактическите изводи и допуснати нарушения на материалния закон – оспорването на правата на страна в процеса, позоваваща се на деривативно придобивно оС.ние, не би следвало да я задължи да доказва идентичността между придобития имот и имотите според документа, удостоверяващ собствеността на всеки един от предходните приобретатели по поредицата прехвърляния без ограничение във времето; замяната остава в сила и се счита за извършена между собственици, ако имот, получен по замяна по реда на ЗТПС, е застроен или са извършени разпоредителни сделки с него, а в конкретния случай са налице и двете предпоставки; неправилно е възприето, че придобивната давност би могла да тече най-рано с влизане в сила на ПНИ, както и реституционната процедура може да се счита завършена едва с влизане в сила на заповедта на Кмета по § 4к, алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като решението за възстановяване е постановено на 05.02.1993 г., тоест при действието на ЗСПЗЗ в редакцията след изменението с ДВ бр.28/1992 г., тоест процедурата по възстановяване е завършена и без наличието на скица; О.Д. е придоби имота въз оС. на добросъвестно владение в продължение на повече от пет години до предявяването на иска. Иска се решението да бъде отменено изцяло и да бъдат отхвърлени предявените искове.

ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. са депозирали в срок отговори и на двете въззивни жалби, с които ги оспорват и изразяват мнение, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В отговорите излагат, че възражението за недопустимост на иска, направено от С.Б., поради липса на правен интерес, тъй като същият не е собственик на имота е неоС.телно, доколкото целият имот е записан на негово име, той не е станал собственик на процесния имот от 1 236 кв.м, от който се е разпоредил с 1 000 кв.м. намират, че е недопустимо ответниците да оспорват материалната законосъобразност на постановените реституционни решения, тъй като не заявяват собствени права върху имота към момента на обобществяването му. Навеждат се и просторни доводи досежно замяната и направените твърдения за придобиване по давност на имота от ответниците.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, 2 становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците ЯНК. СТ. Г. и Н. СТ. К. твърдят, че са наследници на С. А. К. и с решение № 8121 от 26.06.1996 г. на Поземлена комисия /ПК/ - А. им е възстановено правото на собственост по точка 5 върху лозе в землището на град А. с площ от 2,5 дка, местност „М.“ /сега селищно образувание /СО/ „Т.“/, попадащо в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като по помощния кадастрален план /ПКП/ към ПНИ за този имот е отреден и записан стар имот 34.

Възстановеният имот попада с 624 кв.м в новообразуван имот 100.129 по ПНИ на СО „Т.", целият с площ от 1236 кв.м. Сочат, че новобразуваният имот не може да бъде възстановен, защото по ПНИ е записан на ответника С.Б.. Последният е придобил имота от С. С. Б.а и Н.

З.в Б. по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт /НА/ № 111, том II, рег.№ 6091, дело № 273/2008 г. Дарителите са се легитимирали като собственици по наследство и договор за продажба, сключен с НА № 70, том XIV, дело № 5663/1969 г. на варненски нотариус. Продавачът по този договор К. Н. Ж. се е легитимирал за собственик на продавания имот с НА № 133, том І от 1966 г. за придобити по замяна с ТПС комисия четири имота: лозе от 2 дка, находящо се в землището на А., местност “М.“, при граници: И.

Л., К. Я. и гора; лозе от 1 дка, находящо се в землището на А., местност “М.“, при граници:

П. Я., В. С. и гора; лозе от 1 дка, находящо се в землището на А., местност “Калето“, при граници: И. Л., дере и празно място и лозе от 1 дка в землището на А., местност “М.“, при граници: Й. И., блок и път. Ищците навеждат доводи, че дарителите С. и Н. Б.и не са били собственици на дарявания имот и същият не е идентичен с имота, описан в документа им за собственост /НА № 70 от 1969 г./, като го оспорват с твърдението, че описаният в него имот не е идентичен с процесния НИ 100.129, нито с някой от имотите, които К. Н. Ж. е получил по замяна с ТПС комисия,посочени в НА № 133 от 1966 г. Излагат, че ответникът се е самонастанил в процесния имот без правно оС.ние. Твърдят, че с НА № 19, том XVIII, дело № 6090/1966 г. К. Н. Ж. е дарил на съпругата си С. Д. Ж.а единия от заменените му имоти, а именно: лозе от 1 дка в землището на А., местност „М.", при граници: П. Я., В. С. и гора, описан в точка 2 от НА № 133 от 1966 г. С. Д. Ж.а също е дарила този имот на съпруга си К.

Н. Ж. с договор, сключен с НА № 53, том XIII, дело № 5276/1969 г., който обаче не бил идентичен с имота, описан в НА № 70/1969 г. Твърдят още, че в един и същи ден 26.12.1969 г. - К. Н. Ж. се е разпоредил два пъти с един и същи имот /лозе-овощна градина с площ от 1 дка в землището на А., местност „М.", при граници: гора, В. С., сухо дере/, като с договор за продажба, сключен с НА № 71а, том XIV, дело № 5665/1969 г. е продал този имот на Н. Н., поради което не е можел втори път да продаде същия имот на З. Б. и С.Б. чрез договора, сключен с НА № 70 от 1969 г. Оспорват издадения в полза на К. Н. Ж. КНА № 133 от 1966 г. и констатациите на нотариуса, както и обстоятелството, че е бил представен протокол на ТПС комисия - А. от 28.03.1958 г. за влязлата в сила замяна. Твърдят, че замяна на описаните в този НА имоти на К. Н. Ж. не е била осъществена или, ако е била осъществена, същата не е била извършена по надлежния ред и не е влязла в законна сила. В случай, че се установи, че е била извършена по надлежния ред, твърдят, че нито един отдадените в замяна имоти, не е идентичен с процесния имот, описан в НА № 111, том II, 3 рег.№ 6091, дело № 273/2008 г., нито с имота, описан в НА № 70 от 1969 г., респективно с процесния НИ № 100.129 по ПНИ на СО „Т.". Твърдят също, че К. Н. Ж., респективно неговите наследници, са подали заявление в сроковете по ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, който е бил включен в ТКЗС и е бил заменен - лозе с площ от 5,5 дка, в землището на А., местност „К.Т." и този имот е възстановен. Твърдят, че решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК - А., с което на ищците като наследници на С. А. К. е възстановено правото на собственост по точка 5 върху лозе в землището на А. с площ от 2,5 дка, местност „М." /сега СО „Т."/, попадащо в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е само такова за признаване и процедурата по възстановяване не е приключила, което ще стане с издаване на заповед на кмета на община А., тъй като към момента на постановяване на решението на ПК не е имало стари планове, по които реституираните собственици да могат да индивидуализират имотите си, не е имало и изработен ПКП на имотите на старите собственици, по който да могат да бъдат индивидуализирани. С допълнителна молба и в съдебно заседание на 20.08.2020 г. уточняват, че се позовават както на представеното решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК - А., така и на решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК - А..

Ответниците ОРЛ. Н. Д. и О. П. Д. са оспорили исковете като недопустими, евентуално неоС.телни. Считат, че липсва правен интерес от предявяването на исковете, доколкото ищците не са установили собственото си право, в чиято защита се предявява иска.

Поддържат, че решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК - А. в частта по точка 5 от същото, с която се възстановява собствеността върху лозе от 2 500 кв.м, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност „М.", при граници/съседи/: Ив.К., Д.П., Ив.К., е лишено от предмет, защото имот с идентично описание вече е бил възстановен на наследниците на С.

А. К. с точка З на решение № 8121 от 05.02.1993 г. на ПК - А.. Оспорват материалната законосъобразност на решение № 8121 от 26.06.1996 г. на ПК - А. с доводи, че възстановеният имот по точка 5 от решението не е бил собственост на посочения в решението наследодател преди неговото коопериране, като на оС.ние член 17, алинея 2 от ГПК правят искане за упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на посоченото решение в частта по точка 5, заявен с пореден № 10 от заявлението и установен с декларация по член 12, алинея З от ЗСПЗЗ. Считат за недопустим предявения в условията на евентуалност иск за отричане на собствеността им върху 236 кв.м от НИ № 100.129, защото твърденията на ищците, че имат право да придобият тази реална част от имота, представляваща разликата между площта на получения в замяна имот и площта на новообразувания имот, противоречат на разпоредбите на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и член 28 от ППЗСПЗЗ. Процесният имот не е предоставян за ползване въз оС. на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което границите му не подлежат на изменение с ПНИ. Същият е придобит от К. Ж. Н. чрез замяна по реда на ЗТПС /отменен/ с площ от 1 236 кв.м в трайно установените му граници, които са непроменени и до момента. Излагат също, че с решение № 174 от 01.04.2014 г. на ВРС, потвърдено с решение № 1884 от 24.07.2014 г. по КАХД № 1777 от 2014 г. на Административен съд - Варна е оставена без уважение жалбата на настоящите ищци срещу ПНИ на местност „Т.", одобрен със заповед № РД-13-7706-376 от 07.10.2013 г. на областния управител на Варненска област относно новообразувани ПИ с №№ 128, 129, 4