Решение № 90 от 04.07.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000107 по описа за 2022 година

С решение №260003/14.01.2022г. по т.д.№96/2020г. ОС- Ловеч е осъдил ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад", бул. *******, да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ на К. А. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Дерманци, Община Луковит, **********, като наследник на А. Д. А., ЕГН **********, сумата от 700 000.00 лв. /седемстотин хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 17.01.2020г., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил искът до пълния претендиран размер за разликата над 700 000.00 лв. до 800 000.00 лв. като неоснователен и недоказан.

Присъдени са и разноски:

ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", ЕИК: 200299615, е осъдено да заплати на адв. Л.Г. от АК-Перник на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 15 530 лева- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца; по сметка на Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 28 000 лева държавна такса съобразно уважената част от иска.

К. А. Д., ЕГН **********, като наследник на А. Д. А., ЕГН **********, е осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"- София, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, сумата 428 лева разноски.

В законният срок срещу решението на ВТОС са подадени въззивни жалби от двете страни по делото, касаещи размера на определеното обезщетение.

1

Жалбата на "ДаллБогг: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"- София е срещу решението на съда в частта, в която е осъдено да заплати на К. А. Д., като наследник на починалия в хода на делото ищец А. Д. А., застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 100 000 лв. до присъдените 700 000 лева със законна лихва за забава от 19.11.2020г., като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД и при допуснати съществени процесуални нарушения.

Излагат се следните основни възражения: Определеният размер на застрахователно обезщетение не бил съобразен със съдебната практика за преценка на всички обективно съществуващи и установени факти, свързани със състоянието на пострадалия и не отчитал в тяхната цялост критериите за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. Присъденото обезщетение в размер на 700 000 лв. по никакъв начин не кореспондирало с реално претърпените от А. А. вреди.

Установените по делото увреждания на четиридесет и седем годишния към момента на ПТП ищец довели същия до продължилото 1 г. и 10 месеца състояние с изключително неблагоприятна дългосрочна прогноза - т.нар.

„будна кома" /при което е налице постоянна пълна загуба на съзнание, разстройство на мозъчно- паметовите и познавателните способности за усещане, възприятия и представи, невъзможност за мислене, загуба на волеви движения, липса на реакции на външни дразнители и вътрешни нужди, разстройства на дъвкателната, храносмилателната система и на тазовите резервоари/, като ищецът не бил в състояние да разбира и осъзнава всекидневната текуща предметна и социална действителност и да ръководи своето поведение. Това му състояние, което довело до трайна инвалидизация, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, изразено чрез нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, сочели, че присъденият размер на обезщетение от 700 000 лева е завишен. В случая съдът не отчел, че продължителността на живота на пострадалия А. А. в описаното хронично вегетативно състояние бил около 1 година и 10 месеца, като през този период, съгласно изложеното в о.с.з. от 19.11.2021г. от вещото лице д-р Б. М. С., той не изпитвал никакви чувства, нямал усещания, включително и за болка. Друг критерий, който съдът не отчел при определяне размера на обезщетение, била продължителността на изпитваните болки, страдания и дискомфорт- ищецът изпаднал в кома на 3-я -4-я ден след ПТП и в това състояние починал, поради което реално изпитвал болков синдром само няколко дни. Самото състояние - хронично вегетативно състояние, също не продължило дълго време- само година и 10 месеца, поради което и обезщетение от 700 000 лева се явявало несъразмерно голямо на реалните вреди, претърпени от ищеца приживе. Неправилно съдът приел, че починалият в хода на делото А. А. е бил в състояние на изключително трудно и болезнено съществуване. Изричното изявление на вещото лице било, че след изпадането си в кома А. не е имал никаква чувствителност и никакви усещания. Неправилно и необосновано ОС- Ловеч приел, че законът не поставял изисквания пострадалият да има субективно усещане към увреждането. Основно изискване за обезщетяване на вреди от деликт е именно лицето да е претърпяло реално вреди, като усещанията за болка и дискомфорт са предмет на обезщетяване. Размерът на определеното обезщетение бил несъразмерно висок и спрямо обективния икономически 2 критерий, като нивото на развитие на обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на ПТП, размера на минималната работна заплата, стандарта на живот на ищеца и на неговите близки преди и след инцидента и т. н. Обезщетението за неимуществени вреди не можело да води до неоснователно обогатяване. Първоинстанционният съд не направил реална преценка на тежестта на всички релевантни критерии, имащи отношение към справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по настоящото дело.

Претендирано: е решението да се отмени в обжалваната част за разликата над 100 000 лева до присъдените 700 000 лева със законна лихва за забава от 19.11.2020г. и искът да се отхвърли за сумата от 600 000 лева, ведно с произтичащите от това последици досежно лихвите и разноските; в условията на евентуалност да се намали присъденото застрахователно обезщетение. Претендират се и разноски.

Жалбата на К. А. Д., подадена чрез адв. Л. Г. от АК- Перник, е срещу решението на ОС- Ловеч в отхвърлената част. Излагат се следните основни възражения: По делото било установено, че в резултат на процесното ПТП ищеца получил тежка мозъчна травма с дифузно аксонално уврежданенеобратимо и довело до изпадане в коматозно състояние, както и тежка белодробна контузия и счупване на тазовите кости. Непосредствената причина за изпадане в кома на праводателя на ищеца била закритата черепно мозъчна травма с дифузно аксонално увреждане, обективирано и с МРТ на главен мозък с данни за дифузна голямомозъчна и малкомозъчна атрофия и на мозъчен ствол /моста и мезенцефалона/. Преди ПТП ищеца нямал придружаващи заболявания и бил в отлично здравословно състояние. Всички тези тежки травми и усложненията от тях довели до тежък мозъчен и белодробен оток, които в съвкупност причинили леталния изход на ищеца и следвало да се включат също в обема на търсеното обезщетение.

Продължителното коматозно състояние в съчетание с постоянно възникващите усложнения довели до изключително висок обем на вреди.

Налице била съдебна практика за сходни случаи на лица в идентично коматозно състояние, на които били присъждани суми в размер от по 800 000 лв., 850 000 лв. и съответно 900 000 лв. Размерите на присъжданите обезщетения за лица в коматозно състояние се отнасяли за събития при двойно по ниско застрахователно покритие. Предвид обективните критерии, дадени в т.10 от ППВС №4/68г., при определяне размера на дължимото обезщетение следвало да се отчетат не само тежестта и характера на травмите, а и застрахователното покритие към момента на настъпване на застрахователното събитие, вкл. и социално - икономическите условия в страната и чужбина. Към момента на процесното ПТП застрахователното покритие било с нарастнали нива и това следвало да бъде съобразено.

Следвало да се съобразят и променените обществено - икономически условия, вкл. инфлационните процеси и поскъпването на цените на стоките и услугите. Нормата на пар. 27 от ПЗР на КЗ / отм./ следвало да се прилага в съответствие с Директива 2009/103/ ЕО на ЕП и Съвета, имаща отношение към определяне на обезщетения, с оглед продължавана търпимост на вредите и затруднения относно тяхното бъдещо понасяне, продължително лечение и пожизнени душевни и физически страдания. При определяне размера на 3 обезщетението за неимуществени вреди съдът следвало да обоснове връзката между размера на вредите и застрахователното покритие, в каквато насока имало редица други решения, постановявани от ВКС. Предвид изложеното предявения иск бил изцяло доказан по своя размер и без основания за частичното му отхвърляне, нито такива за намаляване на търсеното обезщетение. Правилно съдът приел, че ищеца не е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е бил с правилно поставен колан, управлявал е МПС с по ниска от разрешената скорост, не е установено наличие на алкохол и упойващи вещества, под въздействието на които да е управлявал МПС, в каквато насока били правени възражения от ответното дружество.

Претендирано е решението на ОС- Ловеч да се отмени в обжалваната част и предявеният иск да се уважи в пълният претендиран размер от 800 000 лева. Претендират се и разноски- адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 ЗА.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

Пред ОС- Ловеч е предявен иск по чл.432 ал.1 от КЗ- пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност" е отговорен, за имуществени и неимуществени вреди. Тези вреди са претърпени от А. Д. А. с ЕГН:**********, който по време на подаване на исковата молба е бил в кома /ИМ е подадена чрез времененния му попечител К. А. Д./, в резултат настъпило на 07.01.2020г. ПТП между л.а. марка Тойота", модел Рав 4 с peг. № O B 1076 BP, управляван от М. И. Т. и л.а. марка „Волво" модел 850 с peг. № OB 46****, управляван от А. Д. А.. При движение с несъобразена скорост с пътните условия, на заледена пътна настилка, на десен завой автомобилът, управляван от М. И., навлиза в лентата за насрещно движение и блъска управлявания от А. Д. А. лек автомобил.

Поради настъпилата в хода на процеса смърт на ищеца А. Д. А. /на 05.11.2021г./, първоинстанционният съд с определение от 19.11.2021г. на основание чл.227 ГПК е конституирал единственият му наследник като ищец по делото- К. А. Д. /син/.

Установено е виновното нарушаване на правилата за движение от водача на „Тойота", модел Рав4 с peг. № OB 1076 BP- М. И. Т., предизвикал на 17.01.2020г. пътно- транспортното произшествие: Със споразумение по НОХД № 25/2021г. на PC - Луковит, същият се е признал за виновен за това, че на 17.01.2020г. около 8.20 часа на път ПП 307, км.З + 700 между с.Тодоричене и гр. Луковит, посока на движение с. Тодоричене, при управление на собствения лек автомобил „Тойота", модел Рав4 с peг. № OB 1076 BP, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като вследствие на движението с несъобразена скорост загубил контрол над управлявания от него лек автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал сблъсък с насрещно движещият се автомобил „Волво" модел 850 с peг. № OB 46****, собственост и управляван от А. Д. А. от с.Дерманци, в резултат на което и по непредпазливост причинил на А. Д. А. тежка телесна повреда - продължително разстройство на 4 съзнанието, обусловено от хронично вегетативно състояние КОМА, а на Р. К.

Г. от гр.Луковит средна телесна повреда - трайно затрудняване движението на долен ляв крайник, обусловено от травматичното счупване на лява бедрена кост - субтрахентерно с разместване на фрагментите, с последващо оперативно лечение чрез метална остеосинтеза с помощта на пирон престъпление по чл.343, ал.3, предл.2, б"а", предл.1, вр. ал.1, б"б" вр. чл.342, ал.1, предл.3 вр. с чл.128, ал.1 вр. ал.2, предл.1 и чл.129, ал.1 вр. ал.2, предл.2, алт. 2-ра от НК вр. чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, за което на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.