Определение № 360 от 20.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. София, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20261000600498 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК

Образувано е по жалба от И. П. П., чрез защитника си адв. Д., срещу определение от 03.04.2026г. на Софийски градски съд, НО, 9 с-в, по н.ч.д. № 1974/2026г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на П. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НЧД 7446/24г. на СГС. В жалбата се моли за преразглеждане решението на съда и постановяването на условно предсрочно освобождаване. Излагат се съображения, че неправилно е преценено, че не са налице предпоставките за постановяване на УПО, тъй като е налице малък остатък, като в същото време осъденият е млад човек, продължаването на чийто престой в затвора няма да способства за постигане целите на генералната и специалната превенция. Моли се за отмяна на определението и постановяване на УПО по отношение на П..

Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и пред първоинстанционния съд, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

1

И. П. П. е осъден по НЧД 7446/24г. на СГС, като при условията на чл. 24 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 години и 6 месеца. Определен е първоначален СТРОГ режим за изтърпяване. Към 03.04.26г., а именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически и от работа е изтърпял 2 години, 11 месеца и 24 дни, като е налице остатък от 6 месеца и 6 дни.

Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения И. П.. Действително, налице са формалните предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК, като П. е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание, доколкото става въпрос за осъждане за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив. От друга страна обаче, видно от представената справка, налице е висок риск от рецидив в размер на 117 точки, който е в рамките на високия, близко до максималната възможна стойност от 120 точки, поради което опровергава твърденията, че е налице трайно поправяне у осъдения, още повече че така констатираната стойност на риска от рецидив не е намаляла през време на изпълняване на наказанието. Респективно, няма как да се приеме, че този констатиран висок риск от рецидив обуславя постановяването на условно предсрочно освобождаване. Следва да бъдат взети предвид също така и данните за личността на осъдения, извеждащи се от съдържащите се в досието доклади, от които също не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация у П.. По отношение на него не са постановявани награди, като има няколко наложени наказания, корекционната дейност не е завършена и са налице сериозни морални и поведенчески дефицити, поради което няма как да се приеме, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК са изпълнени преди изтичането на предвидения в присъдата срок. Видно от изготвеното по отношение на П. становище, налице са множество проблемни зони, по отношение на които не е постигнат прогрес, при което се извежда извод за недобри възможности за ресоциализация. Всичко това е мотивирало първоинстанциониия съд да формира извод, че при това осъдено лице не се наблюдава какъвто и да било напредък при превъзпитаването и поправянето, който извод се споделя изцяло и от настоящия въззивен състав. Не са представени убедителни доказателства, че е налице сериозно и трайно 2 поправяне на П. и няма как да бъде направен обоснован извод, че при извеждането му от затворническото общежитие няма опасност същият да извърши други престъпни деяния. Ето защо, преценявайки всички тези обстоятелства, а именно – немалкият риск от рецидив в размер на 117 точки, както и липсата на сериозни данни за прогрес в поправянето и превъзпитаването на осъдения, настоящата въззивна инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не следва да бъде постановявано условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения П.. Правилно молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се явява неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от страна на първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло. Обстоятелството, че престоят на осъдения в пенитенциарното заведение не е довел до прогрес и не е способствал за поправянето му, няма как да бъде вменен като отговорност на органите на затворническата администрация, за да се приеме, че обуславя постановяването на УПО. Обратното, липсата на снижаване на риска от рецидив, води до извод, че целите по чл. 36 от НК не са изпълнени и е налице сериозна опасност при поставянето на осъдения в неконтролирана среда, същият да извърши друго престъпление. Очевидно е също така, че след като при липсата на данни за поправяне при немалък фактически престой в затвора, няма как тези цели да бъдат постигнати и контролирани с определяне на пробационна мярка в рамките на изпитателния срок на евентуално УПО.

Следва, с оглед пълнотата на изложението, да се посочи, че здравословните проблеми на осъдения П., няма как да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство и да бъдат отнесени към предпоставките по чл. 70, и по-специално наличието на убедителни доказателства за поправянето на лишения от свобода. В разглежданата хипотеза такива доказателства не са налице, което води до извод за неоснователност на подадената молба.

Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.04.2026г. на Софийски градски съд, НО, 9 с-в, по н.ч.д. № 1974/2026г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на И. П. П. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НЧД 7446/24г. на СГС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4