Определение № 147 от 15.07.2026, Районен съд - Сандански

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Сандански, 15.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Частно наказателно дело № 20261250200349 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.244, ал.5 НПК.

Образувано е по жалба на Д. Е. П. от с. ХХХХХХХХ, общ.

ХХХХХХХХХХХ, срещу постановление за спиране на наказателно производство от 15.06.2026г. по ДП №339 ЗМ- 56/2026г. по описа на РУ – Сандански.

В жалбата се твърди, че посоченото по-горе постановление е незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения. Иска се от съда да отмени атакуваното постановление за спиране на наказателното производство, и делото да бъде върнато на прокурора с указания за продължаването и приключването му съобразно правилата на НПК.

Жалбата е депозирана в РС – Сандански на 02.07.2026г./Вх. № 5763/03.07.2026г./, и след окомплектоване на преписката от РП – Благоевград ТО – Сандански, на 15.07.2026г. са постъпили материалите по досъдебното производство, ведно с копие от разписка за връчване на постановлението за спиране на наказателното производство.

След като се запозна с изложеното и твърдяното в жалбата, както и с материалите на досъдебното производство, съдът установи от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 3393M-56/2026г. по описа на РУ-Сандански е образувано на 02.02.2026г. по реда на чл. 212 ал. 1 от НПК, с постановление на прокурор, затова, че на 26.11.2025г. от кошара, намираща се в землището на 1 с. ХХХХХХХХ, общ. ХХХХХХХХХХХ чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е била отнета чужда движима вещ - сено на стойност около 100 евро лева от владението на Д. Е. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК.

В хода на разследването са извършени множество действия по разследването за разкриване на обективната истина. В качеството на свидетел и пострадал е разпитан Д. Е. П., който е заявил, че не желае предявяване на разследването. В качеството на свидетели са разпитани лицата: Г. Х. П., Е. М.

Ц. и К. И. В.. Към досъдебното производство са приложени материалите от предварителната проверка, извършена от органите на МВР, както и други писмени документи, относими към предмета на доказване. Приложени е 1 бр. диск, съдържащ звукозапис от 12.01.2026г. за подаден сигнал към телефон за спешни повиквания 112.

В хода на досъдебното производство, въпреки положените усилия за разкриване на обективната истина, прокурора сочи, че не са събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл.219 от НПК, относно виновността на конкретно лице, за да може същото да бъде привлечено в качеството на обвиняем. Авторът/авторите на инкриминираното деяние не са задържани при извършване на престъплението или непосредствено след това, за да бъде установена тяхната самоличност. От проведените ОИМ не са установени свидетели-очевидци, които да могат да дадат показания за виновността на определено лице.

В настоящият случай прокурора е приел, че липсват достатъчно доказателства за виновността на К.В. в извършване на престъпление от общ характер, тъй като показанията на свид. П. не се подкрепят от други обективни доказателства, като липсват свидетели очевидци на случая, както и камери за видеонаблюдение в района. Освен това липсват каквито и да е доказателства за съпричастността на В. в извършване на престъплението в периода от 26.11.2025г. до 17.03.2026г., извън посоченото за 17ч на 26.11.2025г. По отношение изразените съмнения, че именно той е извършител на престъплението, тъй като неговите крави били в имота на пострадалия, то следва да се посочи, че осъдителната присъда не може да почива на предположения, а именно, че деянието е извършено от конкретно лице, което 2 се основава на обстоятелството, че на мястото са се намирали негови животни.

Предвид изложеното, прокурора е стигнал до извода, че така събраната доказателствена съвкупност по делото не може да субсумира критериите за „достатъчно доказателства “ по смисъла на чл. 219 ал.1 от НПК, за виновността на определено лице и да обоснове неговото привличане в качеството на обвиняем.

Прието е също от представителя на държавното обвинение, че по делото няма доказателства за извършено престъпление по чл.170 от НК, тъй като нормата на чл.170 НК защитава неприкосновеността само на жилището.

Жилище е само онова помещение, което се обитава постоянно или временно от едно или повече лица за живеене без оглед в каква сграда се намира. Не са жилищни помещения стопанските сгради, магазини и др., които служат за други цели. Не може да се третира като жилище и принадлежащият към жилището двор. Неприкосновеността на тези сгради и дворове не се защитава от нормата на чл. 170 НК. Ако конкретно лице е направило опит или е влязло, но само в стопански сгради или двор на Д. П., то това негово деяние не представлява престъпление по чл. 170 НК, тъй като с нищо не е нарушена неприкосновеността на жилището, а неприкосновеността на двора и стопански сгради, която неприкосновеност не се защитава от тази норма. В тази връзка е трайно установената съдебна практика, включително Решение М 358 от 21.06.1972 г. по н. д. № 289/1972 г., II н. о. на ВС.

Предвид изложеното, прокурора е приел също, че са налице доказателства за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК в сутрешните часове на 26.11.2025г., когато пострадалият е установил повреждане на метални халки и липса на катинара на кошарата, поради което и е счел, че е необходимо продължаването на оперативно-издирвателните мероприятия по установяване на неразкрития извършител на престъплението.

В тази връзка е предприел действия по спиране наказателното производство, като едновременно с това е разпоредил делото да се изпрати на РУ Сандански за продължаване на оперативно-издирвателните мероприятия по установяване на неразкрития извършител на престъплението, като съответно: за резултатите от проведените оперативно-издирвателни мероприятия, да бъде уведомяван наблюдаващият прокурор.

Съобразявайки изложеното от правна страна, съдът счита жалбата за 3 допустима – подадена в определения от закона срок за атакуване, от пострадало от престъплението лице, а по същество за неоснователна.

Аргументи:

Съгласно чл.244, ал.1 от НПК прокурорът спира наказателното производство при наличие на някоя от следните хипотези:

- в случаите на чл.25 и чл.26 от НПК /т.1 на чл.244, ал.1/;

- когато извършителят на престъплението не е разкрит /т.2/;

- при невъзможност единствен свидетел очевидец да бъде разпитан, включително по делегация, чрез видеоконференция или телефонна конференция /т.3/.

Съгласно атакуваното прокурорско постановление, в казуса са налице условията за спиране на наказателното производство, тъй като при извършеното разследване и от проведените оперативно-издирвателни мероприятия, не са събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл.219 от НПК, относно виновността на конкретно лице, за да може същото да бъде привлечено в качеството на обвиняем, поради което и на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК е спряно досъдебното производство, като прокурора е възложил на разследващия орган лично и чрез органите на полицията да предприеме действия по установяване и издирване на извършителя/ извършителите на престъплението.

Анализът на събраните писмени и гласни доказателства по делото подкрепя този извод.

Правилни са изводите на прокурора и съдът изцяло се солидализира с тях, че в настоящия случай са налице условията за спиране на наказателното производство, тъй като при извършеното разследване и от проведените оперативно-издирвателни мероприятия, не са събрани достатъчно доказателства по смисъла на чл.219 от НПК, относно виновността на конкретно лице, за да може същото да бъде привлечено в качеството на обвиняем, както и, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.170 от НК. Същевременно прокурора е приел, че са налице доказателства за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. с чл.194, ал.1 от НК в сутрешните часове на 26.11.2025г., когато пострадалият е установил повреждане на метални халки и липса на катинара на кошарата, 4 поради което и е предприел действия с цел установяване на неразкрития извършител на престъплението, като е възложил на РУ - Сандански продължаване на оперативно-издирвателните мероприятия по установяване на неразкрития извършител на престъплението, и на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК е спряно досъдебното производство.

Предвид изложеното, съдът счита за правилна и законосъобразна преценката на прокурора за наличие към настоящия момент на хипотезата, визирана в чл.244, ал.1, т.2 НПК, поради което следва да потвърди атакуваното постановление.

Водим от горното и на основание чл.244, ал.5 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и обосновано Постановление за спиране на наказателно производство от 15.06.2026г. по ДП №339 ЗМ56/2026г. по описа на РУ – Сандански Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя – Д. Е. П. от с.

ХХХХХХХХ, общ. ХХХХХХХХХХХ и на Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 5