Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 02.04.2026, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 717/2025
Вид
Решение № 70
Подписан
02.04.2026
Състав
Палмира Димитрова Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 121 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • параграф 13 т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. ЛЕВСКИ, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. И.а като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20254410100717 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че между Кредитора ***** АД и кредитополучателя ***** ЕООД представлявано от С. А. И. – управител и солидарния длъжник С. А. И. е сключен Договор за овърдрафт по разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране № 025OD-М000134, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя и съдлъжника банков кредит в размер на 20 000 лева с краен срок за погасяване 10.02.2023 г.

Твърди се, че предоставеният овърдрафт е усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума по сметка с IBAN: ***** открита на името на Кредитополучателя в Банката. В исковата молба в таблица са посочени датите на усвояване и усвоена сума в лева.

Твърди се, че усвоеният овърдрафт е погасяван многократно частично по главница и лихви по банкова сметка открита на името на Кредитополучателя в Банката и в табличен вид са посочени датата на погасяване и погасена сума в лева.

Твърди се, че кредитът е в просрочие, считано от 01.05.2022 г. – общо 360 дни към 25.04.2023 г. включително, както и че кредитът е с настъпил падеж на 10.02.2023 г. на основание Раздел II, т.4 от Договора за овърдрафт.

Твърди се, че със заявление по реда на чл. 417 от ГПК и извлечение от 1 счетоводните книги на ***** АД, банката е поискала от съда издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в качеството й на кредитор, че съда е издал поисканата заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и във връзка с определение № 628/15.07.2025 г. и уведомление за предявяване на иск за установяване на вземането си, банката е предявила настоящия иск.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на кредитополучателят ***** ЕООД и С. А. И. съдлъжник, че дължат солидарно на ***** АД сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и издаден изпълнителен лист, а именно сумата от 20000 лв. главница, сумата от 1714,01 лв. непогасена възнаградителна лихва за периода от 01.05.2022 г. до 09.02.2023 г., сумата от 1973,17 лева – мораторна лихва за просрочени плащания, за периода от 01.05.2022 г. до 25.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 26.04.2023 г. до пълното изплащане на вземането.

Претендират се направените деловодни разноски както в заповедното, така и в настоящото производствоВ едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът ***** ЕООД, на който книжата са редовно връчени на основание чл. 50 ал.2 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба, не е изразил становище по предявения иск, не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

На ответникът С. А. И. препис от исковата молба и от доказателствата са връчени по реда на чл. 47 ал.1 и ал.2 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянния /той и настоящ/ адрес, поради което съдът е приел, че са налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 47 ал.6 от ГПК и е назначил на този ответник особен представител на разноски на ищеца, а именно адв. Р.

Р., която е определена за назначаване като особен представител от АК гр.

Плевен.

Препис от исковата молба и от доказателствата за ответника С. А. И. са връчени на назначения му особен представител адвокат Р. Р., която в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба, изразила е становище по предявения иск и е направила доказателствени искания.

В представения отговор адв. Р. заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан и прави искане същия да бъде отхвърлен.

Заявява се, че в договора липсва информация за годишния процент на разходите по кредита и следва да се приеме, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

2

Заявява се също така, че от представеното с исковата молба извлечение от счетоводните книги се установява, че овърдрафта е усвояван многократно на няколко транша, но при сборуване на усвоените суми е видно, че ответникът е усвоил 13900,28 лв., а не както се твърди, че е усвоил сума в размер на 20 000 лв.

Заявява се, че са посочени суми за частично погасяване на главница и лихви в общ размер от 5875,88 лв., но не е ясно за погасяване на какво задължение са отнесени тези суми и какъв е размерът на непогасената главница.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 226/2023 г. на РС Левски е, че в РС Левски е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение против ответниците.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение е връчена на ответниците по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което е дадена възможност на ищцовата страна да предяви настоящия иск и същия е предявен в дадения от съда срок.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че между страните по делото действително са съществували твърдените в исковата молба договорни отношения. Към доказателствата по делото е представен посочения в исковата молба договор за овърдрафт по разплащателна сметка по програмата за микрокредитиране № 025OD-M-000134/08.02.2022 г. сключен на 08.02.2022 г. в гр. ***** между ***** АД – като кредитор, ***** ЕООД – като кредитополучател и С. А. И. като съдлъжник, по силата на който Банката е приела да извършва разплащания при условията на овърдрафт по разплащателна сметка с посочен IBAN, водена на името на кредитополучателя, при максимално допустим размер на дебитното салдо до 20 000 лева за погасяване на съществуващ овърдрафт към Банката в размер на 12 000 лв., а разликата от 8000 лв. е за оборотни средства на дружеството.

Уговорено е, че срокът за ползване на овърдрафта е до 09.02.2023 г. и че кредитополучателят и съдлъжникът погасяват всички свои задължения по ползвания овърдрафт в срок до 10.02.2023 г.

С договора са уговорени размера на дължимата лихва, на дължимите такси, конкретните условия на ползване и издължаване на кредита, както и други условия по договора. Договора е подписан на всяка страница от представител на Банката - кредитор и от С. А. И. – като представляващ кредитополучателя *****ЕООД кредитополучателя, а на последната страница освен посочените подписи е наличен подпис и „за съдлъжника“ под който са изписани ръкописно имената С. А. И..

3

Представено е и извлечение от счетоводните книги на банката кредитор към 26.04.2023 г. от което се установяват дължимите суми от кредитополучателя и солидарния длъжник.

В тежест на ответника е да докаже плащането на дължимите суми по сключения договор за кредит. Същият, обаче не е представил доказателства в тази насока.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че усвояването на овърдрафта е станало през периода от 09.02.2022 г. до 18.04.2022 г., като е посочено на коя дата какво конкретно действие е извършено по кредита. Вещото лице е посочило, че с отпуснатия овърдрафт са погасявани други задължения в банката, както и са извършвани тегления и плащания на задължения. В заключението на вещото лице е посочено какви такси и кога са начислени, съгласно установеното движение по задължението, както и за каква конкретна главница какви лихви са начислени.

Посочено е, че кредитополучателя е превишил задължението си над 20 000 лв. и върху неразрешеният овърдрафт е начислявана наказателна лихва, която също е посочена по дати и суми. Посочено е, че съгласно счетоводните записвания на банката, овърдрафта е погасяван четири пъти частично по главница, лихви и такси по банкова сметка, открита на името на кредитополучателя в банката и са посочени конкретно три вноски и 1 получен превод – посочени по дата и суми. Вещото лице е посочило, че от извършеният преглед на счетоводните записвания се установява, че от 01.05.2022 г. кредита е необслужван и е изпаднал в просрочие и че от тази дата задължението излиза над лимит, че падежа на задължението е определен в договора и е настъпил на 10.02.2023 г. В резултат вещото лице е посочило, че по договора за кредит са останали неизплатени следните суми: 20000 лв. главница, 1714,01 лв. начислена договорна лихва и 1973,17 лв. начислена лихва за забава.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото и съдът е приел същото като пълно и компетентно изготвено.

Във връзка с твърдението на особения представител на ответника С. А.

И., че договора е недействителен, като такъв неотговарящ на изискванията на ЗПК съдът приема следното: Договорът за кредит в конкретния случай няма характер на договор за потребителски кредит, тъй като дружеството кредитополучател е юридическо лице, търговец и няма качеството на потребител по смисъла на параграф 13 т.1 от ДР на ЗЗП, поради което не подлежи на служебна проверка съответствието на договора с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК. Обстоятелството, че ответникът С. А. И. е управител на дружеството-кредитополучател при условията на чл. 121 и сл.вр. чл. 101 от ЗЗД е встъпил като солидарен длъжник на дружеството в дълга на същото по договора за кредит не изменя предмета на договора като банков 4 кредит, сключен между търговци и не води до възникване на права за ответника като потребител по договор за потребителски кредит, тъй като релевантна е целта, за която е отпуснат и усвоен кредита – оборотни средства на дружеството, което обстоятелство изрично е посочено в договора.

Дружеството – кредитополучател е търговец, който е имал възможност да прецени търговския си риск при поемане на съответните задължения към Банката. Ответникът в качеството на встъпил в дълга на дружеството – кредитополучател солидарен длъжник е изразил писмено съгласието си с условията, при които е сключен договора за кредит и тъй като по конкретния договор няма качеството на потребител не се ползва с потребителска защита по кредита. /В този смисъл е и решение № 54/13.02.2023 га ОС Плевен по гр.д.

№ 327/2022 г. по аналогичен случай/.

Предвид изложеното и с оглед заключението на приетата съдебноикономическа експертиза, съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.

При този изход на делото следва да бъде осъден ответникът да заплати направените деловодни разноски от ищцовото дружество в настоящото производство съгласно представения списък на разноските - общо в размер на 2417,07 евро, включваща 242,22 евро внесени като държавна такса при завеждане на исковото производство, 434,20 евро внесени като депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно счетоводна експертиза, 1319,14 евро – внесени като депозит за възнаграждение на особен представител, 153,39 евро юрисконсултско възнаграждение, както и направените деловодни разноски в заповедното производство от които д.т. в размер на 242,22 евро и определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 26,67 евро.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на ***** АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** представлявана от изпълнителните директори Н.Х.Б.. и С.А.П.

„*****“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ***** и С. А. И., с ЕГН ********** с адрес: гр. *****, *****, ч е „*****“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ***** и С. А. И., с ЕГН ********** с адрес: гр. *****, *****, дължат солидарно на ***** АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** представлявана от изпълнителните директори Н.Х.Б.. и С.А.П. сумата от 10225,84 евро /с левова равностойност 20 000 лв./ – представляваща главница по сключен на 08.02.2022г. договор за овърдрафт по разплащателна сметка по 5 програмата за микрокредитиране № 025OD-M-000134, законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2023 г. /датата на депозиране на заявлението в съда/ до окончателното й изплащане, сумата от 876,36 евро /с левова равностойност 1714,01 лева/ - представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.05.2022 г. до 09.02.2023 г. и сумата от 1008,87 евро /с левова равностойност 1973,17 лева/ - представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2022 г. до 25.04.2023 г. - за което вземане е издадена заповед № 96/26.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 226/2023 г. по описа на РС Левски.