Решение № 216 от 12.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 377/2025
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 12.09.2025
- В сила
- 12.09.2025
- Състав
- Пенка Николаева Братанова, Йоана Николаева Такова, Веселина Димитрова Джонева
Цитирани разпоредби
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. Кюстендил, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пенка Н. Братанова
Членове:
Веселина Д. Джонева
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20251500500377 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. С. М., длъжник по изпълнително дело №20161520400110, срещу действия на ДСИ на І-ри район от СИС при РС-Кюстендил, изразяващи се в налагане на запор върху пенсията му за инвалидност, получавана от НОИ – РУ „СО“ –Кюстендил за събиране на задължения за издръжка за минал период и пропорционална държавна такса.
Жалбоподателят изразява недоволство от действията на съдебния изпълнител и претендира за отмяната им, с доводи за несеквестируемост на пенсията, върху която е насочено изпълнението. Към жалбата е приложено експертно решение на ТЕЛК № 91237/23.05.2024г.
В писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, ДСИ изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Сочи, че по отношение на дължимата издръжка за минал период и държавна такса, наложеният запор се изпълнява единствено от третото задължено лице РУ „СО“ Кюстендил.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило становище от взискателя по изпълнителното дело.
Кюстендилският окръжен съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, мотивите на ДСИ и приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20161520400110 по описа на ДСИ на І-ри район от СИС при РС-Кюстендил, е образувано по молба на Д. С. П., в качеството на 1 майка и законен представител на С. Б. М., ЕГН ********** и Б. Б. М., ЕГН **********, срещу длъжника Б. С. М., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2016 г., издаден по гр.д. № 48/2014 г. по описа на РС-Кюстендил, с решението по което длъжникът е осъден да заплаща 1/ месечна издръжка на малолетното си дете С. Б. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. С. М. в размер на 90 лв., считано от 01.01.2014 г.; 2/ месечна издръжка на малолетното си дете Б. Б. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. С. М. в размер на 90 лв., считано от 01.01.2014 г.
На 05.05.2016 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
Със запорно съобщение на 20.09.2016 г. до РУ „СО“-Кюстендил е наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия за инвалидност. В съобщението е посочено, че наложеният запор е за месечна издръжка в размер на 90 лв. към всеки от взискателите, считано от 01.10.2016 г., до възникване на основание за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка за минало време в общ размер от 5940 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 30.04.2016 г., и 50 лв. прости държавни такси.
На 26.09.2016 г. ТП на НОИ- Кюстендил, е уведомило ДСИ, че по изпълнителното дело месечната издръжка в размер на 180 лв. ще бъде удържана от пенсията на Б. С. М., считано от 01.10.2016 г., като по отношение на сумата за минало време и простите държавни такси, удръжки няма да бъдат правени, тъй като остатъкът от пенсията на длъжника, е в размер под минималната работна заплата за страната.
С разпореждане № 09240670889/30.06.2024 г. на ръководителя на „ПО“ на НОИ, ТП – Кюстендил, считано от 01.07.2024 г. е определен нов размер на получаваната от длъжника Б. С. М. пенсия за инвалидност от 609.60 лв.
С разпореждане от 25.05.2025 г. на ДСИ на І-ри район от СИС при РСКюстендил, изпълнителното производство е прекратено спрямо взискателя С.
Б. М. поради навършване на пълнолетие и приключване на редовното му обучение, като наложеният запор върху пенсията на длъжника за вземането за текуща месечна издръжка е вдигнат частично, считано от 01.06.2025 г. Със същото разпореждане, ДСИ е изменил наложения запор върху пенсията на жалбоподателя, както следва: 90 лв. месечна издръжка за дъщерята Б. Б. М. до възникване на основание за нейното изменение или прекратяване, 5940 лв. издръжка за минал период, както и пропорционална държавна такса до 01.06.2025 г. -1330 лв. за събраните по делото суми.
На 02.06.2025 г. длъжникът е уведомен за наложения запор на пенсията му.
С писмо от 13.06.2025 г. НОИ, ТП – Кюстендил, Отдел „Пенсии“ е уведомило ДСИ, че удръжката от пенсията на длъжника за издръжка по наложения запор е определена в размер на 90 лв. при съобразяване на 2 разпоредбата на чл. 446, ал. 1, вр. с ал. 3 ГПК и на ТР № 2 от 26.06.2015 г.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект, в срока по чл.
436, ал. 1 ГПК, против действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване, доколкото в жалбата се твърди насочване принудителното изпълнение върху несеквестируемо на длъжника имущество /пенсия/- чл. 435, ал. 2 т. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, поради следното:
В разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК е регламентирана частична несеквестируемост /при определени условия и в определени размери/ на трудовото възнаграждение, пенсията или всяко друго възнаграждение за труд на длъжника. Изцяло несеквестируеми са възнаграждение или пенсия, чийто размер е под минималната работна заплата /ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Законодателят обаче е предвидил неприложимост на несеквестируемостта по отношение на вземането за издръжка, с оглед неговата изключителна социална значимост. Изрично в разпоредбата на чл. 446, ал. 4 ГПК е предвидено, че за вземането за издръжка не се прилагат ограниченията на чл. 446, ал. 1 ГПК, като в тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по, ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време, се правят върху остатъка от всичките му доходи.
В настоящия случай, принудителното изпълнение е насочено върху получаваната от длъжника пенсия за инвалидност, чийто размер - 609.60 лв. несъмнено е под този на минималната работна заплата за страната, както към датата на налагане на обжалвания запор, както и понастоящем. Макар и в размер ненадвишаващ минималното трудово възнаграждение за страната, получаваната от длъжника Б. М. пенсия, по аргумент от разпоредбата на чл.
446, ал. 4 ГПК, е частично секвестируема - по отношение на вземането за текуща месечна издръжка, несеквестируемостта отпада. В разглеждания случай е приложена разпоредбата на чл. 446, ал. 4, изр. 2, предл. 1 ГПК, като са направени удръжки единствено върху секвестируемата част от пенсията на длъжника при съобразяване на правилото, че присъдената сума за текуща издръжка се удържа изцяло, независимо от размера на пенсията. Не се установява след налагането на запора от пенсията на длъжника да са правени удръжки за погасяване на задълженията за издръжка за минало време и такси, респ. на ДСИ да е превеждана такава част от нея, която да не е съобразена с изискванията на чл. 446 ГПК. Напротив, видно от отговора на ТП на НОИ по реда на чл. 508 ГПК до съдебния изпълнител е, че удръжката от пенсията на длъжника е определена в размер на 90 лв., съответстващ на вземането за текуща издръжка.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2 от 3
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане, какъвто е и настоящият случай, е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част.
Следователно и доколкото пенсията на длъжника е частично секвестируема по отношение на текущата месечна издръжка, се налага извод, че наложения запор не е незаконосъобразен и не подлежи на отмяна.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Б. С. М., длъжник по изпълнително дело № №20161520400110, срещу действия на ДСИ на І-ри район от СИС при РС-Кюстендил, изразяващи се в налагане на запор върху пенсията му за инвалидност получавана от НОИ – РУ „СО“ -Кюстендил за събиране на задължения за издръжка за минал период и пропорционална държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 216 гр. Кюстендил, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пенка Н. Братанова
Членове:
Веселина Д. Джонева
Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20251500500377 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. С. М., длъжник по изпълнително дело №20161520400110, срещу действия на ДСИ на І-ри район от СИС при РС-Кюстендил, изразяващи се в налагане на запор върху пенсията му за инвалидност, получавана от НОИ – РУ „СО“ –Кюстендил за събиране на задължения за издръжка за минал период и пропорционална държавна такса.
Жалбоподателят изразява недоволство от действията на съдебния изпълнител и претендира за отмяната им, с доводи за несеквестируемост на пенсията, върху която е насочено изпълнението. Към жалбата е приложено експертно решение на ТЕЛК № 91237/23.05.2024г.
В писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, ДСИ изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Сочи, че по отношение на дължимата издръжка за минал период и държавна такса, наложеният запор се изпълнява единствено от третото задължено лице РУ „СО“ Кюстендил.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило становище от взискателя по изпълнителното дело.
Кюстендилският окръжен съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, мотивите на ДСИ и приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20161520400110 по описа на ДСИ на І-ри район от СИС при РС-Кюстендил, е образувано по молба на Д. С. П., в качеството на 1 майка и законен представител на С. Б. М., ЕГН ********** и Б. Б. М., ЕГН **********, срещу длъжника Б. С. М., ЕГН **********, въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2016 г., издаден по гр.д. № 48/2014 г. по описа на РС-Кюстендил, с решението по което длъжникът е осъден да заплаща 1/ месечна издръжка на малолетното си дете С. Б. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. С. М. в размер на 90 лв., считано от 01.01.2014 г.; 2/ месечна издръжка на малолетното си дете Б. Б. М., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. С. М. в размер на 90 лв., считано от 01.01.2014 г.