Определение № 2729 от 05.12.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 5117/2022
- Вид
- Определение № 2729
- Подписан
- 05.12.2022
- В сила
- 05.12.2022
- Състав
- Мирослава Тодорова, Иво Юриев Хинов, Христинка Колева
Цитирани разпоредби
- чл.28 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 ал.1 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2729 гр. София, 05.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мирослава Тодорова
Членове:
Христинка Колева
Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20221100605117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр чл.248 ал.1 т.3 вр чл. 341 ал.2 и сл НПК.
То е образувано въз основа на частна жалба, подадена от адв.В.М., защитник на подс.П. С., против Определение от 01.11.2022 г по н.о.х.д. 9151/21 на СРС, 21 състав, с което е оставено без уважение искането му за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СРП за отстраняване на съществени процесуални нарушения при формулиране на обв.акт. Твърди, че тези нарушения са две: първото (което е посочил пред СРС и е било обсъдено от него) е неяснота дали се касае за едно или две деяния, обединени в едно продължавано престъпление; второто (наведено за първи път в частната жалба) е липса на посочване в какво се състои поддържането на заблуждението. Счита, че определението на СРС следва да се отмени и делото върне на прокурора.
Съдът приема, че частната жалба е редовна от формална страна. Подадена е от защитника, взел участие в първоинстанционното производство; в указания законов срок (Определението е от 01.11.2022 г, а частната жалба е от 07.11.2022 г, подадена по пощата); има изискуемото от закона съдържание, вкл и ясно посочване на твърдения порок в обжалвания акт.
Разгледана по същество тя не е основателна.
Видно от диспозитива на обв.акт, подс.С. е предадена на съд с твърдение за извършено от нея едно деяние – а именно в периода 09.08-19.12.2017 г е възбудила и поддържала заблуждение у Д.В., че има контакти в Столична община и ще му съдейства при закупуване на общинско жилище, като с това му причинила имотна вреда в размер на 8 000 1 лв; деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен; дадена е правна квалификация по чл.210 ал.1 т.4 вр чл.209 ал.1 вр чл.28 ал.1 НК. В обст.част е посочено, че на 09.08.2017 г тя убедила св.В. да предаде 5 000 лв, за да му съдейства със своите контакти в Столична община да закупи общинското жилище, в което живеел, като в действителност не е имала такова намерение и такива възможности; а също така, че на 19.12.2017 г тя го убедила да предаде нови 3 000 лв като първа вноска за закупуване на имота, като говорила убедително за връзките си и възможностите си да осигури закупуването му, съобщавала имена и длъжности на служителите, от които това зависило.
Следва напълно да бъде подкрепен изводът на СРС, че така изготвеният обв.акт не страда от процесуален порок, който нарушава правото на защита на подсъдимата. В действителност наведените доводи касаят неправилна материално-правна квалификация на описаната деятелност – а тя не може да бъде предмет на преценка в разпоредителното съдебно заседание.
От формална страна обвинението е ясно посочено. Не са основателни доводите, че подсъдимата не знае дали е обвинена в едно или две деяния, доколкото видно от ясния запис в обв.акт се твърди извършване на едно престъпно деяние, което обхваща двете самостоятелни действия от август и декември 2017 г. Прокурорът суверенно може да прецени под коя правна норма да подведе установената от него фактическа обстановка, като съдът може да упражни контрол върху това му решение само с акта по същество.
Отделно от това, ако евентуално доводите на защитата са основателни, то уважаване на искането би имало за последица влошаване на положението на подсъдимата.
Понастоящем тя е обвинена за едно престъпно деяние, а ако делото бъде върнато на СРП за отстраняване на посочения от адв.М. порок, тя евентуално би била обвинена за две престъпни деяния, обединени в едно продължавано престъпление. Обвинението за две деяния е по-тежко от обвинението за едно. Така адв.М. би подпомогнал СРП при формулиране на обвинението във вреда на подзащитната му. Правилно СРС е отказал да съдейства за подобна намеса във вътрешното убеждение на прокурора какво обвинение следва да се повдигне; това би минирало самото естество на разпределението на функциите на обвинението и защитата между прокурора и адвоката.
В заключение – доводите на защитата следва да се обсъдят в акта по същество; те не касаят процесуалната редовност на обв.акт
На второ място относно възражението, направено за първи път с частната жалба. То е липса на ясно посочване с кои действия е било възбудено и респективно поддържано заблуждението. То е очевидно неоснователно. За всяка една от двете дати СРП е посочила конкретния контакт между подсъдимата и пострадалия, както и какво тя му е казала и какви действия на имуществено разпореждане той е извършил въз основа на исканията и обещанията ; направени са и твърдения за липса на желание и възможности подсъдимата да изпълни обещанията си. Следователно съвсем ясно е посочено онова поведение на подсъдимата, което СРП подвежда под избраната от нея правна квалификация.
2
На последно място при служебна проверка на съдържанието на обв.акт и на процесуалните и следствени действия от досъдебната фаза съдът приема, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение. И по-конкретно обвиняемата е била надлежно уведомена за обвинението (както относно Постановлението по чл.219 НПК, така и относно обв.акт по чл.246 НПК, който има изискуемото от закона съдържание), ползвала е адвокатска защита, имала е възможност да защити своите интереси, като участва в производството (да даде обяснения, да прави доказателствени искания и др).
Поради което са налице законовите предпоставки за разглеждане на делото по същество.
Воден от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 01.11.2022 г по н.о.х.д. 9151/21 на СРС, 21 състав, с което е оставено без уважение искането на защитата по чл.248 ал.1 т.3 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП поради процесуални нарушения при съставянето на обв.акт.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3