Решение № 171 от 14.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Стара Загора, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М.Ж.Т. в присъствието на прокурора Х. М. като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245500601332 по описа за 2024 година Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Настоящото производство е второ по ред въззивно производство след отмяна по реда на възобновяването на постановеното въззивно решение по ВНОХД № 1231/2023г. на Окръжен съд – Стара Загора с Решение № 207/18.12.2024г- по н.д. № 511/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, поради допуснати съществени процесуални нарушения – липса на мотиви и липсата на отговар на доводите във въззивната жалба на защитника.

Постъпила е въззивна жалба от подсъдимите С. Н. К. и Х. Г. К. чрез защитника им адв. Ч.. В жалбата са развити съображения и е повдигнато оплакване за постановяване на присъдата в нарушение на материалния и на процесуалния закон; за явна несправедливост на наложеното на всяка от подсъдимите наказание и за неоправдано висок размер на присъденото в полза на гражданската ищца обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Искането е обжалваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото срещу всяка от тях обвинение, както и да бъде отхвърлен 1 предявения срещу им граждански иск. Алтернативно се иска изменение на присъдата, като на всяка от подсъдимите бъде наложено наказание пробация, а предявеният срещу им граждански иск – отхвърлен.

С Присъда № 126/02.10.2023г., постановена по НОХД № 2525/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимата Х. Г. К., ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на 17.12.2019г., в град Стара Загора, на бул.

„Цар Симеон Велики“ № 92, в магазин „Di Sole“, се заканила с убийство на И.

Д. Д., като използвала думите: „*****“ и с телодвижения – нанасяне на удари с юмруци по главата, гръдния кош, блъскане и душене, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 и чл.54 от НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Със същата присъда подсъдимата С. Н. К., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 17.12.2019 г., в град Стара Загора, на бул. „Цар Симеон Велики“ № 92, в магазин „Di Sole“, се заканила с убийство на И. Д. Д., като използвала думите:

„ще те затрия, ще ти съсипя живота, ще те убия“ и с телодвижения – нанасяне на удари с юмруци и дамска чанта по главата, гръдния кош, блъскане и дране с нокти, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 и чл.54 от НК е осъдена на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.

Подсъдимите С. Н. К. и Х. Г. К. са осъдени да заплатят солидарно на И. Д. Д. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 17.12.2019г., като в останалата част – до размера на 6000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Същите са осъдени да заплатят съразмерно на И. Д. Д. сумата от 1800 лв., представляваща направени по делото разноски както и да заплатят съразмерно -сумата от 468 лв. по сметка на ОД на МВР – Стара Загора и сумата от 670 лв. по бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора.

С жалбата са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради нарушение на принципа Non bis in idem. Прави се довод, че преди да се образува настоящото наказателно производство, вече е съществувало друго производство, касаещо същите 2 факти и обстоятелства, приключило с Постановление за отказ да се образува наказателно производство, което е приложено по делото. Същото не е връчено на заинтересованите страни, като същите са били лишени от право да го обжалват. Според него тези обстоятелства задължавали съда да оправдае подсъдимите. На второ място се прави довод за необоснованост на присъдата, поради което същите следвало да бъдат оправдани. Правят се оплаквания във връзка с уважения размер на гражданския иск, който бил силно завишен, както и с размера на наложеното наказание, което било изключително тежко и несъобразено с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – многобройни такива. Предвид гореизложеното молят за отмяна на постановената присъда в обжалваната част и постановяване на нова присъда, с която подзащитните му да бъдат признати за невиновни, а гражданския иск отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наказанието и на присъденото обезщетение. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника и от подсъдими, който алтерпнативно прави и друго искане в случай, че съдът приеме наличие на съществени процесуални нарушения, а именно- да върне делото за ново разглеждане на друг състав.

Подсъдимите жалбоподателки Х. Г. К. и С. Н. К. поддържат казаното от защитника им и молят да бъдат оправдани.

Повереникът на частния обвинител и гр. ищец И. Д., адв. М., оспорва жалбата като заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна, постановена при отсъствие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на явна несправедливост на наложеното наказание. Счита, че размера на обезщетението за неимуществени вреди също е справедливо определен.

Представителят на ОП-Стара Загора, участващ в съдебното заседание, взема становище за неоснователност на жалбата и счита, че постановения съдебен акт следва да бъде потвърден. Счита, че правилно при определяне на наказанията са отчетени смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а гражданския иск е уважен в справедлив размер. По отношение на направеното оплакване на защитата за „ne bis in idem“ счита, че в случая същото не пречи да бъде постановен съдебен акт поради отсъствие на основанието по чл.24, ал.1 т.6 НПК с оглед отказа на прокуратурата да образува ДП по преписка № 3

375 от 2020г.. В този смисъл цитира съдебна практика- Решение № 60160/ 06.10.2021г. по н. № 507/ 2021г. на Първо Н.О. на ВКС. Счита, че съдът е длъжен да отговори на довода на защитата като се съобрази с указанията на въззивния съд и обсъди трите критерия - ne bis in idem, но според него не съществува пречка да бъде постановен съдебен акт по това второ дело / което е отделно от първото/.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НОХД № 2525/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, както и с оплакванията в жалбата, и след като обсъди обстойно доводите на страните пред настоящата инстанция и анализира мотивите на първоинстанционната присъда, както и в изпълнение на указанията на горестоящата съдебна инстанция, съдът в настоящия си съдебен състав възприема напълно приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа и правна обстановка:

Настоящото наказателно производство е образувано след отделяне на материали от друго производство, водено по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК по отношение на подсъдимите Х. и С. К./ които помежду си са ***/, спряно в тази му част на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК/ престъплението е от частен характер/. Постановлението, с което преди това същото е било прекратено за това престъпление е отменено с Определение № 130/ 18.02.2022г. по ЧНД № 146/ 2022г. по описа на РС-Стара Загора/ образувано по жалби на подсъдимите/. След това с постановление на РП-Стара Загора производство е било разделено като с оглед дадените указания на съда са били отделени материали от ДП , касаещи извършеното пресътпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК и е постановено същото да продължи за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. Не съществува законова пречка по жалба на обвиняемия да бъде отменено прокуроското постановление, когато е без мотиви или е неправилно. Не се накърнява в такъв случай принципът ne pejus./каквото е било оплакването на двете жалбоподателки в жалбата им от 04.05.2021 г. до ОП-Стара Загора/ на л. 141-142 от ДП/. Това е обяснено на същите с постановлението от 12.05.2022 г. на ОП-Стара Загора , с което е потвърдено постановлението на РП-Стара Загора. В него изрично е написано, че разделянето/отделянето/ на материали в едно наказателно производство е 4 изключинтелен прерогатив на прокурора по силата на чл. 216 / в случая ал.2/ от НПК и то не подлежи на съдебен контрол. Това постановление е обжалвано и пред Апелативна прокуратура- Пловдив, но с постановление от 27.06.2022г. жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. По отделените материали е било образувано друго НЧХД № 918/ 2022г. по описа на РССтара Загора. При служебна справка от системата се установи, че по това дело е налице прекратяване на наказателното производство поради наличието на образуване на настоящо наказателно производство с обвинение по чл.

144, ал.3, вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Това определение е обжалвано и по ВЧНД № 251/ 2023г. по описа на ОС-Стара Загора е било постановено Определение от 14.07.2023г. , с което същото е потвърдено. В мотивите на съда е отбелязано, че прекратяването е именно с оглед ненакърняване на принципа ne bis in idem, тъй като се касае за едно и също деяние, извършено при едни и същи факти и обстоятелства.

По отношение на оплакването за незаконосъобразност, необоснованост и липса на мотиви на присъдата въззивният съд намира, че същите са неоснователни. Видно от мотивите на присъдата, съдът обосновано с оглед събраните по ДП доказателства е приел за безспорно установена описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, а именно че на инкриминирана дата и място- на 17.12.2019г. около 13.00 часа, в гр.Стара Загора, в магазин ,,Di Sole” на бул.“Цар Симеон Велики“ №92, където е работела пострадалата И. Д.

Д., подсъдимата Х. Г. К. и се заканила с убийство, отправяйки и словесни закани: „ ****“ както и физически такива – чрез нанасяне на удари с юмруци по главата, гръдния кош, блъскане и душене, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. Обосновано е прието и, че на същата дата и място другата подсъдима С. Н. К. се заканила с убийство на И.

Д. Д., посредством вербални заплахи: „Ще те затрия, ще ти съсипя живота “ и физически такива – чрез нанасяне на удари с юмруци и дамска чанта по главата, гръдния кош, блъскане и дране с нокти, като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. Агресията не е била предизвикана с нищо от пострадалата, която смята, че същата е била продиктувана от завист от страна на подсъдимите, с които са близки роднини/ брата на съжителя,св. Д. К., и е *** на същите/. Липсват други доказателства, тъй като подсъдимите отричат въобще каквото и било участие в инцидента, които да опровергават това твърдение на пострадалата. Обосновано с оглед 5 доказателствата по делото е прието, че около 13.00 часа подсъдимите Х. К. и С. К. са влезли в магазина и са се нахвърлила върху св.Д., като са я избутали в пробната и са започнали да я блъскат и удрят с юмруци в областта на главата и горната част на гръдния кош, като подс. С. К. освен с юмруци нанасяла удари по главата на пострадалата с дамската си чанта, след което започнала да я „дере“ с нокти в горната част на гръдния кош, разкъсала блузата на пострадалата, като отправила закани: „Ще те затрия, ще ти съсипя живота, ще те убия“. В същото време подс. Х. К. хванала пострадалата Д. за шията и започнала да я души, като същевременно и крещяла: „****“. Св.К., който се обадил в същото време на жена си, на включения на високоговорител на телефона и, чул заканите и разпознал гласовете на двете подсъдими.