Определение № 1044 от 14.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1044 гр. Бургас, 14.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г.а Върбанова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500618 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, ЕИК 131134023 , със седалище и адрес на управление – гр.София против Разпореждане №2559 от 04.03.2025 г. , постановено по частно гр.д.№1443/25 г. по описа на РС – гр.Бургас , с което частично е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 491.80 лв. за главница , сумата от 711.41 лв. – за договорна лихва, 456.79 лв. – обезщетение за забава и 33.20 лв. за заплатена държавна такса. Оспорва се направения от районния съд извод , че застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на принципа на добросъвестността , справедливостта и еквивалентността на насрещните престации , поради което застрахователните премии са отхвърлени. Застрахованото лице заплаща еднократно при отпускане на кредита 0.730% от размера на ПРК , умножен по продължителността на кредита в месеци. В общата дължима сума са включени дължимата еднократна застрахователна премия в размер на 0.676% от ПРК , данък върху застрахователната премия в размер на 0.004% и размерът на еднократната такса за ползване на медицинска услуга. Размерът на еднократната застрахователна премия заедно с еднократна такса „Второ медицинско мнение“ – 488.60 лв. ; данък върху еднократната застрахователна премия – 3.20 лв. , общо еднократно дължима сума – 491.80 лв. В конкретния случай кредита е сключен за 20 месеца , а по- дългия срок предполага и поголям риск. Оспорва се извода на РС , че сумите за застрахователна премия представляват разход по кредита. Съгласно §1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита , които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати вкл. и разходите за допълнителни услуги свързани със застрахователните премии в случаите когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Разграничават се два вида застраховки: такива , които са задължително условие за получаване на кредита / приема се че са част от ГПР/ и такива , които не са условие за 1 получаване на кредит / те не са част от ГПР/. В конкретния случай застраховката не е задължително условие и не се включва в ГПР. Потребителят по свое усмотрение може да сключи някоя от застраховките. В чл.19 от договора изрично е уговорено , че няма задължителни застраховки и потребителят може по свое усмотрение да сключи такава. В случая кредитополучателят изрично е заявил пред банката желанието си за сключване на застраховка. Поради това страната оспорва като неправилен извода на съда , че ГПР по договора не е правилно определен , тъй като не включва сключените допълнителни услуги , съответно – неправилен е и извода , че е налице нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК и се дължи само главницата по кредита. По отношение характера на предоставените суми за застраховка като главница страната сочи , че е налице възможността потребителят да се откаже от застраховката като за целта уведоми застрахователя. Той може да прекрати застраховката и да получи съответната част от застрахователната премия , която част би намалила „ обогатяването“ на банката Жалбоподателят е посочил примерно , че в случай че кредитополучателят е поискал прекратяване на застраховката в деня на сключването на договора за кредит , то застрахователят ще върне по сметка на ищеца в банката застрахователната премия в пълен размер , с която кредитополучателят след това може да се разпорежда свободно – да погаси частично договора за кредит , с което ще намали главницата и лихвите или ще може да ползва сумата за други цели.Ако това се случи след една година след сключване на договора , то застрахователят отново ще върне – но част от застрахователната премия , отговаряща на оставащия срок от договора. И в този случай длъжникът ще може да се разпорежда свободно с тази сума по негово желание – Вж. чл.10 от ОУ. Застрахователната премия може да се изплаща е разсрочено по удобен за потребителя погасителен план и това не би могло да се определи като неравноправно за потребителя , както и че същата не е довела до неправилно посочване на ГПР в договора за кредит.

Страната сочи , че посочването на ГПК е съобразно закона. Според страната за потребителя е било ясно какви са за него последиците от сключването на договора , каква сума получава , каква сума се отпуска за заплащане на избраните застрахователни премии към третото лице – застраховател и каква сума потребителят трябва да върне на кредитора. Неправилно според жалбоподателя съдът е отхвърлил и претенцията за договорна лихва и обезщетение за забава. Те са уговорени в договора за кредит. Неправилно е отхвърлена част от главницата , а и сумите за договорна лихва и обезщетение за забава. Договорната лихва се дължи в уговорения размер върху предоставената главница , включваща суми за лично ползване така и суми за заплащане на задължения за застрахователна премия Обезщетението за забава се начислява върху просрочената , непогасена в срок главница. Моли се за отмяна на разпореждането в отхвърлителната му част и разпореждане да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за сумите – 491.80 лв. за главница , сумата от 711.41 лв. – за договорна лихва, 456.79 лв. – за обезщетение за забава и 33.20 лв. за заплатена държавна такса.

Претендират се и разноските в заповедното производство.

След преценка на събраните доказателства , съдът приема за установено следното:

По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е било образувано 2 производството по частно гр.д.№1443/25 г. по описа на РС – Бургас. „Ти Би Ай Банк“ЕАД претендира издаване на заповед по чл.417 от ГПК срещу Н. Г. С. от гр. *** , ЕГН ********** за сумата от 2 491.80 лв. – главница , договорна лихва от 711.41 лв. , обезщетение за забава – 456.79 лв. и законната лихва от подаване на заявлението.

Съдът е уважил искането и е издал разпореждане за издаване на заповед срещу Н. С. за сумата от 2000 лв. - главница по договора за потребителски кредит , 40 лв. – разноски за държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане 2559 – предмет на обжалването е отхвърлено заявлението за сумата от 491.80 лв. – част от главницата – за застрахователни премии , 711.41 лв. – договорна лихва за периода от 15.10.2023 до 08.11.2024 г. и 456.79 лв. – обезщетение за 15.10.2023 – до 12.02.2025 г.

Съдът е посочил , че съпоставката на съотношението между дължимата застрахователна премия и покрития застрахователен риск дава основание да се приеме , че застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно принципа на добросъвестността , справедливостта и еквивалентността на насрещните престации.

Придадена е правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло , а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. В случая с уговорената застрахователна премия от 491.80 лв. срещу застрахователна сума от 2000 лв.. Застраховката е сключена в полза на кредитора като представляващ застрахователя – срещу получаване на комисионна , което допълнително обосновава извод , че тя е условие наложено от банката , а не избрана свободно от потребителя. С оглед на това и на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД застрахователната полица се явява нищожна. На следващо място – дължимата застрахователна премия е във връзка с договора за кредит / обезпечава вземането на кредитора и е сключена в негова полза/ и се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на т.1 §1 от ДР на ЗПК , което води до нарушаване на чл.19 ал.4 от ЗПК – допълнително основание за нищожността на полицата извън посоченото по-горе. По отношение на искането за договорна лихва начислявана е върху главницата , включваща застрахователната премия , поради и което в производството по издаване на заповед за изпълнение преизчисляването на дължимата такава не е възможно. Същото се отнася и до мораторната лихва. Заявителят може евентуално да установи размера им в производство по реда на чл.422 от ГПК Съдът в разпореждането си е направил крайния извод , че уговорката за получената сума от 2000 лв. кредитополучателят да заплати общо 3 301.66 лв. ежемесечни вноски за период от 20 месеца противоречи на добрите нрави и на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД също е нищожна. В предвид на това на заявителя се дължи само главницата.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

3

Видно от представения ДПК, той урежда кредитиране със сумата от 2000лв., подлежаща на връщане на равни 20 месечни вноски от по 165.08 лв., като кредитополучателят се е присъединил към застрахователна програма на кредитора, явяващ се и застрахователен посредник срещу заплащането на комисионна,включена в застрахователната вноска. Самата застрахователна премия от 491.80 лв. пък е също допълнително финансирана от кредитора и се отчита като част от главницата по кредита,върху която се начислява възнаграждение на Банката.Общата сума на главницата е 2491.80лв.

Така при заета сума от 2000лв., с прибавена главница за застраховка, при ГЛП от 34.13% както и ГПР от 37.40%, се постига общо задължение за длъжника от 3301.66 лв.

Възнаградителната лихва за Банката възлиза на лв.за целия период на договора възлиза на 711.41 лв. (от 15.10.23г. до 08.11.24г.). Договорът е прекратен едностранно от кредитора поради неплащане от кредитополучателя на три поредни вноски / от 15.10.2023 , от 15.10.2023 и от 15.12.2023 г. с общ размер 495.24 лв./ с уведомление за предсрочна изискуемост на остатъка от вземането, връчено на длъжника на 15.10.24г. При тези данни БОС приема, че заявените суми, които първата инстанция е отхвърлила действително не са дължими.

Този извод се налага по следните съображения: Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи. Разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по[1]специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Чл.3, б. „и“ от Директивата отчита „годишния процент на разходите“ като общите разходи по кредита за потребителя, изразени в годишен процент от общия размер на кредита и когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, §2 от Директивата. Транспонирани в нашето законодателство, горните понятия, намират израз в §1т.1 от ДР на

ЗПК (общи разходи по кредита със същото съдържание) и в чл.19 от ЗПК. ал.1 и ал.3 от ЗПК, сочеща, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Те не включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез 4 кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит; разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя. Чл.10 и чл.11 от ЗПК поставят изискванията за форма и съдържание на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1. Чл.19, ал.4 от закона изрично постановява, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Според чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от закона.