Решение № 1500 от 05.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. Пловдив, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. И. Гражданско дело № 20215330111945 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЗАД Армеец” АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано от и.д. М.П. И. и В.П.К. - М. против Община Пловдив, е ЕИК 000471504, с адрес: гр. П., ул. „Стефан Стамболов“ № 1, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК .

Ищецът твърди, че на 16.08.2016 г. около 13.30 часа, в гр. П. **** до *** е настъпило ПТП, при което лек автомобил „БМВ 530“ с рег.№ ****, собственост на „ИВ ГРУП 77“ ЕООД, попада в дупка на пътното платно. Причина за настъпване на произшествието било несигнализирано и необезопасено препятствие на уличното платно, а именно - дупка. Твърди се, че Община Пловдив, като собственик на пътното платно носи обезпечително – гаранционна отговорност по чл.49 от ЗЗД като възложител на вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им работа, чрез бездействие, а именно незапълване на дупка на уличното платно с асфалт и до извършване на ремонта, обезопасяване на дупката чрез пътни предупредителни табели - пътни знаци. В резултат на попадането в дупка на уличното платно бил увреден лек автомобил „БМВ 530“ с рег.№ ****, който бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ в „ЗАД Армеец” АД с полица № **** от 24.10.2015г, със срок на действие до 23.10.2016г.

1

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие е съставен Протокол за ПТП с № **** / 16.08.2016г. от органите на МВР. Счита се, че отговорност за вредите носи ответникът Община Пловдив, именно тя следвало да поддържа пътищата.

Причинените имуществени вреди на собственика на увредения автомобил били описани от експерти на „ЗАД Армеец” АД в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката. Твърди се, че вложените части и материали, както и калкулирания труд за извършения ремонт възлизали на 367,05 лева. „ЗАД Армеец” АД изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил с платежно нареждане № П **** / 13.09.2016г. Общият размер на заплатеното застрахователно обезщетение бил 377,05 лева, с включени 10 лева за извършени ликвидационни разноски. С плащането на дължимата сума „ЗАД Армеец” АД изпълнило задължението в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“ и „Злополука“ на МПС.

Счита се, че на основание чл.410, ал. 1 от КЗ ищецът има право да получи обезщетение до размер на изплатената сума от ответника.

С регресна покана, ведно с ликвидационна преписка по образуваната в „ЗАД Армеец” АД щета, ответникът бил поканен да заплати сумата от 377,05 лева.

Предвид неизпълнение на задължението си за заплащане на посочената по-горе сума, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника. По образуваното ч. гр. д. № 8721/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив -X гр. с. била издадена заповед за изпълнени за сумите от 377,05 лева – главница и 114,90 лева –мораторна лихва. В срок срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от длъжника, поради което и на основание чл. 422 ГПК вр. с чл.415 от ГПК се предявява настоящия установителен иск.

С оглед гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 377,05 лева, представляващо изплатено застрахователно обезщетение по щета № **** / 16.08.2016г. на основание сключен договор за „Каско на МПС“ в „ЗАД Армеец” АД с полица № **** от 24.10.2015г, със срок на действие до 23.10.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.05.2021 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който счита същата за нередовна, поради наличие на неяснота относно фактическите обстоятелства и правните основания, на които се позовавало застрахователното дружество. Не били категорични доказателствата за заплащането на месечните вноски по застрахователната премия. От приложените към исковата молба документи не можело да се потвърди съответствие на застрахования автомобил с този описан в молбата и застрахователната преписка. Не ставало ясно и дали застрахователния 2 договор е бил валидно действащ към настъпване на ПТП. Не била доказана причинноследствената връзка между описаното ПТП и непосочените по изричен начин вреди по МПС-то, нито било разяснено по какъв начин се формира размерът на ликвидационните разноски. Счита, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника. Прави се възражение за съпричиняване на произшествието от водача на лекия автомобил, поради несъобразяване на скоростта с атмосферните условия и състоянието на пътя, другите участници в движението, като са нарушени изискванията от Закона за движение по пътищата. Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.415 от ГПК чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община Пловдив, е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

3

Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От представения по делото Свидетелство за регистрация се установява, че увреденият лек автомобил лек автомобил марка „БМВ 530“, рег.№ **** е собственост на „ИВ ГРУП 77“ ЕООД .

По делото е представена застрахователна полица КАСКО за сключена застраховка с предмет лек автомобил марка „БМВ 530“, рег.№ **** между собственика „ИВ ГРУП 77“ ЕООД и ищцовото дружество.

Следователно в производството по делото е безспорно установено, че увреденият автомобил, собственост на „ИВ ГРУП 77“ ЕООД , е бил застрахован по силата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “КАСКО“, когато е настъпило застрахователното събитие.

Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и от представените в производството по делото доказателства, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 377, 05 лв. на „ИВ ГРУП 77“ ЕООД – дружеството, осъществило ремонт на застрахования лек автомобил, като за установяване на това обстоятелство е представена фактура.

При застрахователното дружество е образувана щета, в която са описани увредените части на лекия автомобил.

По делото е представен Протокол за ПТП с № **** / 16.08.2016г. съставен от автоконтрольор към „Пътна полиция“ – Пловдив. От така приложения протокол за ПТП се 4 установява, че след посещение на местопроизшествието от административен орган по контрол на движението, последният е установил, че процесният автомобил пропаднал в пътното платано/влезнал в дупка/, което причинило щети на автомобила.

Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата хипотеза, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.

Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.

Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b6abda9-c0f8-4b01-84f6-c473a00e3873