Решение № 5128 от 24.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5128 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110148153 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е въз основа на искова молба от С. А. Х., ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес град . (ищец), действуващ чрез упълномощения процесуален представител адвокат Ц. П.. Ищецът твърди, че на 21. 06. 2023 г. разхождал домашният си любимец (куче) в град София, по бул. „.“. В района живеело безстопанствено улично куче, което било злобно и често акакувало хора и други животни. Това улично куче било голямо на височина около 80 см, черно-бяло на цвят и тежало около 40 кг. То нападнало кучето на ищеца, който се опитал да го защити. Опитвайки се да защити домашния си любимец, ищецът бил нахапан от уличното куче в областта на дясното бедро, вследствие на което получил сериозна рана и веднага потърсил медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Раната била с размер 10 см на дължина и на ищеца било предписано медикаментозно антибиотично лечение („Аугментин“), приемане на пробиотици и му била поставена ваксина против тетанус. В следващите 15 дни ищецът провеждал лечение и ежедневно се подлагал на смяна на превръзките. Ищецът имал проблеми със съня, изпитвал постоянна и силна болка в областта на бедрото, лечението променило ежедневието и рутинните му навици, многократно съпреживявал инцидента, изпитвал безпокойство, заобикалял мястото, където бил ухапан, членове на семейството му и приятели разхождали домашния му любимец, отоците от ухапването останали продължително време, а освен това останал и белег. Ищецът обосновава, че общината е длъжна да приеме и организира изпълнението на програма за грижа за безстопанствените животни чрез настаняването им в приюти съгласно чл. 41, ал. 1 във връзка с чл. 40, ал. 4 от Закона за защита на животните, в това число и за да бъде предотватено агресивното поведение на животните към хора или други животни съгласно чл. 50, т. 2 от същия закон. Освен това общината не изпълнила задълженията си за полагане на грижи за опазването на живота и здравето на гражданите. Прави извод, че общината не е изпълнила законовите си задължения и че носи гражданска отговорност спрямо него съгласно чл. 49 ЗЗД. Иска от съда да я осъди да му заплати сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на ухапване от бездомно животно (куче), настъпило на 21. 06. 2023 г., ведно със законовата лихва от 21.

1

06. 2023 г. до окончателното заплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С.О., адрес ., съдебен адрес . (ответник), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат А. Д.. Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения (в това число за времето, мястото и механизма на инцидента, причинените увреждания, наличието на причинна връзка между твърдения инцидент и получените увреждания, че кучето е било безстопанствени, както и обстоятелството, че има възлагане на конкретна работа). Твърди, че всъщност е изпълнил чрез служителите си възложените й по закон задължения както по отношение на безстопанствените кучета, така и за създаване на спокойна и нормална градска среда за хората. Обосновава, че наличието на безстопанствени кучета на територията на общината или на инциденти свързани с тях не можело да се приравни на неупражнен надзор и/или грижа и не представлявало неправомерно бездействие, което да ангажира отговорността на общината. Поддържа, че според съдебната практика отговорност за бездействие не се носи, ако натовареното лице е действало правомерно или ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това са настъпили вреди, съответно че обстоятелството, че безстопанствени кучета са проявили непредизвикана агресия и са наранили човек само по себе си не означавало бездействие на общината и неизвършване на предписаните от закона действия по овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Заявява, че в изпълнения на изискванията на закона е била приета общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 – 2016 г., чийто срок е бил удължен, а от 2019 г. била в сила и национална програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България. Тези програми били в съответствие с изискванията на Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, като основният метод бил здравите и неагресивни безстопанствени кучета да се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват и ако не бъдат осиновени се връщат на местата, от които са взети. На евтаназия подлежат само доказано агресивни и болни животни. Обобщава, че С.О. всъщност е изпълнявала законовите си задължения и следователно, ако са настъпили вреди, не може да бъде ангажирана отговорността й. Оспорва претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и като недоказана по размер и силно завишена. Иска от съда да отхвърли изцяло предявения иск.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни и фактически изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса и отговаря на изискванията за редовност и допустимост съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК.

По отношение на правната квалификация на исковата претенция съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени болки и страдания, вследствие на ухапване от безстопанствено куче на територията на Столична община, както и да заплати законната лихва от датата на настъпване на деликта до окончателното заплащане. В тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от нея обстоятелства, а именно че на посочената дата 21.06.2023 г., в град София, в района на бул. ,,.” ищецът е бил ухапан от безстопанствено/улично куче, че в действителност е претърпял описаните в исковата молба болки и страдания и други неимуществени вреди, продължителността, интензивността и размерът им, а също и наличието на противоправно бездействие от страна на лицата, на които Столична община е възложила да упражняват надзор върху безстопанствените кучета и да контролират популацията им, както и наличието на причинна връзка между това противоправно бездействие и последвалите неимуществените вреди. В тежест на ответника 2 е да установи при условията на пълно и главно доказване липсата на вина на физическите лица, на които е възложил да упражняват надзор върху безстопанствените кучета и да контролират популацията им.

От всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка.

Ищецът и брат му свидетелят Д. А.ов Х. живеят в ., бл. 21. Приятелката на ищеца имала малко куче (померан или шпиц), което на 21. 06. 2023 г. ищецът извел на разходка близо до жилищната сграда. В района се намирало и значително по-голямо улично куче, за което не били полагани грижи. То се държало агресивно и нападнало кучето на приятелката на ищеца. Ищецът се опитал да го защити, като застанал между двете кучета. Тогава уличното куче го захапало за дясното бедро, непосредствено под глутеалната гънка.

Вследствие на захапването ищецът получил разкъсно-контузна рана, която засегнала кожата му в цялата и дебелина, но не засегнала мускулната фасция. Започнал да кърви и получил оток. По това време (около 11, 30 часá) свидетелят Д. Х. се връщал от детската градина, до която бил закарал децата. След като паркирал колата си видял ищеца и двете кучета, при което го попитал какво се случва, а ищецът му отговорил „Този помияр ме ухапа“. Двамата се прибрали и почистили раната с марли и йод. След това ищецът посетил Спешния кабинет по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Там била направена първична хирургична обработка на раната, на ищеца била поставена противотетанична ваксина и била направена превръзка, като на ищеца била препоръчана и антибиотична терапия. Ищецът продължил да се възстановява в домашни условия в продължение на петнадесет дни, като промивал с йод раната и сменявал превръзките и приемал през устата антибиотика „Аугментин“. Като страничен ефект от приемания антибиотик ищецът изпитвал гадене. След настъпилото възстановяване върху бедрото на ищеца останал белег, върху който той полагал мазило и до края на съдебното дирене пред първоинстанционния съд.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приобщените в хода на съдебното дирене доказателствени материали – завереният препис от лист за преглед на пациент, експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля Д. А.ов Х.. Действително, показанията на свидетеля Х. трябва да бъдат внимателно преценявани от съда на основание чл. 172 ГПК, защото той е брат на ищеца. Те обаче се подкрепят от останалите събрани доказателствени материали, поради което съдът ги приема за надежден източник на фактически данни.

При така установената фактическа обстановка първостепенният съд направи следните правни изводи.

Съгласно ППВС № 7/1959 г. юридическите лица не носят деликтна отговорност по общия деликтен състав на чл. 45 ЗЗД за собствени виновни действия. Те обаче могат да отговарят по чл. 49 ЗЗД като възложители на работата за чуждата вина, за вината на своите работници и служители, на своите органи, както и като собственици на вещи по чл. 50 ЗЗД.

Вината се разбира като психическо отношение на дееца и виновни могат да бъдат само хората, които имат психика. Волеобразуването при юридическите лица не е психически, а организационен процес. Безспорно и в теорията, и в съдебната практика е, че отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Фактическият състав на тази отговорност включва няколко елемента: вреди, причинени на пострадалия - ищец, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работа, тези вреди да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, както и работникът или служителят да има вина за причинените вреди (Решение № 101 от 23.09.2015 г. по гр. д. № 5531/2014 г. на ВКС, 4-то Г.О.). От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че ищецът в настоящото производство в действителност е претърпял вреди вследствие на ухапване от куче, както и че кучето, което е причинило 3 деликта, е безстопанствено, респективно че за него и неговите действия следва да се грижи общината, на чиято територия се намира животното. Следващият елемент от фактическия състав е вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил някаква работа. Възлагане на работата представлява наличие на правно или фактическо отношение, едната страна по което (възложител) възлага работа на изпълнителя/изпълнителите с цел постигането на определен резултат. В доктрината е изяснено съдържанието на законовата формулировка ,,при или по повод изпълнението на тази работа”. При изпълнение традиционно се разбира като изпълнение в работно време, а по повод изпълнение е израз на всяка конкретна връзка между вредоносното действие и принципно съпътстващите работата действия, които са присъщи и адекватни. Последният елемент от фактическия състав е наличието на вина у изпълнителя. Следва все пак да се има предвид, че иск по чл. 49 ЗЗД ,,може да се предявява и уважава против и тогава, когато не са установени конкретните длъжностни лица, а е достатъчно да се установи, че злополуката, респективно вредите са виновно причинени от работници и служители на отговарящия по чл. 49 ЗЗД ответник по повод и във връзка с възложената им работа“ (Решение № 1095 от 24.IV.1970 г. по гр. д. № 426/1970 г., I Г.О.).