Решение № 502 от 25.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА

Нели С. Маринова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20231100500587 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 3054 от 06.04.2022 г., постановено по гр.д. № 67560/2021 г. по описа на СРС, 128 състав, е признато за установено по отношение на Г. Г. С., че дължи на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата 4933,48 лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 03.01.2008 г., ведно със законната лихва от 28.09.2018 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63358/2018 г. по описа на СРС.

Срещу решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответницата Г. Г. С.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се обосновава извод за дължимост на сумите, претендирани от ищеца. Въззивницата твърди и, че първоинстанционният съд не е разгледал направеното от нейна страна оспорване на автентичността на представения по делото договор. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да признае, че претендираните суми не се дължат

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Обединена Българска Банка“ АД (конституиран с протоколно определение от 06.06.2023 г. на основание чл. 227 ГПК на мястото на въззиваемия „КВС Банк“ (с предходно наименование „Райфайзенбанк България“ ЕАД), с които същата се оспорва при твърдения за неоснователност на изложените в нея доводи. С отговора се излагат съображения, че в хода на производството пред първия съд, претенцията на ищеца е доказана, а решаващия състав, след като е обсъдил събраните доказателства, е достигнал до правилен извод. Заявеното искане е решението да бъде потвърдено, като се присъдят разноските за въззивното 1 производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение / ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.

По така предявените искове съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, ищецът следва да установи наличието на сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание (договор за банков кредит), предоставяне на заемната сума; уговореният начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на заема; наличие на предпоставките за обявяване кредита за предсрочно изискуем и обявяване на предсрочната изискуемост на ответника; размер на непогасената главница.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да докаже погасяване на дължимите суми (изпълнение) по договора.

От събраните по делото писмени доказателства – Договор за банков кредит от 03.01.2008 г., ведно с приложен към него погасителен план, Анекс № 1 към договора от 28.09.2009 г., Анекс № 2 към договора от 17.08.2010 г., и Анекс № 3 към договора от 14.08.2014 г., ведно с погасителен план към него , се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като кредитодател е предоставила на Г. Г. С., като кредитополучател, сума в размер на 10150 лв., със срок на действие до 15.01.2018 г.

Според чл. 2 от договора кредитът се усвоява еднократно в срок от 30 дни, след представяне на всички изискани от банката документи. Съгласно чл. 4 от договора за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на банката годишна лихва в размер на 7,7 %, като лихвата представлява СБР за лева +2,7 пункта надбавка годишно. Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за реалния брой дни на ползване на сумата по кредита. Посочено е, че годишният лихвен процент на разходите (ГПР) за кредита към момента на сключване на договора за кредит е в размер на 8,19 %. В чл. 9.2 от договора е предвидено, че банката има право едностранно с писмено предизвестие до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислената лихва (евентуално наказателната) и комисионните за предсрочно изискуеми. Съгласно чл. 10 от договора при неплащане от страна на кредитополучателя изцяло или частично на което и да е парично задължение по договора в продължение на 150 дни от падежа на това задължение, считано от 151-вия ден кредитът /непогасената главница, ведно с дължимите такси, разноски, лихви и наказателна лихва/ става автоматично и незабавно изискуем и банката има право да пристъпи към събиране на всички дължими суми по предвидения в закона ред, без да е длъжна да спазва поредност на способите и/или имуществото, срещу 2 което насочва изпълнението и без да уведомява за това кредитополучателя. Съгласно чл.13.2 о т Анекс № 3 към договора от 14.08.2014 г. банката има право едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени суми по Договора за кредит и последващите е анекси към него, начислената лихва (евентуална наказателна надбавка) и комисионите, за предсрочно и незабавно изискуеми.

С оглед доводите във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционният съд поради липсата на произнасяне по направеното от ответницата общо оспорване на описания в исковата молба договор, с разпореждане от 27.01.2023 г. въззвиният съд е указал на ответницата в едноседмичен срок от съобщението да уточни дали оспорва подписите, положени върху договора за кредит от 03.01.2008 г., приложен към исковата молба и на кои страници. Разпореждането е връчено лично на ответницата, като в указания срок, а и до даване ход на устните състезания по делото, същата не е изпълнила указанията на съда. С оглед процесуалното поведение на ответницата, настоящия съдебен състав приема, че направеното от нея възражение не представлява оспорване автентичността на представения с исковата молба договор за кредит, поради което законосъобразно първоинстанционният съд не е открил производство по оспорване истинността, в частност автентичността на този частен документ – по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното, въззивният съд при извършване на собствена преценка на събрания в хода на съдебното дирене пред първа инстанция доказателствен материал, приема за безспорно установено по делото, че именно ответницата, в качеството на кредитополучател дължи връщане на заетата сума.

Процесният договор попада в приложното поле на потребителската защита, тъй като кредитополучателят е физическо лице на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.

Проверката за действителност на договора за потребителски кредит следва да се основава на интереса на потребителя с оглед защита на правата му, утвърдени в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., като съдът е длъжен служебно, дори без довод на страните, да следи за съответствието на сключения от потребителя договор с императивните правила, защитаващи неговите интереси.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК съдържа изискванията за форма на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПК, общите условия са неразделна част от същия и всяка страница се подписва от страните по договора.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК договора за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В случая Договорът за банков кредит от 03.01.2008 г. е сключен в писмена форма и е подписан от страните по него. Към договора са представени общи условия и погасителен план, като всяка страница от същите съдържат подпис на кредитополучателя, съобразно изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Погасителният план съдържа информация относно падежа 3 на всяка една погасителната вноска, вкл. разбивка, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, както и самият размер на всяка погасителна вноска, поради което настоящия съдебен състав приема, че процесния договор за кредит е действителен.

Сключените впоследствие анекси към договора също отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК.

От приетото пред първа инстанция, неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че сумата по кредита е преведена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД по разплащателна сметка IBAN № ******* (съвпадаща с посочената в договора за кредит банкова сметка с титуляр Г. Г. Р.) на 03.01.2008 г.

Установява се от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че последното плащане от ответницата е на 14.09.2018 г., като след тази дата са преустановени всички плащания по кредита. Към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.09.2018 г. непогасената главница е в размер на 4935,52 лв., от която 1608,73 лв. – редовно падежирала главница за периода от 15.03.2017 г. до 15.06.2018 г., и 3326,79 лв. предсрочно изискуема главница за периода от 04.09.2018 г. до 15.05.2021 г.

Съгласно задължителните разяснения дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС в хипотеза на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, ако са били налице и посочените обективни предпоставки.