Решение № 62 от 28.05.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Оряхово, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460101137 по описа за 2025 година

Производството е по предявени осъдителни искове по чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. „България” №81В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез Б. Т.

– юрисконсулт, против ответника Г. Г. Х., с ЕГН: **********, с адрес в с.

Липница, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Горан Боджански” №16, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

415, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Х., да заплати на „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133 гр. София сумата 588.82 евро /петстотин осемдесет и осев евро и 82 евроцента/ или 1151.64 лева /хиляда сто петдесет и един лева и 64 ст./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №665840 от 21.04.2022г.; сумата от 124.24 евро /сто двадесет и четири евро и 24 евроцента/ или 243,27 лева /двеста четиридесет и три лева и 27 ст./ - договорна лихва за периода от 21.04.2022г. до 23.10.2023г.; сумата от 57.78 евро / петдесет и седем евро и 78 евроцента/ или 113,08 лева /сто и тринадесет лева и 08 ст. / - законна лихва за забава за периода от 24.10.2023г. до 15.09.2025г. и сумата от 788.41 евро / седемстотин осемдесет и осем евро и 41 евроцента/ или 1542,09 лв. /хиляда петстотин четиридесет и два лева и 09 ст./ – неустойка, съгласно чл.6.2 от Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 24.09.2025 г. до изплащане на вземането.

Претендират се и направените в заповедното производство и в 1 настоящия процес разноски.

Съдът е сезиран с осъдителни искове, с правно основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът твърди и иска да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 588.82 евро /петстотин осемдесет и осев евро и 82 евроцента/ или 1151.64 лева /хиляда сто петдесет и един лева и 64 ст./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №665840 от 21.04.2022г.; сумата от 124.24 евро /сто двадесет и четири евро и 24 евроцента/ или 243,27 лева /двеста четиридесет и три лева и 27 ст./ договорна лихва за периода от 21.04.2022г. до 23.10.2023г.; сумата от 57.78 евро / петдесет и седем евро и 78 евроцента/ или 113,08 лева /сто и тринадесет лева и 08 ст. / - законна лихва за забава за периода от 24.10.2023г. до 15.09.2025г. и сумата от 788.41 евро / седемстотин осемдесет и осем евро и 41 евроцента/ или 1542,09 лв. /хиляда петстотин четиридесет и два лева и 09 ст./ – неустойка, съгласно чл.6.2 от Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 24.09.2025 г. до изплащане на вземането.

Претендира и направените в заповедното и в настоящето производство разноски.

Твърди се, че на 21.04.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД с ЕИК:202531869 /Кредитодател/ и Г. Г. Х. /Кредитополучател/ е сключен Договор за потребителски кредит №665840 по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като от отправянето на предложението до сключването на договора са използвани средства комуникация от разстояние.

Сочи се, че ответникът по силата на сключения договор е получил сумата от 715.81 евро или 1400 лева.

Релевира се, че договореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40.05 ℅, а годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48.63 ℅.

Твърди се още, че сключеният Договор за потребителски кредит №665840 от 21.04.2022г. е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.

Излагат се доводи, че съгласно чл.33, ал.3 от приложимите Общи условия длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Сочи се, че ответницата Г. Г. Х. не е изпълнила в срок задълженията си по договора за потребителски кредит.

Твърди се, че на 11.11.2024 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, „Сити Кеш“ ООД с ЕИК:202531869 като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по Договор за потребителски кредит №665840 от 21.04.2022г. на цесионера „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133.

2

Посочено е, че прехвърлените вземания се индивидуализират в Приложение №1 към 11.11.2024г., което е неразделна част от договора.

Излагат се доводи, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането, а в случай, че съдът приеме, че не е налице надлежно уведомяване, се моли за такова да се счита връчването на исковата молба с приложенията, в който смисъл е практиката на ВКС.

Тъй като ответницата Г. Г. Х. не е изпълнила в срок задълженията си по Договор за потребителски кредит №665840 от 21.04.2022г. до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, е предявено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като е образувано ч.г.д. №628/2025г. по описа на РС-Велики Преслав.

Моли се съдът, да уважи предявените осъдителни искове.

В срочно подаден писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата е оспорила предявените искове като неоснователни.

Твърди се, че по делото липсват доказателства за наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, доколкото няма данни, че на Х. е преведена сумата от 715.81 евро или 1400 лева, както и че последната е подписала договорът, за който се сочи, че поражда обвързаност между страните.

Излагат се доводи, че Договор за потребителски кредит №665840 от 21.04.2022г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, както и че е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Релевира се, че претендираната и уговорена в чл.6 от договора неустойка няма типичните обезпечителна и обезщетителна функции, като е адресирана към едно акцесорно задължение, а не към главното – връщане на дължимото.

Сочи се още, че е налице разминаване между посочения в договора за кредит ГПР и действително приложения в конкретното кредитно правоотношение, поради факта, че неустойката, която представлява над 80℅ от предоставената сума по кредита и е печалба на кредитора, следва да се включи в ГПР, което от своя страна ще доведе значително до неговото повишаване.

Твърди се също така и нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.22 от ЗПК и чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.

Според ответницата, предвиждането на посочената по-горе неустойка в договора за кредит представлява „скрито” възнаграждение за кредитора, което се потвърждава и от прибавянето на същата към погасителните вноски по кредита.

Моли се съдът да отхвърли предявения иск, поради факта, че Договор за потребителски кредит №665840 от 21.04.2022г. е недействителен на основание чл.26, ал., пр.3-то от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9 и 3 т.10 от ЗПК. В случай, че искът бъде уважен частично се моли, заплащането на главницата да бъде разсрочено, поради това, че ответницата е материално затруднено лице.

В открито съдебно заседание, ищецът не изпраща представител, като в писмено становище поддържа исковата молба, моли да бъдат уважени предявените искове и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответницата не се явява и не се представлява, като в изпратено до съда становище поддържа представения писмен отговор, с който се оспорват предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Разпореждане №1015 от 13.10.2025г. по ч.гр.д. №628/2025г. по описа на РС-Велики Преслав, съдът е отхвърлил изцяло заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 83В, община Столична, представлявано по закон от Х.М. и П.В., чрез процесуален представител Диляна Радоева, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 то ГПК срещу длъжника Г. Г. Х., ЕГН: **********, с пост. и настоящ адрес: с. Липница, общ.

Община Мизия, обл. Враца, ул. „Горан Буджански“ № 16, с което са претендирани следните суми: главница в размер на 1151,64 лева, договорна лихва – 243,27 лева, начислена за периода 21.04.2022 год. – 23.10.2023 год., мораторна лихва – 113,08 лева, начислена за периода 24.10.2023 год.15.09.2025 год., неустойка – 1542,09 лева, както и за направените по делото разноски в общ размер на 163,89 лева, от които 63,89 лева - заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С посоченото разпореждане е указано на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 203374133 гр. София, че на основание чл. 415, ал.3 вр.ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за отхвърленото вземане.

Заявителят, по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК и е предявил иска по чл.415, ал.3 от ГПК.

От приложени по делото Договор за паричен заем кредирект №665840 от 21.04.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК:202531869, със седалище гр. София и Г. Г. Х., с постоянен и настоящ адрес в с. Липница, общ.

Мизия, се установява, че ответникът е получил в заем сумата от 1400,00 лева, като се задължил да върне сумата в общ размер на 1962,26 лева, включваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него. Погасяването на заема е трябвало да стане на 4 равни погасителни вноски по 44,76 лв.

/четиридесет и четири лева и 76 ст./ и 14 равни погасителни месечни вноски по 126,81 лв. /сто двадесет и шест лева и 81 ст./, при ГПР 48,13℅ и годишен лихвен процент по заема 40,05℅. Към размера на погасителните вноски е включена и договорната лихва. Датата на първата погасителна вноска е била 4

23.05.2022г., а на последната 23.10.2023г..

Съгласно т.6 от договора и чл.33, ал.1 от приложимите Общи условия заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя някое от следните обезпечение на задълженията му по договора, а именно: 1). Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход или 2). Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

В т.6.2 от Договор за паричен заем кредирект №665840 от 21.04.2022г. е уговорено, че в случай, че заемателят не изпълни задължението си за представяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 2843,74 лева, която се плаща заедно с всяка от погасителните вноски, съобразно включения в договора погасителен план.

Съгласно чл.20, ал.2 от приложимите Общи условия, страните са постигнали съгласие, съобщенията по електронна поща да имат силата на саморъчни подписи на страните, съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ. На следващо място в чл.21 от посочените Общи условия е отразено, че в случай че заемодателят оспорва подаването на искане за заем от негово име, независимо дали като авторство или размер на исканата сума, същият няма право да се ползва от предоставената заемна сума, както и да сключи договор за заем.