Определение № 305 от 21.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. Ямбол, 21.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500150 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Г. Т. от гр.*******, против Определение рег.

№884/05.05.2025г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1202/2025г. по описа на този съд, с което поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба, на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото.

Според частния жалбоподател обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните правила. Основното оплакване е, че исковата молба и доказателствата към нея са подадени по електронен път като електронни изявления, поради което не се изискват преписи от тях за връчване на другата страна - в случая на ответниците, които са органи на съдебната власт и държавни учреждения, за които разпоредбата на чл.52, ал.2 ГПК предвижда връчването да се извършва само по реда на чл.38, ал.2 ГПК на посочен електронен адрес и ответниците имат законово задължение да бъдат адресати на електронни изявления. Частният жалбоподател сочи, че съдът трябва да извърши служебна справка дали всеки ответник има потребителски профил и заявен електронен адрес в ЕПЕП или в ССЕВ, а ответниците като съдилища на основание чл.102е ГПК са длъжни да приемат изявления в електронна форма, което изключва приложението на чл. 102з, ал.3, изр.2 и 3 от ГПК и неправилно в случая районният съд е дал указания за внасяне на ДТ за възпроизвеждане на електронните изявления на хартиен носител и връчването им на ответниците.

Частният жалбоподател моли въззивният съд да отмени обжалваното определение на ЯРС и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Същевременно настоява ЯОС да повдигне препирня за подсъдност на делото пред Апелативен съд – гр.Бургас, като заявява и искане за отвод на ЯОС и Апелативен съд гр.Бургас.

ЯОС, като взе предвид доводите на жалбоподателя и приложените гр. д. № 1765/2025 г. по описа на Районен съд-гр.Сливен и гр.д№1202/2025г. на ЯРС, намира за установено следното от фактическа страна:

Гр.д. №1202/2025г. по описа на Ямболски районен съд е образувано след изпращането му по подсъдност от Районен съд гр.Сливен, който на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ е прекратил образуваното пред него гр. д. № 1765/2025г., тъй като е ответник по делото.

В предмета на гр.д. №1202/2025г. по описа на Ямболски районен съд е исковата 1 молба на К. Г. Т. от гр.*******, с която против ответниците Районен съд гр.Сливен, Районен съд гр.Велико Търново, Окръжен съд гр.Велико Търново и Районен съд гр.Елена е предявен иск по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата 11 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото му да се разгледа в разумен срок производството по гр.д№4508/2023г. по описа на Районен съд гр.Сливен, преобразувано и приключило по гр.д.№553/2024г. по описа на Районен съд гр.Велико Търново.

Исковата молба на ищеца К.Т., ведно с писмени доказателства, е депозирана по електронен път чрез ССЕВ на 31.03.2025г. Исковата молба е подписана с валиден КЕП.

След пренасяне на делото за разглеждане пред Ямболския районен съд и образуване по описа му на гр.д.№1202/2025г., с Разпореждане рег.№1363/22.04.2025г. този първоинстанционен съд е извършил проверка за редовност на исковата молба, констатирал е, че исковата молба е нередовна, тъй като не е внесена ДТ в размер на 10лв. за предявения иск и не е посочен телефонен номер на ищеца, а предвид обстоятелството, че исковата молба е подадена по електронен път, на основание чл.102з, ал. 3, изр. последно ГПК ищецът следва да внесе държавна такса в размер на 84лв. за изготвяне на преписи от исковата молба и приложенията към нея - възпроизвеждането им на хартиен носител, заверка и връчването им на ответниците по делото. В този смисъл ЯРС е дал указания на ищеца за изправяне на исковата молба в едноседмичен срок. Указал е и неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда.

Съобщението до ищеца с дадените указания е изпратено по ел. път на 23.04.2025г. и е връчено по реда на чл.41а ГПК на същата дата 23.04.2025г., като в същия ден ищецът по ел.път е изпратил платежно нареждане, удостоверяващо внесена по сметката на ЯРС ДТ в размер на 10лв.

С обжалваното Определение рег.№884/05.052025г. ЯРС е приел, че в указания на ищеца срок същият не е изпълнил изцяло указанията, дадени му с разпореждането от 22.04.2025г., поради което на основание чл.129, ал. 3 ГПК е прекратил производството по делото.

Прекратителното определение на ЯРС е връчено на ищеца на 07.07.2025г., като настоящата частна жалба против него е подадена в същия ден – на 07.05.2025г.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

Настоящият съдебен състав на ЯОС намира обжалваното прекратително определение за неправилнно, поради неспазване на императивното изискване на чл.102з, ал.3 ГПК. Съгласно цитираната норма, при подаване на електронни изявления /каквато е исковата молба на ищеца/, към тях не се представят преписи за страните. Съдът възпроизвежда изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител на съда ги изпраща само на тези участници в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива.

В случая ответниците по делото са съдилища, органи на съдебната власт и за всички тях намира приложение разпоредбата на чл.52, ал. 2 ГПК (нова ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021г.), която ги задължава да получават електронни изявления. Според разпоредбата връчването се извършва само на електронен адрес по реда на чл.38, ал.2 ГПК, на посочен от институцията електронен адрес. Съгласно чл.52, ал.1 ГПК държавните учреждения и общините са длъжни да осигурят служител, който да приема съобщения в работното време. Или законът задължава държавните учреждения, каквито са ответниците по делото, да бъдат адресати на електронни изявления, т.е. нормата не предпоставя съгласие от страна на съответното учреждение и то е длъжно да осигури свой служител, който да приема електронните изявления и връчването на съдебни книжа по електронен път, както и да потвърждава получаването им по реда на чл. 41а, ал.1 от ГПК.

Съобразно § 1, т. 2 от ДР на ГПК (Нова – ДВ, бр. 98 от 2020г.) "Електронен адрес за 2 връчване" е персонализирано пространство в единния портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават електронни заявления, съобщения, призовки и книжа от съдилищата, квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, както и адрес на електронна поща. Съгласно чл.38, ал.2 ГПК връчването може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно правосъдие; 2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014"; 3.системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление.

Анализът на правната уредба относно връчването на електронен адрес на участници в производството, които са задължени да получават електронни изявления, дава основание за извода, че в случая на всички ответници, които са държавни учреждения и органи на съдебната власт, връчването на същите на съдебните книжа по делото следва да се извърши по реда на чл.38, ал.2 от ГПК. Служебно известен на всички съдилища факт е, че в изпълнение на указания по решение на ВСС, съдилищата в страната са регистрирани в ССЕВ и връчването на ответниците по делото на съдебните книжа следва да се извърши по реда на чл.38, ал.2, т.3 ГПК. Независимо от липсата на функционалност между ЕПЕП и ЕИСС, към момента с регистрацията на всички съдилища в ССЕВ е гарантирано спазването на влезлите в сила и действащи процесуални норми във връзка с обезпечаване на действащо електронно правосъдие, а отделно от това самият ищец е посочил адрес на електронна поща на всеки от ответниците по иска, която всеки ответник е обявил на официалната си страница.

По така изложените съображения, настоящият въззивен състав намира, че дадените от ЯРС указания на ищеца за внасяне на ДТ за възпроизвеждане на хартиен носител на подадената по ел.път искова молба и приложенията към нея са незаконосъобразни, в нарушение на процесуалния закон, като незаконосъобразно се явява и прекратителното определение на първата инстанция, тъй като подадената от ищеца искова молба е била изправена с внасянето на изискуемата се ДТ за предявения иск и не са били налице пречки за продължаване на съдопроизодствените действия по делото.

ЯОС намира, че с оглед конкретно установените обстоятелства по делото и проявената от ищеца процесуална активност, показваща желанието му да изпълни дадените указания за изправяне на исковата молба в срок, приложената спрямо него санкция по чл.129, ал.3 от ГПК от страна на ЯРС за неизпълнение на указанията за посочване на телефонния номер, се явява непропорционална и преждевременна. ЯРС не е предоставил допълнителна възможност на ищеца да изправи всички нередовности на исковата молба, като не е дал ясни и точни указания на ищеца, че следва да посочи и своя телефонен номер изискване на чл.127, ал.1, т.2 ГПК за редовност на исковата молба, с което преждевременно и неправилно е приложил разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК.

По тези мотиви обжалваното определение на ЯРС ще следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Неоснователно е искането на частния жалбоподател за повдигане на спор за подсъдност пред Апелативен съд – гр.Бургас по реда на чл.122 ГПК, тъй като ЯОС е компетентният въззивен съд, който да се произнесе в производството по чл.274 и сл.ГПК по частната жалба на ищеца, сега частен жалбоподател, като спор за подсъдност не е налице.

Също неоснователно е искането на жалбоподателя за отвод на настоящия решаващ съдебен състав на ЯОС на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК. В хипотезата на чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК, при която поради наличието на други обстоятелства може да се счита, че съдиите от съдебния състав са предубедени или заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото и това е основание за отвод, е необходимо да съществуват такива факти, които по естеството си да поставят под съмнение обективността и безпристрастността на съдебния състав и на съдебния акт - да указват на пряка или косвена заинтересованост на състава или на негов отделен член от изхода на делото или на неговата предубеденост. В случая такива конкретни факти и обстоятелства липсват и неоснователно ищецът обосновава искането си с риск от 3 нарушение на чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на частния жалбоподател К. Г. Т. от гр.*******, за отвод на съдебния състав на ЯОС – на съдиите Красимира Тагарева, Яна Ангелова и Галина Вълчанова от разглеждането на настоящото възз.ч.гр.д.№150/2025г. по описа на ЯОС.

ОТМЕНЯ Определение рег.№884/05.05.2025г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1202/2025г. по описа на този съд, с което поради неотстранени в срок нередовности на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото и

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съобразно указанията в мотивировъчната част на настоящото определение.