Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 14.06.2023, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
60/2023
Подписан
14.06.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 44 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • § 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • § 1, т. 26 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 57 ал. 1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 234г · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 213 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ 82 гр.

Габрово, 14.06.2023 г.

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛИН КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА, и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Габрово НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ к.а.н.д. № 60 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на С.Й.В. ***, чрез пълномощник адвокат Г.Н., против решение № 4 от 01.02.2023 г. по АНД №85/2022 г. на Районен съд – Дряново.

С обжалваното решение е потвърдено като правилно и законосъобразно издадено от

Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Плевен наказателно постановление № 35-0000673/25.07.2022 г., с което за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП на касационния жалбоподател е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

В жалбата се твърди, че решението на РС Дряново е постановено при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят счита, че вмененото му административно нарушение не е доказано, като необосновано съдът не е кредитирал част от свидетелските показания, от които се установявало, че С.В. не е извършвал обществен превоз на пътници, доколкото не е получавал заплащане.

Всички отразени в АУАН и в атакуваното пред съда наказателно постановление били оспорени и оборени с допустимите от закона доказателствени средства.

В съдебно заседание адвокат Н. поддържа подадената жалба и излага доводи за отмяна на обжалвания съдебен акт, вкл. като заявява нарушения на чл. 44 ал. 2 от АПК. Претендира направените разноски.

Ответната страна, Директор на РД

“Автомобилна администрация” Плевен - редовно призован, не изпраща представител в с.з.

Прокурорът изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Страните не представят доказателства и не правят доказателствени искания.

Настоящият касационен състав на

Административен съд – Габрово, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Обжалваното решение е връчено на касационния жалбоподател на 09.02.2023 г., а жалбата срещу него е подадена на 20.02.2023 г., с оглед на което е спазен 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК /чрез редовно упълномощен адвокат/ и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

РС Дряново е приел за установено, че във връзка с подаден от Община Дряново до ОДМВР - Габрово сигнал за извършвани срещу заплащане превози от автомобили, необозначени като таксиметрови, на 19.04.2022 г. около 10 ч., свидетелите Ст. Д. и Хр. Г., служители на сектор “Противодействие на икономическата престъпност“ към ОД на МВР Габрово се намирали в гр. Дряново. Движейки се по ул. «***», видели, че пред тях се движи лек автомобил „***, който бил един от посочените в сигнала.

До музея на *** автомобилът обърнал посоката на движение, спрял и в него се качили свидетелите *** и Й.Б., след което потеглил в посока за гр. Габрово. Полицейските служители го последвали със служебен автомобил по ПП 1-5 до разклона за с. ***, където горепосочените свидетели-пътници слезли, а лекия автомобил „***“ направил обратен завой и се върнал към гр. Дряново.

Св. ***също слязъл от служебния автомобил на разклона за с. *** и провел разговор със свидетелите *** и ***, които му казали, че са заплатили за превоза. Същите били откарани в РУ Дряново, където от св. *** били снети писмени обяснения, в които е посочил, че на 19.04.2022 г. се свързал по телефона с жалбоподателя С.В., за да ги транспортира, като за извършения превоз му заплатил 5 лв. Посочил е още, че всеки път, когато жалбоподателят го е возил, му е плащал за това. Тъй като св. *** била неграмотна, обясненията й били написани от св. ***, с когото живее на семейни начала, след което й били прочетени и тя положила подписа си под тях. В нейните обяснения също е посочено, че двамата със св. ***са заплатили на жалбоподателя 5 лв. за извършения превоз от центъра на гр. Дряново до дома им в с. ***.

След като лекият автомобил „***“ направил обратен завой на разклона за с. ***и се върнал към гр. Дряново, св. *** го последвал със служебния автомобил до хотел „Кентавър” в гр. Дряново, където чакала жена, която се качила в автомобила. Веднага след това св*** отишъл до автомобила и се представил. Установил, че водач на автомобила е жалбоподателят В., а пътничката – *** от гр. Несебър. Същата обяснила, че се нуждаела от превоз до Дряновския манастир, позвънила на телефон, който намерила в интернет и малко след това пред хотела дошъл шофираният от касационния жалбоподател лект автомобил „***“. Св. *** заявила, че все още не е платила, но предполагала, че превозът ще е срещу заплащане. В снетите й писмени обяснения е заявила същите обстоятелства, като е посочила и телефонния номер, на който е позвънила, и който съвпада с този, посочен в писмените обяснения на св. ***.

Свидетелят *** се обадил на св. ***, инспектор в РД „Автомобилна Администрация“ - Плевен, който заедно с колегата си *** пристигнал пред хотел „Кентавър” в гр. Дряново, където извършили проверка на документите на водача и на лекия автомобил „***“. След това отишли в сградата на РУ Дряново, където св. Колев се запознал с писмените обяснения на посочените по-горе пътници в автомобила. Св. Колев, в присъствието на *** и ***, съставил против С.Й.В. Акт за установяване на административно нарушение бл. № 316018 от 19.04.2022 г., в който било описано, че на 19.04.2022 г., около 10.30ч., на ПП 1-5, разклон за с. ***, със съдействието па служители на сектор ПИП ОД МВР Габрово – *** и *** е установено следното нарушение: Водачът С.Й.В. с лек автомобил *** от кат. М1, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК ***, извършва превоз на пътници срещу заплащане на лицата М.М.Г. и Й. И. Б., които в обясненията си, дадени пред ст. инспектор Хр. Г., са посочили, че са заплатили сумата от по 5 лв. всеки на водача В., за да ги закара до разклона до с. ***. От обяснение на ***, се установява, че водачът В. е на разположение да извършва превози срещу заплащане. От направената справка в ИС на ИА „АА“ се установява, че водачът В. извършва гореописания превоз без удостоверение за регистрация за таксиметров превоз на пътници - нарушение на чл. 6, ал. 1, пр. 4 от ЗАвтП. Като доказателства са посочени писмените обяснения от 19.04.2022 г. на *** и тези на жалбоподателя С.В..

На 20.04.2022 г. Директорът на РД

„Автомобилна администрация“, гр. Плевен подал сигнал до РП - Габрово за извършено престъпление по чл. 234г от НК и била образувана преписка № 264 ЗМ 52/2022 г. по описа на ОДМВР гр. Габрово. Към преписката е приложен Договор за наем на МПС, с който „***“ ЕООД е отдало под наем на С.В. лекия автомобил «***» за периода от 01.04.2022 г. до 20.04.2022 г.

От приложеното по преписката писмо изх. № 2200-139/18.05.2022 г. на Община Дряново, за периода от 01.01.2022 г. до 17.05.2022 г. Община Дряново не е издавала лиценз за превоз, разрешителни за паркоместа, няма действаща декларации по чл. 61х от ЗМДТ за облагане с патентен данък върху таксиметров превоз на пътници на „*** и лицето С.Й.В. ***. С Постановление от 07.06.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Габрово /ТО - Трявна/ е постановен отказ да се образува досъдебно производство и пр. пр. № 1046/2022 г. на ГРП е прекратена, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, чл. 9, ал. 2 от НК, чл.

199 от НПК и чл. 213 от НПК, като преписката е изпратена на Директора на РД „Автомобилна администрация“, гр. Плевен за налагане на административно наказание на виновното лице.

Въз основа на така съставения

АУАН бл. № 316018/19.04.2022 г., Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Плевен е издал наказателно постановление № 35-0000673/25.07.2022 г., в което е възприел изцяло констатациите на актосъставителя и за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП на С.Й.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.

В мотивите си РС Дряново е посочил, че не кредитира показанията на свидетелите *** и ***, дадени в съдебно заседание - в частта, че не са платили на жалбоподателя за извършения превоз, като е приел, че тези свидетели целят да подкрепят защитната теза на жалбоподателя, че не е извършил твърдяното нарушение. Съдът е обосновал този свой извод с установеното обстоятелство, че двамата свидетели се намират във фактическо съжителство и св. *** е обяснил, че познава жалбоподателя от около година, като същият често ги е карал от гр. Дряново до дома им, но твърди, че това не е ставало срещу заплащане, а на принципа “услуга за услуга“. Пред полицейския служител и в снетите им писмени обяснения свидетелите са заявили обратното – а именно, че са платили на жалбоподателя В. 5 лв. за извършения превоз от гр. Дряново до разклона за с. *** Показанията на тези свидетели относно причината жалбоподателят да ги откара на 19.04.2022 г. до разклона за с. ***, а именно, че ги съжалил, че били с багаж, валял дъжд и пътувал в същата посока за да си вземе някакво мляко оттам, се опровергавали от показанията на св. С. Д. който е очевидец на извършения от жалбоподателя превоз от гр. Дряново до разклона за с. *** и е категоричен, че след като жалбоподателят оставил свидетелите на разклона за с. ***, направил обратен завой и без да се отбива никъде се върнал в гр. Дряново и спрял пред хотел “Кентавър“. Съдът е посочил, че не приема твърденият на свидетелите

Г. и Б., че дадените от тях обяснения са писани под натиск и диктовка. Посочил е, че отразеното в обясненията не е идентично, което опровергава твърденията им за писане до диктовка.

Въз основа на изложеното РС

Дряново е достигнал до извод, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че на посочените в обжалваното наказателно постановление дата и час жалбоподателят е превозил с ползвания от него под наем лек автомобил *** ВМ от кат. М1, собственост на „***“ ЕООД, свидетелите Г. и Б. от центъра на гр. Дряново до разклона за с. ***, за което те му заплатили сумата от 5 лв., с което е осъществил състава на вмененото му нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, тъй като е извършвал таксиметров превоз на пътници по смисъла на пар. 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП срещу заплащане, без да има издадено по надлежния ред удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, както и изискващите се по закона документи.

Поради изложеното съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна твърдяното нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като му е наложено предвиденото в санкционната разпоредба на чл.

93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП наказание глоба в размер на 2000 лв. Оставил е без уважение, като неоснователни възраженията, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато нарушение на процесуалните правила, че описанието на нарушението не било ясно, което ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Посочил е, че нарушението е описано точно и ясно със съставомерните му елементи - форма на изпълнително деяние, време и място на извършването му. За неоснователно е приел възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението е извършено не в 10.30 ч., а в 9.30 ч., като се е позовал на показанията на свидетелите Димитров и Колев. По изложените съображения е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.