Решение № 776 от 22.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Благоевград, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201024 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на М. Д. Й. от ..., против НП №23-1116001125/01.06.2023г., издадено от Началник Група, Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер общо на 210.00 лв. и кумулативно с това-“Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца, във връзка с вменено му административно нарушение по чл.103 и такова по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че жалбоподателят не е извършил вменените му административни нарушения от обективна и субективна страна.Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган и заинтересованата страна, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото.

В придружително писмо с преписката до съда, се навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя по чл.63д, ал.2 от ЗАНН./За конституирането на 1 заинтересованата страна, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив 2 за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. / РП-Благоевград редовно призовани, не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице , което има право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН /НП е връчено лично на жалбоподателя на 19.06.2023г. , а жалбата срещу него е подадена на 20.06.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по безпротиворечив и категоричен начин се установи, че на 10.05.2023г., младши автоконтрольор при с-р“ПП“ към ОДМВР-Благоевград /св.В./, в присъствието колегата си–св.Л., е съставил на жалбоподателя АУАН №231116-001125 за това, че на 06.05.2023г., около 23.30часа, по ПП1 Е-79 , км356-КПП с.Бело поле, с посока на движение от гр.Дупница към 3 гр.Благоевград, е управлявал лек автомобил с марка „Мерцедес 200“ с рег.

№... и на осветен участък на пътя, при издаден ясен и светлинен сигнал за спиране със стоп-палка по образец на МВР, жалбоподателят, в качеството си на водач на това МПС, не се подчинил на този сигнал и продължил управлението на автомобила. Това накарало контролните лица да последват автомобила на Й. за да го спрат за проверка, но не успели да сторят това заради увеличената и ползвана скорост от автомобила на жалбоподателя след възприемането на контролните органи на пътя. Това поведение на Й. било квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.103 и респ. по чл.100, ал.1,т.1от ЗДвП. АУАН бил съставен в последствие при идентифициране на водача по декларация. /Й. е попълнил в таз връзка след случая, декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която е удостоверил, че именно той е управлявал описаното в акта за нарушение МПС на процесната дата и място. /АУАН е връчен лично на дееца срещу подпис след съставянето му на 10.05.2023г., което е удостоверил с подписа си върху този документ .

Въз основа на този акт, на 01.06.2023г., Началникът на Група в Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград, е издал атакуваното НП№231116-001125, с което на основание чл. 175, ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание–“Глоба” в размер на 200.00лв. и кумулативно с това –“Лишаване от право за управление на МПС” за срок от 6 месеца за нарушение по чл.123 от ЗДвП и респ. на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00лв. за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

НП също е лично връчено на жалбоподателят срещу негов подпис 19.06.2023г. на

Изложените в акта за административно нарушение фактически обстоятелства, се потвърждават с разпита на свидетелите В. и Л.. Двамата са категорични, че лично възприели жалбоподателят да управлява описаното в акта превозно средство на процесната дата и място, където изпълнявали контролните си функции на пътя. Св.В. пресякъл срещуположното пътно платно и подал ясен светлинен сигнал с фенер и със стоп-палка по образец за спиране пред и срещу автомобила на жалбоподателя , но той не се подчинил на този сигнал и продължил да управлява автомобила си, като дори ускорил 4 автомобила след като видял контролните органи на пътя и подаденият му сигнал за спиране. Това накарало свидетелите да го последват, но поради високата скорост, с която жалбоподателят управлявал автомобила си, те не могли да го достигнат със служебния си автомобил . За това и съставили АУАН в близост до КПП-с.Бело поле, след като получили декларацията на Й., че именно той е управлявал на процесната дата и място описаният в акта лек автомобил. Свидетелите В. и Л. са категорични също, че не са извършвали друга проверка на автомобили в този момент, подали са сигнала именно на жалбоподателя за спиране и са били в униформа и със светлоотразителни жилетки, с които в процесната тъмна част на денонощието, Й. не е могъл да не ги види. Показанията на свидетелите В. и Л. се потвърждават и при разпита на брата на жалбоподателя –св.Й., който заяви, че е пътувал с него в автомобила на процесната дата. Този свидетел посочи, че седял на задната седалка от дясно на шофьора и лично видял от своята позиция в автомобила мястото на пътя, на което се намирали свидетелите В. и Л., както и че са представители и контролни органи на „ПП“, респ. че св.В. тръгнал да пресича пътното платно и да върви към тях със стоп-палка, а брат му не намалил скоростта на автомобила, не спрял и даже ускорил автомобил .Този свидетел отрича единствено , че е видял ползването на тази стоп-палка от св.В. за подаване на сигнал за спиране към жалбоподателя.

Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, на мл.автоконтрольорите при с-р“ПП“ са делегирани правомощия за констатиране на нарушения по ЗДвП, а на ръководителят група на този сектор при ОДМВР, са делегирани правомощия по налагане на наказания за такива нарушения .

Видно от приложената Справка за нарушител/водач/ , издадена на жалбоподателя, по отношение на същият са налагани множество административни наказания за нарушения по ЗДвП до процесната дата.

Изложената фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите В., Л. и Й., както и от цитираните писмени доказателства, събрани в процеса.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за 5 административно нарушение по чл.103 от ЗДвП и незаконосъобразно е ангажирана неговата отговорност за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е и надлежно връчено на жалбоподателя /лично/. В АУАН и в НП се съдържат и всички изискуеми се реквизити за тях по чл. 42 и респ. по чл.57 от ЗАНН, в това число и дата и място на издаването им, издател, дата и място на установяване на нарушенията и такива на самите деЯ.я, обстоятелства, при които са извършени нарушенията, правна квалификация на същите и доказателства, с които се установяват.

/Твърдението на жалбоподателя, че не е разбрал от акта за какво нарушение му се съставя този документ заради нечетливо копие от него, което му било връчено, съдът намира за недоказано и неоснователно след като констатира, че Й. се е запознал с оригинала на този акт, в който ясно и четливо са описани нарушенията му и той е подписал лично именно този документ, преди да получи копието от него. / то защо, съдът приема, че издаденото НП е процесуално законосъобразно и възраженията н защитата в обратна насока са неоснователни.