Определение № 2113 от 18.06.2018, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е

Н И Е

№

…................/.............2018 г. гр.

Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТА ПАВЛОВА мл. с. АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от младши съдия Антония Младенова въззивно търговско дело № 778 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XX от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Финансцентър“ ЕООД, действащо чрез адв. Пламена Ганчева, срещу решение № 770/26.02.2018 г., постановено по гр. д. № 10414/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, с което:

- са отхвърлени предявените по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 810,06 лв. представляваща главница по договор за потребителски кредит № 715 от 03.11.2015 г., сумата от 523,07 лв.

– договорна лихва за периода от

05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 34,34 лв. – наказателна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г., сумата от 90,00 лв.

– такса за административни разходи по т. 5.1. от договора, сумата от 2240,10 лв. – неустойки за неизпълнение по т. 11.3 и т. 35 от договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 22.05.2017 г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6642/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, 40-и състав;

- са отхвърлени предявените в условията на евентуалност от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К. осъдителни искове със същия предмет;

- са отхвърлени предявените от „Финансцентър“ ЕООД срещу Г.Д.К. и С. Х. В. осъдителни искове за солидарно заплащане на сумата от общо 7 033,03 лв., от която: 2510,49 лв. - непогасена главница, 491,96 лв. - договорна лихва за периода от 08.10.2016 г. до 08.03.2017 г., 45.00лв. - такса за административни разходи по т. 5.1 от Договора, и 3971,15 лв. -неустойка за неизпълнение на основание т.

11.3 и т. 35 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката до окончателното им погасяване.

След като се запозна с материалите по делото, настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, като същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Първоинстанционният съд обаче не е надлежно сезиран, тъй като исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, обективирани в чл. 127, ал. 1, т.

4 и т. 5 ГПК и представляващи положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск. Аргументите за това са следните:

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено от „Финансцентър“ ЕООД срещу солидарните длъжници С.

Х. В. и Г.Д.К. за заплащане на сума в общ размер на 4697,57 лв., дължима на основание сключен между страните договор за потребителски кредит № 715 от 03.11.2015 г., от която: 1810,06 лв. – главница, 523,07 лв. - договорна лихва за периода 05.06.2017 г. – 05.03.2017 г., 34,34 лв. - наказателна лихва за периода 05.06.2017 г. – 05.03.2017 г., 90 лв. – такса за административни разходи и 2240,10 лв. – неустойки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задълженията. За посочените в заявлението суми е издадена заповед за изпълнение, като вземанията за лихви (възнаградителна и мораторна) са присъдени за период 05.03.2017 г. – 05.06.2017 г.

С оглед постъпилото възражение от един от солидарните длъжници, а именно Г.К., и съобразно указанията на заповедния съд, с подадената искова молба, ищецът, освен установителните искове реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявил следните осъдителни искове:

1.) обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу Г.К. за сумата от 4 697,57 лв., от която: 1810,06 лв. – главница, 523,07 лв. - договорна лихва за периода 05.06.2017 г. – 05.03.2017 г., 34,34 лв. - наказателна лихва за периода 05.06.2017 г. – 05.03.2017 г., 90 лв. – такса за административни разходи и 2240,10 лв. – неустойки, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката до окончателното погасяване на задълженията.

С последваща уточнителна молба с вх. № 46935/18.08.2017 г. ищецът е коригирал лихвения период, като претенциите му за възнаградителна и наказателна лихва по договора са заявени за периода от 05.06.2016 г. до 05.03.2017 г. В молбата ищецът е добавил и нов ответник - С. Х. В., по отношение на който е налице неоспорена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите вземания, като в молбата липсва обосновка на правния интерес от водене на исков процес срещу този длъжник.

Исковете са предявени като евентуални на главната претенция – при условие че главните установителни искове бъдат отхвърлени поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

2.) субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу Г.Д.К. и С. Х. В. за солидарното осъждане на ответниците за сумата от 7 033,03 лв., от която: 2510,49 лв. – главница, 491,96 лв. - договорна лихва за периода 08.10.2016 г. – 08.03.2017 г., 14,43 лв. - наказателна лихва за периода 08.10.2016 г. – 08.03.2017 г., 45 лв. – такса за административни разходи и 3971,15 лв. – неустойки, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката до окончателното погасяване на задълженията.

В исковата молба не е посочен видът на съединяването на тези осъдителни искове по отношение на останалите претенции – дали същото е евентуално (съответно при какво условие ищецът претендира да бъдат разгледани тези евентуални осъдителни искове) или кумулативно.

Освен това формулираният по тези осъдителни искове петитум, възпроизведен и във въззивната жалба, не съответства на изложението в обстоятелствената част на исковата молба.

Съобразно задължителните указания, дадени в т. 4 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, актуални и при сега действащия ГПК съгласно т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и с оглед характера на въззивната инстанция като инстанция по същество, макар и действаща при условията на ограничен въззив, при констатирана от въззивния съд нередовност на исковата молба, производството по същата следва да бъде оставено без движение със съответни указания до ищеца и предупреждение, че при неизпълнение в срок на дадените указания постановеното въз основа на нередовна искова молба решение ще бъде обезсилено.

Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 във вр. чл.

127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по искова молба с вх. № 41907/25.07.2017 г., подадена от „Финансцентър“ ЕООД, в частта по предявените осъдителни искове;

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца „Финансцентър“ ЕООД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, ведно с преписи от същата според броя на ответниците, да отстрани допуснатите нередовности, като уточни следното:

1.) колко осъдителни претенции предявява – дали една, за сума в общ размер на 4 697,57 лв., или две – съответно за сумата от 4 697,57 лв. и за сумата от 7 033,03 лв.

В случай че поддържа осъдителните си искове с материален интерес от общо 4 697,57 лв., да уточни за какъв период претендира заплащането на възнаградителна и мораторна лихва – за периода от 05.06.2017 г. до 05.03.2017 г., за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2017 г. или за периода от 05.06.2016 г. до 05.03.2017 г.;

Ако поддържа претенциите си за суми, различни от тези по неоспорената заповед за изпълнение – да разграничи всяко вземане, включено в глобалната сума от 7 033,03 лв., поотделно (за главница, лихви, такси и неустойки), като посочи и конкретното основание за възникване на въпросните вземания в посочения размер;

2.) какво е съединяването на осъдителните искове (на едната или двете осъдителни претенции, според уточнението по т. 1) по отношение на главните установителни искове – евентуално (съответно при какво условие ищецът претендира да бъдат разгледани тези евентуални осъдителни искове) или кумулативно;

3.) срещу кого са насочени осъдителните претенции (едната или всяка от двете, според уточнението по т. 1) – само срещу Г.Д.К. или срещу него и С.

Х. В., като в последния случай обоснове правен интерес от предявяване на осъдителни искове срещу ответник, по отношение на когото е налице неоспорено изпълнително основание (заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която не е подадено възражение от въпросния длъжник);

4.) да формулира ясен петитум, съответен на уточнената обстоятелствена част на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на всички констатирани нередовности в указания срок, постановеното въз основа на нередовната искова молба първоинстанционно решение ще бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: