Решение № 80 от 15.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Варна, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000722 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД- гр. София, подадена чрез адв. Т. Т. от АК– гр. София, срещу решение № 165/30.09.2022г., постановено по т.д. № 87/2022г. по описа на Разградски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Х. М. А. и М. М. А., двамата от с. Езерче, обл.

Разградска, сумата от по 35 000 лв. за всеки от ищците, представляваща разликата над 70 000 лв. до присъдената сума от по 105 000лв.- обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им М. Х. А., починал вследствие на ПТП на 30.11.2017г., виновно причинено от Г И. И., при управление на МПС – товарен автомобил „Скания“ с рег. № на влекача Х ХХХХ ХХ и прикачено към него полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2021г. до окончателно изплащане на сумите.

В жалбата се релевира оплакване за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД относно определения процент на съпричиняване на вредоносния 1 резултат в размер на 30%, като се излагат съображения, че поведението на пострадалото лице и причинната връзка между него и вида на претърпените вреди обосновават по– висок процент на съпричиняване- 50%. Въззивникът твърди и допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, които според страната се явяват необосновано завишени с оглед липсата на главно пълно доказване относно съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между пострадалото лице и неговите родители, и не са съобразени със социално – икономическото положение в страната към датата на ПТП 30.11.2017г., и с практиката на съдилищата. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете в обжалваните части, ведно с акцесорните претенции за мораторни лихви.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните осъдителни части, и е процесуално допустима.

Процесуалният представител на въззиваемите Х. М. А. и М. М. А.- адв.

Ц. И. от САК, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Разградският окръжен съд е бил сезиран с активно субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 497 от КЗ, предявени от Х. М. А. и М. М. А. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетения в размер на 150 000 лв. на всеки от тях за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина им М. Х. А., починал в резултат на ПТП на 30.11.2017г., виновно причинено от Г И. И., при управление на МПС – т.а. „Скания“ с рег. № на влекача Х ХХХХ ХХ и прикачено към него полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № Х ХХХХ ХХ, застрахован при ответника по действаща към датата на инцидента застраховка „ГО на автомобилистите“, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2021г.

2 до окончателното погасяване на задълженията.

Първоинстанционното решението, с което осъдителните искове са частично уважени до размер на сумите от по 105 000 лв. е валидно (по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС), като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Договор за застраховка за увреждащия товарен автомобил е сключен на 11.12.2016г., следователно за процесните отношения е приложим КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г.

Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени- ищците са предявили пред застрахователя ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД обща писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 27.08.2021г. По образуваната щета № 0411-400-0004-2019 застрахователят е предложил сключване на извънсъдебно споразумение за заплащане на обезщетения в размер на 70 000лв. на всяко от увредените лица. Предложението не е прието, тъй като становището на ищците е, че обезщетения в тези размери са несправедливи с оглед преживените от тях болки и страдания вследствие смъртта на сина им.

Решението на ОС- гр. Разград не е обжалвано и е влязло в сила за присъдените суми от по 70 000 лв. за всеки от Х. М. А. и М. М. А., ведно с уважените акцесорни претенция за законна лихва, считано от 09.09.2021г., както и в частта, с която исковете са отхвърлени за горниците над 105 000 лв.

Между страните е безспорно, включително и със сила на пресъдено нещо, с която се ползва решението в необжалваната част, наличието на следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл.

432 КЗ: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”, сключено с ответното дружество, за увреждащия т.а.

„Скания“ с рег. № на влекача Х ХХХХ ХХ и прикачено към него полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № Х ХХХХ ХХ; настъпване на застрахователно 3 събитие в срока на действие на договора– ПТП от 30.11.2017г., по вина на водача на застрахования автомобил, в резултат на което е настъпила смъртта на М. Х. А., пътувал на предната лява седалка в л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.

№ МJ560GL / фабрично произведен с дясно разположение на волана/; нанесени неимуществени вреди– болки и страдания на ищците, които са родителите на починалото лице, респ. са от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г., преди разширяването на кръга с ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК. С влязла в сила присъда от 23. 06. 2020 г. по НОХД № 318/2019г по описа на ОС- гр.Разград Г И. И. е бил признат за виновен за това, че на 30.11.2017 г. по път I-2, на км. 48+000, в землището на гр. Цар Калоян, обл. Разград, при управление на МПС – товарен автомобил „Скания“ с рег. № на влекача Х ХХХХ ХХ и прикачено към него полуремарке /контейнеровоз/ с рег. № Х ХХХХ ХХ, нарушил правилата за движение: чл.

20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на М. Х. А., ЕГН **********, от с.

Езерче, Област Разград, както и средна телесна повреда на друго лице.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.

По повдигнатия от въззивника спорен въпрос за размерите на обезщетенията на ищци, подлежащи на определяне по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира следното:

Оплакванията в жалбата за нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, са основани на съображения, че обезщетенията не кореспондират на 4 критериите за справедливост с оглед доказаните болки и страдания на родителите, респ. недоказване на част от твърдените в исковата молба вреди с оглед липсата на съдебно-психологична или психиатрична експертиза, която да удостовери действително претърпените емоционални и психически травми от ищците, както и да установи, че изписаните медикаменти на ищцата са във връзка с твърдените психически увреждания. Излагат се и допълнителни доводи за необоснованост при определяне на размерите на обезщетенията поради несъобразяването им със социално – икономическата обстановка в страната към датата на деликта и с трайно установената съдебна практика.

С оглед размера на сумите, за които първоинстанционното решение не е обжалвано– по 70 000 лв. за всеки от ищците, и предвид другото основно оплакването в жалбата за наличие на основание за редуциране на обезщетенията на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД, поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице в размер на 50 %, а не както е прието от РОС - 30%, според въззивника „базовият“ размер на справедливите обезщетенията /преди отчитане на съпричиняване при равни квоти, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД/ възлиза на сумата 140 000 лв. за всеки от родителите.

При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд намира, че същите са неоснователни.

С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии- момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените 5 критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди.

Също във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства следва да се приеме за установено, че между двамата ищци и починалия техен син е съществувала силната емоционална връзка, основана на взаимна обич и разбирателство, както и че внезапната смърт на детето им се е отразила изключително негативно на психическото и емоционално състояние на родителите. Не се установява временните отсъствия на сина от страна с целработа в чужбина, да са довели до отчуждение между него и родителите му и разрушаване на емоционалната връзка между тях, с характерен за родствената връзка интензитет. След инцидента е настъпила видима за околните коренна промяна, те се затворили в себе си, по – рядко общували с околните, майката пиела медикаменти за преодоляване на скръбта. Следователно, установява се, че смъртта на М. Х. А. се отразява съществено върху живота на неговите родители в личен, психологически, социален и емоционален план, негативни емоции и преживявания, които увредените лица са претърпели и продължават да търпят като последица от внезапната загуба на едно от двете си деца, са с постоянен характер и значителен интензитет.