Решение № 2978 от 28.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2978 гр. Пловдив, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330105448 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. срещу П. Л.

М., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 408.09 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит № CREX – 17990141 от 19.07.2020 г., 36.87 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 15.02.2021 г. до 15.07.2021 г., 28 лева – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18892/2021 г. по описа на ПРС.

С исковата молба, са изложени твърдения, че между ответникът и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е сключен договор за потребителски кредит с № CREX – 17990141 от 19.07.2020 г. по който са останали непогасени търсените суми, за които ищецът се снабдил със Заповед по чл.410 ГПК. Падежът на задълженията по кредита е настъпил.

Твърди се, че по договора са останали неплатени претендираните суми.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който оспорва исковете. Оспорва се сумата по кредита да е усвоена от ответника. Счита, че договорът за кредит е недействителен доколкото не отговаря на изискванията по чл.11, ал.1, т. 11, т.12, т.20 ЗПК, както и поради противоречие с чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото използвания шрифт по договора е по-малък от законоустановения минимум. Моли се за отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

1

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18892/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, и чл.86 ЗЗД За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на обезщетението за забава. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните лихви, както и възраженията си за недействителност на договора и клаузите от него.

С Определение от 20.09.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ са сключили договор за потребителски кредит № CREX – 17990141 от 19.07.2020 г.

Спорно по делото е усвоен ли е кредита по договора от ответницата и валидно ли е сключен договорът за кредит.

От приетата по делото и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.81/ се установява, че по процесния договор за кредит ответницата е усвоила сума в общ размер на 699 лева на дата 19.07.2020 г. за закупуване на ТВ Samsung. Експертизата установява, че по договора са останали незаплатени търсените от ищеца суми. Установява, че по договора е заплатена сума в размер на 353.82 лева за главница и 91.14 лева – възнаградителна лихва.

Видно от договора към главницата, представляваща предоставения кредит от 699 лева е добавена и застрахователна премия в размер на 62.91 лева, като двете суми формират размера на кредита от 761.91 лева.

Ответникът е направил възражение, че в договора липсва съдържанието, предвидено в чл.11, ал.1, т.11, т.12 и т.20 ЗПК, както и че е изготвен с шрифт под установения в закона минимум, съгласно чл.10, ал.1 ЗПК.

Видно от договора за кредит /л.7/ в него е инкорпориран погасителен план, в който са посочени броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските, периодичността на вноските, както и размерът на всяка една от вноските. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК - за посочване последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.

Предвиди изложеното съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 11 ЗПК.

По довода на ответника, че договорът противоречи на чл.11, ал.1, т. 12 ЗПК, а именно, че е не е предвидено право на потребителя да поиска и получи при предсрочно погасяване на главницата погасителен план с отразените плащания и предстоящите такива, 2 видно от договора в чл.8 от същия е предвидено това право на потребителя. Предвид изложеното е спазена и тази законова разпоредба.

В договора, в чл.10, е предвидено и съдържанието по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, а именно право на потребителя да се откаже от договора, срока, в който може да се направи и условията за това, посочено е и как се определя лихвения процент на ден, а именно лихвения процент по кредита – 30.34 % разделен на 365 дни, с което съдът приема, че е спазена посочената разпоредба.

По отношение установяване на спазване на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК – дали използвания в договора шрифт отговаря на минималните изисквания в закона, е назначена Съдебно-техническа експертиза /л.99/. Вещото лице установява, че навсякъде в договора използваният шрифт е в размер на 11.5 p , след като е изследвал оригинала на процесния договор, приложен по делото.

Съдът кредитира експертизата като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалните знания и опит на вещото лице. Експертизата не е оспорена от страните и нейните изводи не са опровергани.

С оглед установеното от СТЕ, съдът приема, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото не е изготвен с шрифт не по-малък от 12 p.

Съгласно Определение на Съда на Европейските общности /шести състав/ от 14.04.2021г. по дело С-535/2020 г . е прието, че разпоредбите в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити следва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, като приемането на такива ограничение в националното законодателство не са в противоречие с разпоредбите на Директивата.

Предвид изложеното съдът приема, че на основание чл.22, вр. с чл.10, ал.1 ЗПК процесният договор за кредит се явява недействително и съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност по кредита.

По делото се установи, че ответницата е усвоила кредит в размер на 699 лева, платила е главница в размер на 353.82 лева, като остатъка е 345.18 лева /чиста стойност без застраховка в размер на 62.91 лева/. От вземането за главница следва да отпадне застрахователната премия, която представлява плащане по допълнителна услуга към договора, а освен това не е и доказано, че такава услуга е предоставена – липсва застрахователен договор. От главницата следва да се приспадне и платената възнаградителна лихва в размер на 91.14 лева. В резултат от извършените приспадания се получава чистата стойност на кредита в размер на 254.04 лева, до която сума искът за главница ще се уважи, а за горницата над този размер до пълния предявен такъв от 408.09 лева и за възнаградителна лихва в размер на 36.87 лева и обезщетение за забава в размер на 28 лева, исковете ще се отхвърлят, като неоснователни.

Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29.11.2021 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба и за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за двете страни.

Ответникът е участвал в производството чрез назначен особен представител, не е направил разноски в производството.

3

Ищецът доказа разноски в исковото производство в размер на 50 лева – държавна такса, 300 лева – депозит за особен представител и 150 лева – депозит за ССчЕ. Претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл.

78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП с оглед правната и фактическа сложност на делото и активното процесуално поведение на ищеца. Общо направени разноски за ищеца в производството в размер на 600 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 322.28 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство

В заповедното производство са направени разноски 25 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Общо направени разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, като съобразно уважената част от претенцията в исковото производство ще се присъдят разноски в размер на 40.28 лева.

По делото е допусната по искане на ответника Съдебно-техническа експертиза, разноските по която са заплатени от бюджета на съда в размер на 276 лева, които на основание чл.78, ал.6 ГПК ще се възложат в тежест на ищеца, съразмерно с отхвърлената част от претенциите, а именно сума в размер на 127.75 лева.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е П. Л. М., ЕГН **********, с адрес:

***************************************** ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж, рег. № 542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14 сумата в размер на 254.04 лева – главница – чистата стойност по кредита по договор за потребителски кредит № CREX – 17990141 от 19.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29.11.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 18892/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд, к а т о ОТХВЪРЛЯ положителните установителни искове за главница за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 408.09 лева, за договорна възнаградителна лихва за периода 15.02.2021 г. до 15.07.2021 г. в размер на 36.87 лева и за обезщетение за забава върху непогасената главница за периода 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г. в размер на 28 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА

П.

Л.

М.,

ЕГН

**********, с адрес:

***************************************** ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж, рег. № 542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 322.28 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 40.28 лева – разноски по ч.гр.д. № 18892/2021 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А, Париж, рег. № 542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14 ДА ЗАПЛАТИ НА Районен съд – Пловдив сумата в размер на 127.75 лева – разноски за СТЕ.