Решение № 279 от 08.10.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Смолян, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500394 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА

ПОЛИЦИЯ” на МВР гр. С., бул. "К. М. Л." № **, представлявана от гл. комисар А. З. - Директор, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М.

Х., против Решение № 103 от 12.06.2025 г. на Районен съд - Девин, постановено по гр. дело № 301/2022г, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Т. Р. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., община Д., обл. С., ул. Л. К. № ** на основание чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР във вр. с чл. 140, ал.1 от КТ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3057.14 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен през периода от 17.10.2019г. до 17.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 21.11.2019г. - 17.10.2022г. в размер на 413.77 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 3051.14 лева, считано от датата на исковата молба - 18.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и 750.00 лева – разноски за адвокатски хонорар, както и да заплати сумата от 139.00 лева - дължими държавни такси, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девин и сумата от 200.00 лева– възнаграждение за вещо лице, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девин.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон по подробно изложени в 1 жалбата съображения.

Твърди се, че първоинстанционният съд е изложил вътрешно противоречиви мотиви. От една страна - за приложимост на отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт поради празнота в действащия, а от друга - за приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт поради препращаща норма на ЗМВР. Акцентира се върху това, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, като в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на Кодекса на труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми, както напр. е процедирано с чл. 50а, ал. 2 от ЗДСл, съгласно който относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма, раздел II КТ; чл. 63 от ЗДСл, съгласно който ползването на отпуски от държавните служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР, които също препращат относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл. 88, ал. 2 от ЗМВР, който сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по КТ и др. ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от служителя извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от него нощен труд, като работещ на 12 - часови смени по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло неоснователна. В тази връзка жалбоподателят се позовава на ТР № 1/15.03.2023г. по т. д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, съгласно което „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими

2 разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки да се прилага по аналогия друг закон, съответно делегирана подзаконова уредба.

Нормалната продължителност на работното време на служителите по ЗМВР е осем часа, дефинирана в чл.187, ал.1 от ЗМВР, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР с чл.140, ал.1 от КТ показват, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗМВР.

Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал. 9 от ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. В издадените за процесния период Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г.; Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022г. липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Липсата обаче не е празнота в закона. Волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в цитираното тълкувателно решение. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми: допълнително възнаграждение за прослужено време - чл.178, ал.1, т. 1 от ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл.189, ал.1 от ЗМВР/, поголямо обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.

187, ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски, ранно пенсиониране при условията на Първа категория труд. Поддържа се още, че първоинстанционният съд е допуснал и друго нарушение на материалния закон, като е приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно основание, относимо към извънреден труд. Като резултат от неоснователността на главния иск, за неоснователен се счита и акцесорния.

Поради всичко изложено се търси отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което претенцията бъде отхвърлена изцяло.

Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Т. Р. К. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени в отговора съображения за правилност, законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Акцентира върху обстоятелството, че понятието „компенсаторни механизми“ в цитираното тълкувателно

3 решение е изключително общо, защото нито в закона, нито в наредбите, последвали тази от 2014 год. е предвиден компенсаторен механизъм

/придобивка, привилегия и т.н./, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 год. и която да е била въведена допълнително именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31, ал. 1 от наредбата от 2014 год. Изрично се сочи, че в МВР има значителен брой служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд, които също са служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, като разпоредбите на чл.178, ал.1 т.1 - 6; чл.179, ал.1 и ал.4; чл.181, ал. 1, ал.2 и ал.З; чл.182; чл.183, ал.1 и ал.З; чл.184, ал.1; чл.185, ал.1; чл.186; чл.186а; чл.187, ал.5, ал.6 и ал.7; чл.189; чл.190; чл.191; чл.233; чл.234 и чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат такъв.

Така неполагащите нощен труд служители по чл.142, ал.1 т.1 от ЗМВР също получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка прослужена година; на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява храна или левовата й равностойност, както и работно или униформено облекло или им се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното здравно и социално осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР също е за сметка на републиканския бюджет; при изпълнение на служебните си задължения всички служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като тази възможност се ползва и от служителите по чл.142, ал.1, т.З от ЗМВР; по-голямата продължителност на редовния платен годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за всяка прослужена година се ползва от всички държавни служители на МВР; обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер до 20 месечни възнаграждения, като не е предвидено ограничение тази социална придобивка да се ползва само от служителите, полагали нощен труд; поранното пенсиониране според разпоредбата на чл.69, ал.2 от КСО също е предвидено за всички държавни служители по ЗМВР. Социалните придобивки, уредени в ЗМВР, не компенсират по-голямата продължителност на нощния труд на служителите по чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР, защото те се ползват и от служители, които не полагат нощен труд, а някои от тези придобивки се ползват и от лица в трудово правоотношение. Затова се счита, че предложеното тълкуване в обжалваното решение е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Р България и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, като така съдът е приложил точно и правилно материалния закон, докато обратното би било незаконосъобразно и неправилно.

Поради всичко изложено в отговора се иска решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Допълнителни съображения се излагат в писмени бележки.

СМОЛЯНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по

4 делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо и спорът следва да бъде разгледан по същество.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, във връзка с които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

Не се оспорват следните фактически и правни изводи на първоинстанционния съд: че в процесния период ищецът е работил по служебно правоотношение по ЗМВР при Регионална дирекция „Гранична полиция" град С. към Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР, в Граничен полицейски участък - Д. на длъжност „младши оперативен дежурен“, че е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка една с продължителност от 24 часа, съгласно утвърдени месечни графици и протоколи, както и че е полагал нощен труд за периода 17.10.2019г. до 17.10.2022г. по утвърдени графици за отчитане и протоколи, предоставени на вещото лице и съобразени при изготвяне на експертизата.