Решение № 1491 от 20.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1491 гр. Варна, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110200416 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК , вр. чл.72, ал.4 ЗМВР и е образувано по жалба от К. А. С., ЕГН 4911021086, срещу Заповед за задържане на лице №2 от 03.01.2023 г., издадена от полицейски орган – мл. инспектор Ф. Г. И., полицейски служител КО ООР при Пето РУ към ОДМВР Варна.

Въззивникът твърди, че оспорения индивидуален административен акт е материално и процесуално незаконосъобразен и претендира неговата отмяна и присъждане на сторените разноски като излага подробни мотиви.

Въззиваемият, редовно призован, явява се лично и заявява, че оспорва жалбата. Твърди, че е съставил процесната заповед по изрично разпореждане на началник на „Охранителна полиция“ в Пето РУ. Изтъква, че въззивникът не е вкарван в помещенията за задържани лица и през цялото време след отвеждането му до РУ до момента на освобождаването му е пребивавал във фоайето на учреждението.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.11.2021 г. разследващ полицай В. Б. при Първо РУ към ОД МВР Варна констатирала налично основание за провеждане по ДП №267/2021 г. по опис на Първо РУ, на разпит в качеството на обвиняем на въззивника К. С., за когото имало налични данни по докладна, че се укрива и няма постоянно местоживеене, при което издала Постановление за принудително довеждане и Постановление рег.№433р-42531 от 25.11.2021 г. за оказване на съдействие на орган на разследването, с което възложила на определен от Началник на Първо РУ при ОД МВР Варна, извършване на необходимите действия по неговото установяване и при неустановяване същият да бъде обявен на общодържавно издирване с мярка „принудително довеждане“.

В изпълнение на Постановление рег.№433р-42531 от 25.11.2021 г. била изготвена Справка рег.№433р-43104 от 30.11.2021 г. за проведени ОИМ, сочеща 1 неустановеност на въззивника К. С. и необходимост от обявяване на общодържавно издирване с мярка „принудително довеждане“ и на 01.12.2021 г. със системен номер 149922822 същият бил регистриран за общодържавно издирване в качество на обвиняем по ДП с мярка „принудително довеждане“.

На 03.01.2023 г. при управление на МПС въззивникът К. С. бил спрян за проверка от въззиваемия мл. инспектор Ф. И. на КПП в к. к. „Св. св. Константин и Елена“, при която проверяващият установил, че въззивникът е обявен за издирване в качеството на обвиняем по ДП и го отвел до Пето РУ, където в 11.10 ч. съставил спрямо въззивника процесната Заповед за задържане на лице №2 от 03.01.2023 г., в която отразил като нормативно основание чл.72, ал.1, т.6 ЗМВР и вписал като фактически и правни основания за задържането: „във връзка с ОДИ с телеграма номер 31432 от 01.12.2021 г., обвиняем по досъдебно производство“. Спрямо въззивника бил проведен обиск като били иззети и описани мобилен телефон, карта за градски транспорт, банкнота 20 лв, лична карта и свидетелство за управление на МПС.

В последствие, към 12.15 ч. на 03.01.2023 г. въззивникът К. С. бил освободен като получил обратно установените при обиска лични вещи.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от приобщените документи – Заповед №2 от 03.01.2023 г., ведно с декларация от К. С. от 03.01.2023 г., протокол за обиск рег.№160р-124 от 04.01.2023 г., разписка рег.

№460р-125 от 04.01.2023 г., справка за издирвано лице К. С. от 20.01.2023 г. и докладна №460р-120 от 04.01.2023 г., Постановление за оказване съдействие на орган на разследването рег.№433р-42531 от 25.11.2021 г., Постановление за принудително довеждане на обвиняем от 24.11.2021 г., Справка за проведени ОИМ от 26.11.2021 г., Постановление за оказване съдействие на орган на разследването рег.№433р-485 от 05.01.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – мл. инспектор Ф. И. – полицейски служител, командир на отделение в група „Опазване на обществения ред“ при Пето РУ към ОД МВР Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл.6, ал.1, т.2 ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл.72 ЗМВР.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Спазена е предвидената от закона писмена форма съобразно чл.74, ал.1 ЗМВР като е издадена писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл.74, ал.3 и ал.6 ЗМВР, доколкото е надлежно удостоверен отказ на задържаният да попълни декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по чл.74, ал.2, т.6, б."б" – б."е" ЗМВР, заповедта е подписана от издалият я полицейски орган и от свидетел, удостоверяващ отказа на задържания да подпише документа и да получи копие.

Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.63, ал.3 и ал.4 и чл.64 ЗМВР. Отразени са също, както нормативно основание – чл.72, ал.1, т.6 ЗМВР, така и фактическо и правно основание за издаване на заповедта – „във 2 връзка с ОДИ с телеграма номер 31432 от 01.12.2021 г. като обвиняем по досъдебно производство“. Но, така формулираното фактическо основание за задържането съдът счита за непълно и неясно. Това е така, защото, преди всичко, същото не посочва, с каква мярка лицето е обявено за издирване. И този пропуск е съществен, доколкото определената от компетентния орган мярка е напълно възможно да не налага задържане на лицето, а например – само връчване на документи, установяване на настоящ адрес или пък, както е в процесния случай – принудително довеждане за участие в процесуално действие.

Неведението на задържаното лице за тази твърде значима за защита на правата му информация определено е съществен процесуален пропуск. Също така, от посоченото в заповедта фактическо основание за задържането е напълно неясно, по кое досъдебно производство лицето е обявено на издирване като обвиняем, нито пък, за какво престъпление е образувано това производство. Без тези данни, задържаното лице реално е лишено от възможността да разбере, какъв е конкретния повод за задържането му и същевременно е ограничена твърде съществено възможността, да предприеме своевременни и адекватни мерки за защита на своите права при наличие единствено на информацията, че е обвинен по някакво досъдебно производство, пред незнайно кой орган за неясно какво престъпление.

При така изтъкнатите съображения, съдът намира процесната заповед за задържане за издадена при съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на въззивника, което е самостоятелно основание за отмяна.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Посоченото в процесната заповед нормативно основание за задържането на въззивника К. С. е по чл.72, ал.1, т.6 ЗМВР, която норма предвижда задържането да се прилага спрямо обявено за издирване лице с цел задържане. Това нормативно основание, от една страна, не съответства напълно на неясно и неточно описаното фактическо основание, доколкото в наличното описание не е посочено, с каква цел (мярка) въззивникът е обявен за издирване. А, видно от приобщените Постановление рег.№433р-42531 от 25.11.2021 г. и справка за издирвано лице К. С. от 20.01.2023 г., въззивникът е бил обявен за издирване не с цел „задържане“, а с мярка „принудително довеждане“, което определено не съответства на вписаното нормативно основание. Наред с това, съобразно чл.11, ал.6 от Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, заповед за задържане не се издава на лица, за които е постановено принудително довеждане или са задържани по реда на НПК, като: 1. лица, за които е постановено принудително довеждане, се записват в книгата за пропускателния режим, като се отбелязват номерът и датата на постановлението, с което е разпоредено принудителното довеждане, органът, който го е постановил, кой служител ще работи с лицето, както и точният час на влизане и напускане на лицето на структурата на МВР; същите се настаняват в помещения, различни от помещенията за задържане, и им се осигурява непрекъснат контрол и наблюдение; 2. задържаните лица се записват в книгата за задържани лица, като се отбелязват номерът на постановлението за задържане, кой го е издал, както и началният и крайният час на задържането. Именно нормата на чл.11, ал.6, т.1 от Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015 г. е била приложима в съответния случай, доколкото същата се явява и специална спрямо чл.72, ал.1, т.6 ЗМВР и затова не е следвало да се издава заповед за задържане на въззивника. Като е сторено противното, е допуснато неправилно приложение и на материалния закон, което също е основание за отмяна на процесния индивидуален административен акт.

При този изход на спора и с оглед отправеното искане, в полза на въззивника следва да се присъдят сторените в производството разноски за възнаграждение на адвокат и платена такса.

3

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВАВА Заповед №2 от 03.01.2023 г. за задържане на лицето К. А. С., ЕГН 4911021086, издадена от полицейски орган – мл. инспектор Ф. Г. И., полицейски служител КО ООР при Пето РУ към ОДМВР Варна, на основание чл.172, ал.2, пр.2 АПК.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна ДА ЗАПЛАТИ на К. А. С., ЕГН 4911021086, с у м а т а 311.00 лв (триста и единадесет лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на адвокат и платена такса, на основание чл.143, ал.1 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4