Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 200 от 16.04.2026, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 99/2026
Вид
Определение № 200
Подписан
16.04.2026
В сила
16.04.2026
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Разград, 16.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500099 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК

Постъпила е частна жалба от „Сити кеш“ ООД чрез пълномощник против Определение № 117/ 03. 02. 2026 г. по гр. д. № 1618/ 2025 г. по описа на Разградския районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение № 766/ 01. 12. 2025 г. в частта за разноските.Твърди се, че определението е неправилно, тъй като съдът не се е съобразил с доводите му за злоупотреба с правото на разноски на осн. чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗА от повереника на ищеца, адвокатското възнаграждение е определено неправилно по всеки от предявените искове, както и не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.

Моли определението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се откаже присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на повереника на ищеца.

Подаден е писмен отговор от адв.Д. Г. – процесуален представител на ищеца А. А. Я., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба .

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Гр. д. № 1618/ 2025 г. е било образувано пред Разградския районен съд по предявена искова молба от А. А. Я. чрез пълномощник за установяване, че сключения между него и ответникът „Сити кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № 1226249/13. 01. 2025 г. е недействителен и за осъждането на ответника на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сумата 985 лева, платена при начална липса на основание. С Решение № 766/ 01. 12. 2025 г.

1 районният съд е уважил предявените искове и е осъдил ответника да заплати на адв. Д. Г. адвокатско възнаграждение за осъществявано на ищеца процесуално представителство по делото в размер на 400 лева или 204, 52 евро на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на „Сити кеш“ ООД за изменение на решението в частта за разноските, приемайки, че определения размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа и са нА.це законовите предпоставки на чл. 38, ал. 1 от ЗА.

При тези данни, съдът приема следното:

На настоящият съдебен състав е служебно известно, че между същите страни пред РС Разград е било образувано и гр. д. № 1617/ 2025 г. , но с друг предмет – установяване на недействителност и връщане на даденото по Договор за потребителски кредит № 997563. Не може да се приеме, че е нА.це злоупотреба с правото на разноски при водене на делото, след като по двете дела предмет на разглеждане са били правоотношения, произтичащи от различни юридически факти, респ. и необходимост от различна защита.

Съдът не споделя възражението за липса на предпоставките на чл.38 ал.1 т.3 ЗА поради липса на данни за близки отношения между ищеца и упълномощения от него адвокат. На въззивния съдебен състав е известно ообразуваното тълкувателно дело № 3/2025 г., ОСГТК, по което един от въпросите е има ли право съдът на преценка дА. са нА.це обстоятелствата за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или тя е предоставена единствено на договарящите се и обстоятелствата не подлежат на проверка от съда. Към настоящия момент няма произнасянето на ВКС по поставения за тълкуване въпрос. Съдът приема съдебната практика, според която клиентът няма задължение да доказва нА.чието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дА. да окаже безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказА.я безплатната правна помощ адвокат. В този смисъл е определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение № 203 от 17.05.2022 г. по ч. т. д. № 1518/2021 г. на І т. о. на ВКС, определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч. т. д.№ 2370/2022 г. на І т. о. на ВКС, определение № 289 от 27.08.2020 г. по ч. т. д. № 992/2020 г на І . о. и др.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за невъзможност да се установи дА. представеният пред районния съд договор за правна защита е относим конкретно към осъществяване на процесуална защита на ищеца по гр.д. № 1618/2025 г. на РРС. Според 2 представеното по делото пълномощно за упълномощаването на адв.Г. от ищеца, същият е надлежно упълномощен да представлява ищеца по дела във връзка със сключени от него договори за потребителски кредит, какъвто е предмета на настоящото дело.

Представителната власт на адвоката не е оспорена в хода на съдебното производство.

Непосочването на конкретното гражданско дело в представения договор не е основание да се приеме, че подписА.те го страни не са в договорни отношения. След като в конкретното съдебно производство упълномощеният адвокат е извършил работата, за която е бил упълномощен, на същия се следва и възнаграждение. Предоставената безплатна адвокатска услуга в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 ЗА води до задължение на съда да определи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА. Като е определил възнаграждението на адвоката, районният съд е процедирал в съответствие със закона. Следващото възражение в жалбата е относно неправилно изчисление на разноските за платено адв.възнаграждение по всеки от предявените искове. Съдът приема следното: възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу един ответник обективно кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този смисъл е определение № 29/20.01.2020г. по ч.т.д. № 2982/2019г. по описа на ВКС, II т.о. При съобразяване с горната практика, настоящият случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно който минималното адв.възнаграждение в случая се определя на 548, 50 лв. без ДДС. Следователно определеното от районния съд възнаграждение за адвокат в размер 400 лв. без ДДДС е под минималния размер, определен в наредбата. Определеното възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност, защитавания материален интерес и извършената от адвоката работа по делото.

По изложените съображения, съдът приема, че като краен резултат, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 117/ 03. 02. 2026 г. по гр. д. № 1618/ 2025 г. по описа на Разградския районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение № 766/ 01. 12.

2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4