Определение № 157 от 27.04.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 157 гр. Търговище, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

М. Н. ИВАНОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от М. Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500116 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, във вр. с чл. 415, ал. 5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, чрез пълномощник адв. Г. Х., срещу Определение № 338/20.03.2026г. по ч.гр.д. № 1149/2025 г. на РС–Търговище, с което заповедният съд е ОБЕЗСИЛИЛ издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 542/05.08.25 г., на осн.чл. 415, ал. 5 от ГПК.

Определението е връчено на жалбоподателя на 25.03.2026г., ЧЖ е депозирана пред РСТ на 26.03.26 г.

С оплаквания, че обжалваното определение е незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му, с доводи, че дружеството, получило по ЕПЕП на 12.02.26г. определението на съда с указания за възможността на предяви иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, в срок – на 10.03.2026г., чрез Български пощи ЕАД са депозирали указания установителен иск, в доказателство на което представят обратна разписка относно пратката, депозирана в БП на 10.03.26г., получена от РСТърговище на 16.03.2026 г. Освен това, при справка в ЕПЕП, установили, че по депозираната от дружеството искова молба е образувано гр.д. № 636/26г. по описа на РСТ, с докладчик съдия-докладчикът по заповедното 1 производство.

В депозиран в срока по чл. 276 от ГПК отговор на ЧЖ, длъжникът е оспорил същата като неоснователна, с доводи, че от представеното с ЧЖ известие за доставяне не може да бъде установено какво точно е изпратено с него до РСТ, а изписаното върху известието с химикал „Искова молба с/у Марияна Р. Г. по гр.д. № 1149/2025 г.“ не може с категоричност да установи дали това се е случило едновременно с изпращането на писмото или е дописано впоследствие, след обратното получаване на известието.

След извършената проверка по чл. 278 ГПК съдът констатира следното:

Частната жалба е допустима и ОСНОВАТЕЛНА.

По постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД срещу М. Г. Р. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 542/05.08.25 г. по образуваното ч.гр.д.№ 11149/2025г. по описа на РСТ.

Заповедта е връчена на длъжника чрез ЕПЕП, своеврменно възразена от длъжника по чл. 414 ГПК, като указанията на заповедния съд, дадени с опр.

№ 184/04.02.26г. за възможността за предявяване на установителен иск по чл.

415 ГПК са връчени, чрез ЕПЕП, на заявителя на 12.02.2026 г.

С обжалваното определение, постановено на 20.03.2026 г., заповедният съд е обезсилил издадената Заповед за изпълнение по чл. чл.410 от ГПК, излагайки следните мотиви: „От извършената служебна справка се установява, че липсват данни в ЕИСС заявителят да е предявил против длъжника иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК, изтекъл на 13.03.2025 г., обуславящо приложението на чл. 415, ал. 5 от ГПК“.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

Предвид изложеното в ЧЖ и отговора, въззивният съд е извършил проверка в ЕИСС по свързаните дела, както и надлежна СПРАВКА, обективирана в определение № 156/24.04.26г. по делото, с констатации по изисканото гр.д. № 636/26 г. на РСТ, от които проверки/справки се установява следното:

Съобщението на заповедния съд за предявяване на иска за установяване на вземането е получено от кредитора/заявителя на 12.02.2026 г., който е 2 предявил указания иск, изпращайки ИМ и приложения към нея по пощата, чрез „БП“ ЕАД, предадени на куриер на 10.03.2026 г., доставена в РС – Търговище на 16.03.2026 г., с вх. № 2929/16.03.26 г. на служба „Регистратура“.

Върху исковата молба, в горен ляв ъгъл е поставен нарочен печат на съда, с отразяване от регистратора, че ИМ е получена по пощата на 16.03.2026 г., дата на клеймо: 10.03.2026 г., което се установява и от приложения пощенски плик (л.9) с поставени два печата – на предаване/приемане в гр. София (10.03.26г.) и доставяне в гр. Търговище (16.03.2026 г.).

Препис от тази искова молба, по разпореждане на съда в определение № 156/24.04.26 г. , е приложена по настоящото дело.

От направената служебна справка в ЕИСС, по свързаните дела, в позиция „Движение на дело“ (справката е приложена по настоящото дело), се установява, че едва на 24.03.2023 г., т.е. 7 дни след депозиране на ИМ вх. № 2929/16.03.2026 г. в РС – Търговище, е направено „свързване“ („обединяване на дела“) на образуваното гр.д. № 636/26 г. на РСТ с ч.гр.д. № 1149/2025 г. на РСТ.

От проверката в ел.папка на „свързаното“ гр.д. № 636/26г. на РСТ е видно, че с горецитираната искова молба ищецът е предявил срещу М. Г. Р. иск за установяване на вземането си, предмет на издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1149/25 г. на РСТ.

С изм.на чл. 415, ал.5 от ГПК (ДВ бр. 67/24г., в сила от 01.07.25г., законодателят „освободи“ заявителят от задължението да представи пред заповедния съд доказателства за своевременно предявен установителен иск за вземането си, и възложи в задължение на съответния заповеден съд да следи служебно за предявяване на иска.

В случая, макар исковият и заповедния съд да са един и същ съд, е очевидно, че при своевременно депозирана ИМ, в указания законов срок, с изрично посочване в обстоятелствената й част, че се подава във вр. с издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1149/25 г. на РСТърговище, съответното задължено, съгласно вътрешните правила на РСТ, лице не е изпълнило своевременно задължението за „свързване“ на исковото със заповедното производство. Без значение в случая е дали съдиятадокладчик по делата е един и същ, предвид многобройните заповедни производства.

3

Предвид гореизложеното, след като заявителят е изпълнил задължението си да предяви в 1-месечен срок установителния иск по чл. 415 от ГПК относно вземането, предмет на възразената от длъжника заповед за изпълнение, обжалваното определение по чл. 415, ал. 5 от ГПК, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

ЧЖ е администрирана, без доказателства за внесена от частния жалбоподател по сметка на ОСТ д.такса за обжалването в размер 7,67 евро (15.00 лв., съгл.чл. 19 от ТДТССГПК), поради което същата следва да бъде събрана от въззивния съд от задълженото лице-жалбоподател.

Водим от горното, въззивът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 338/20.03.2026 г., постановено по ч.гр.д.

№ 1149/2025 г. по описа на РС–Търговище, с което заповедният съд е ОБЕЗСИЛИЛ издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 542/05.08.25 г., на осн.чл. 415, ал. 5 от ГПК, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Търговище сумата 7,67 евро (седем евро и шестдесет и седем евроцента), представляваща дължима държавна такса по частната жалба, съгласно чл. 19 от ТДТССГПК.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4