Решение № 15175 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15175 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110172241 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Р. Д. С.С. за сумата от 1954,70 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес: гр. София, ж.к. „К.“, бл. *, за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (05.12.2024 г.) до окончателното плащане, за сумата от 180,09 лева –обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2023 г. – 14.11.2024 г., за сумата от 43,61 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (05.12.2024 г.) до окончателното плащане и за сумата от 7,97 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.07.2022 г. – 14.11.2024 г.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от “Директ“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницата чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете.

Възразява, че е изяснено по делото дали ответницата е единствен наследник на Д.С.Ч. поради липса на доказателства за настъпила смърт на другия наследник – съпругата Н.Б.Ч..

Ответницата оспорва да е потребила топлинна енергия в имота, защото не е ползвала жилището. Не били представени доказателства за годността на топлоизмервателните уреди.

1

Не била доказана и доставката на топлинна енергия в имота. Позовава се и на нарушение на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО. Направено е позоваване на изтекла погасителна давност съгласно давностния срок по чл. 111, б. “в“ ЗЗД.

Третото лице – помагач, привлечено от ищеца - “Директ“ ЕООД, не е взело становище по предявения иск.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с ищеца, респ., че е наследник на такова лице, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017 г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

Като доказателство по делото е приет договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.02.1986 г. (л.92), по силата на който процесният имот е придобит от Н.Б.Ч. и Д.С.Ч.. От приетото удостоверение за наследници с изх. № 4945/26.10.2020 г. на Столична община - район “К.” (л. 10) се установява, че Д.С.Ч. е починал на 27.07.2000 г., като негови наследници са съпругата му Н.Б.Ч. и дъщеря му Р. Д.

С.С. (ответницата по делото). От прието като доказателство по делото удостоверение за наследници с изх. № 1528/19.03.2026 г. на СО – район „К.“ (л. 104) се установява, че Н.Б.Ч. е починала на 13.01.2022 г. и неин единствен наследник е дъщеря й - ответницата Р. Д. С.С..

По делото няма данни и твърдения приживе наследодателите на ответницата да са извършвали разпоредителни сделки с имота или на друго основание да са загубили правата си върху имота, поради което съдът приема, че процесният имот е придобит от ответницата по делото по наследствено правоприемство (чл.9, ал.1 и чл. 5 ЗН). Не се установява също така след придобиване на имота ответницата да се е разпореждала с последния или на друго основание да е загубила правата си върху него. При това съдът приема, че през процесния период ответницата е била собственик на процесния имот и това си качество е била клиент на топлинна енергия, за битови нужди – арг. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. С оглед изложеното през процесния период между ищеца, от една страна и ответницата е налице облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

От приетото без възражения заключение по съдебно - техническата експертиза се 2 установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл. 139 ал. 1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл. 155, ал. 1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота не е потребявана и не начислявана топлинна енергия (ТЕ) за отопление на имот, като радиаторите в имота са затапени/демонтирани. Потреблението на ТЕ за битово горещо водоснабдяване поради неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение е изчислявано на база брой потребители - 1 лице, при нормативно установен разход от 140 л. за едно денонощие. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана съобразно нормативните изисквания в областта на енергетиката през процесния период.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 1954,66 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 1042,77 лева и сума за доплащане като резултат от изравнителни сметки в размер на 911,77 лева.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 03.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

С решение на СЕС по дело C – 760/2023 (задължително за настоящия съд – чл. 633 ГПК) е прието, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на решението на СЕС (т.62) е посочено, че макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от 3 преписката, с която разполага съдът е видно — освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши — че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Отбелязано е още, че подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина.

Изискванията за точност и прозрачност за отчитане на индивидуалното потребление при определяне на правилата, по които да се извършва разпределението на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост с централен източник на отопление, са заложени в чл. 9, пар. 3 Директива 2012/27/ЕС, която директива е транспонирана в Закона за енергетиката (пар.1а на ДР на ЗЕ). Въпрос на нормативно решение по вътрешното право е какви ще бъдат конкретните правила, по които ще се извършва разпределението на топлинната енергия, стига те да отговарят на изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление. В случая в диспозитива на горецитираното решение на СЕС не е направен категоричен извод за това, че формулата по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. на министъра на енергетиката, пряко противоречи на европейското право. В мотивите на решението си СЕС е посочил, че доколкото са му предоставени данни по преписката по преюдициалното запитване, формулата не отговаря на изискванията по чл.9, пар.3 от Директива 2012/27/ЕС, но с отбелязването, че този извод важи, ако не се установи друго при проверката. При това съдът приема, че произнасянето на СЕС не означава, че следва да се изключи приложението на методиката в периода, в който същата се прилага според вътрешното право, а същото е предписание с адресат нормотворческия орган за прецизиране на методиката, така че същата да отговаря на изискванията за точност и прозрачност при отчитане на индивидуалното потребление на ТЕ.

Предвид горното съдът приема, че при разрешаване на конкретния правен спор формулата по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. намира приложение и именно по нея следва да бъде определено потребеното количество ТЕ, отдадено от сградната инсталация.