Решение № 4107 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4107 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

ГЮЛСЕВЕР Т. САЛИ-КАДИР при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100514350 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №20105119 от 10.10.2023 г., постановено по гр.д. № 23327/2020 г. по описа на СРС, 169 състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от Р. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пловдив, бул. „*******, действаща чрез процесуалния си представител адв. М. Г. от АК Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „******* ******* осъдителен иск с правно основание чл.49 от ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД срещу П.Х. „М.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул.“*******“ ******* като е осъдил ответника да заплати на ищцата сума в размер на 20 000 лева, предявена частично от 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.04.2017 год. до окончателното изплащане. Осъжда ответника на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сума в размер на 2 035 лева, представляваща направени разноски по делото, както и на основание чл.38 ЗА сума в размер на 2 760 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.

Недоволен от съдебното решение е останал ответника, който е подал въззивна жалба, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, като моли съда да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли претенцията на ищцата. Твърди, че искът е недоказан по основание и размер. Оспорва по делото да е доказано противоправно поведение от страна на ответника, което да е причина за настъпилия с ищцата инцидент и претърпени вследствие на 1 това вреди. Според жалбоподателя, ищцата е пострадала изцяло поради собственото си поведение и вината за настъпилите увреждания е изцяло нейна. В условията на евентуалност, иска ревизиране размера на присъденото обезщетение, тъй като по делото се е установил приносът на ищцата, като според жалбоподателя същият следва да се определи на 50 % и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъде намален. Твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в погрешно разпределяне на доказателствената тежест, доколкото в определението си е дал различна квалификация от тази, на която е основал крайното си решение. Следствие от това е нарушеното право на защита на ответника. Оспорва извода на съда, основан единствено на свидетелските показания по делото, че персоналът на ресторанта е действал противоправно и виновно, при нарушение на правилата за работа, резултат от което е инцидента, претърпян от ищцата и настъпилите увреждания. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е налице съпричиняване, каквото ответникът е заявил в отговора на исковата молба. Твърди съдът неправилно да е анализирал заключенията по медицинските експертизи, като според жалбоподателя те са противоречиви. Не се установява от заключенията на вещите лица по безсъмнен начин, че емоционалното състояние на ищцата и настъпилите в него промени са предизвикани непременно от инцидента, а не са съществували отпреди това, каквито твърдения има в експертизите. Претендира и разноски.

В срока за подаване на отговор на въззивна жалба по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищцата, която моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, като излага и съображенията си за това. Оспорва възражението, че са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне доклада на делото, като твърди, че съдът правилно е определил предмета на спора и правната квалификация, както и е разпределил доказателствената тежест. Посочва, че съдът е предоставил възможност на страните да изразят становище по доклада и да направят своите възражения, като ответникът в съдебно заседание изрично е заявил, че няма такива възражения, следователно, възможността му да направи това пред въззивната инстанция е преклудирана. Възразява ответникът, преди завеждане на въззивната жалба, да е направил изрично и надлежно възражение за съпричиняване по делото, като с това за него е настъпила преклузия за въвеждане на това възражение. Въззиваемият смята, че ответникът не е установил действия на ищцата, които да въведат съмнение относно механизма на настъпване на инцидента, респ. да обосноват и причина в нейното поведение за претърпените вреди. Оспорва твърденията относно противоречие между експертизите, както и че съдът не е съобразил правилото на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което 2 подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира следното:

Ищцата твърди, че на 11.04.2017 г., намирайки се в сграда, собственост на ответника, около 19.40 ч., след свое изказване пред нейни колеги, при обръщане, за да заеме своето място на отредената й маса в ресторанта, пада от подиума, където е ситуирана, в по-ниската част на залата, като при падането си удря главата, в резултат на което изгубва съзнание и получава следните контузии. Като причина за падането посочва следното: наличие на две нива в залата на ресторанта, предназначени за масите на гостите, като ръбът на горната площадка бил необезопасен и необозначен. Имало монтирани лампи, разположени малко преди самия ръб и денивелацията, но те не светели и били незабележими, а масата на ищцата била разположена точно до този ръб. От падането тя получила увреждане-мозъчна контузия-тежка черепно-мозъчна травма, дуфузна аксонална травма, мозъчен едем. При идването си в съзнание след инцидента изпитала силни болки, почувствала се зле и психически, тъй като се събудила гола, вързана за легло, с абокати във вените на ръцете, на непознато място, което я довело до объркване и страх, не можела да помръдне крайниците си. Първоначално не могла да разбере какво й говорят, нямала идея какво прави в болница.

Имало съмнение дали изобщо ще се събуди от коматозното си състояние. Въпреки че възстановителният период при подобни случаи бил продължителен, се наложило да я изпишат, тъй като отделението, в което се намирала, било натоварено, и трябвало да бъде закарана до дома на баща си в [населено място], където имало повече удобства за трудно подвижен човек, какъвто след инцидента била ищцата, до който дом пътувала 9 часа и 30 минути, които били адски мъчителни за нея. През първите пет месеца ищцата била на множество прегледи, поддържала ежедневно контакт с невролог, а в края на петия месец й бил направен ядрено-магнитен резонанс, при който била установена загуба „в рамките на допустимото“ на памет, както и образувание на хипофизата-аденом на хипофизата, за който счита че се е появил именно вследствие на инцидента. Поддържа, че до момента на подаване на исковата молба е посетила над 17 пъти лечебни заведения с цел лечение, което не е дало резултат. И до момента изпитвала затруднение при слизане по стълби, а когато се налага да слезе по такива дори няколко стъпала, й прилошавало, завивало й се свят, получавала остри позиви за повръщане. Заради черепно-мозъчната травма многократно загубвала съзнание, страдала от безсъние, изпитвала проблеми със запазване на равновесието. Счита, че общото й здравословно състояние се влошава, вместо да се подобрява, въпреки полаганите от нейна страна грижи. Отделно поддържа, че след инцидента в продължение на около 2 месеца от изписването й от болницата не е могла да се обслужва сама за ежедневни естествени нужди и хигиена, което правел баща й, над 80годишен човек, сам нуждаещ се от грижа. Не е можела да се храни сама, да обръща, навежда, 3 повдига и накланя встрани главата си дори с малки амплитуди, при което продължително време- около месец- месец и половина е била в принудително сковано положение от раменете нагоре, което пък довело до болки и изтръпвания в областта на раменете и врата, главоболието й. От момента на увреждането понастоящем ищцата претърпяла редица неимуществени вреди, свързани с преживения ужас, болки, чувство на малоценност, чести бели петна, загуба на спомени, намаляване на социални контакти. Твърди, че преди инцидента била дейна жена, с широк кръг интереси, множество приятелства и познанства, с умения да общува, организира, контролира подчинени, без да създава напрегната атмосфера, постигаща с лекота всяка цел, ценен служител на Е. България Електроснабдяване АД. След случилото се превърнала в човек, отдал се на апатия, самосъжаление, затворен в себе си, изпитващ страх от нараняване при всяко стъпало, изпитващ страх от общуването. Преди инцидента ищцата страдала от други заболявания, които се задълбочили значително.

Допълва, че целият възстановителен период бил съпътстван от силно главоболие, мигренозни болки, включително прилошаване, схващане на крайници, мускулни крампи, особено в шийно-раменната област. Получавала остро главоболие при силен шум, светлина, продължително стоене в едно положение. Завърнала се на работа едва през октомври 2017 г., но за кратко време, на по-лека длъжност. Установила обаче, че често губи нишката на мисълта си, което я бавело, затормозявало психически, довело до депресивно състояние. И към момента на подаване на исковата молба не можела да шофира, губейки самостоятелността си по този начин.

Заявява, че е поканила ответника за преговори с цел постигане извънсъдебна спогодба относно обезщетение за претърпените вреди, но не получила отговор. Предвид изложеното моли ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сумата от 5000 лв., частично от 70000 лв., обезщетение за претърпените подробно описани в исковата молба неимуществени вреди, вследствие на действия /бездействия на служители на ответника по необезпечаване безпрепятствено протичане на мероприятието на 11.04.2017 г. и необезопасяване разположението на подредените маси и столове в ресторанта на М., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска по основание и размер. Излага твърдения, че наличието на две нива е видимо, още при влизането в ресторанта, като на границата между тях били изградени шест масивни колони, всяка от които с дължина от около два метра, облицовани с гранит в цвят, различен от подовата настилка, а монтираните по самия ръб сигнални осветителни тела– тип луна, светели с ярка червена светлина при всяко проведено в ресторанта мероприятие, включително процесното. Нямало нормативно изискване за обезопасяване на различни нива в едно помещение при разлика 38 см. Отделно твърди, че ищцата се е спънала и паднала, вървейки назад, при невнимание от нейна страна и по нейна вина. Поддържа, че масите не се ситуират близо до ръба, както твърди ищцата. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените вреди и падането.

4

С протоколно определение от 13.05.2022 г. съдът е допуснал изменение на претенцията, като същата следва да се счита предявена за сумата от 20000 лв., частично от 70 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.