Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3449 от 09.10.2017, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 7403/2017
Вид
Решение № 3449
Подписан
09.10.2017
В сила
09.10.2017
Състав
ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 3449 09.10.2017г.

Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН

СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСПАРУХОВА

ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

7403 по описа на ПРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Т.Х.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф.***, чрез п. адв. Б.И., е предявил срещу ответника “БНН 2011“ ЕООД, с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 21, ет.4, ап. 12, представлявано от у. Б. Н. Н. обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: сумата от 327, 44 лева (триста двадесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2017г., сумата от 319, 26 лева (триста и деветнадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2017г., сумата от 101, 23 лева (сто и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск за периода 25.11.2016г.

– 20.02.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба – 22.05.2017г., до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (триста лева).

В исковата молба се твърди се твърди, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор, сключен на 24.11.2016 г. Назначен бил на длъжност „***“. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед на ответника от 20.02.2017 г., считано от 21.02.2017г. В тази заповед било предвидено на ищеца да се изплати обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 101,23 лева, което не му било изплатено. Твърди също така, че не му били заплатени и трудовите възнаграждения за месец януари 2017 г. в размер на 327,44 лева и месец февруари 2017 г. в размер на 319,26 лева. Ето защо се моли да се осъди ответника да му ги заплати. Претендира законна лихва и разноски.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, чрез залепване на уведомление до дружеството на адреса му на управление, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован и за първото заседание, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства - трудов договор, заверено копие от трудовата книжка на ищеца, заповед за прекр. на ТПО и фишове за заплати за двата процесни месеца, може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Ищецът претендира направените по делото разноски, които, видно от приложения договор за правна защита и съдействие възлизат на сумата от 300 лева (триста лева) - заплатено адвокатско възнаграждение. Същите с оглед изхода на спора следва да се възложат на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 100 лева (сто лева), от които: 50 лева - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ и 50 лева – ДТ за иска по чл.

224, ал. 1 от КТ.

Така мотивиран, съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА “БНН 2011“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Борба“ № 21, ет.4, ап. 12, представлявано от у. Б.Н.Н. да заплати на Т.Х.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, оф. ***, чрез п. адв. Б.И. следните суми: сумата от 327, 44 лева (триста двадесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2017г., сумата от 319, 26 лева (триста и деветнадесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2017г., сумата от 101, 23 лева

(сто и един лева и двадесет и три стотинки), представляваща обезщетение за 5 дни неползван платен годишен отпуск за периода 25.11.2016г. – 20.02.2017г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба – 22.05.2017г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 300 лева (триста лева) - разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА “БНН 2011“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Борба“ № 21, ет.4, ап. 12, представлявано от у. Б. Н. Н. да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100 лева (сто лева), представляваща държавна такса върху уважените искове.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала!ВГ