Решение № 808 от 20.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100101775 по описа за 2025 година

Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от С. Ф. В., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „М.“ №** ет.*, ап.**, със съдебен адрес – гр. Варна, ул. „Р.“ №**, ет.*, ап.* – адв. П. Х. против Б. С. Ж., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Г. К.“ №**, вх. „*“, ет.*, ап.* като обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС да бъде осъден ответника Ж. да предаде на ищцата В. владението върху собствения й недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ, намиращ се в гр. Варна, ул. „Г. Б.“ №**, вх. „*“, ет.*, ап.**, с идентификатор ***.***.***.** по КККР на гр. Варна, с площ от 80.13 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, всекидневна, баня и тоалет, при съседи – СОС с идентификатори ***.***.***.**, ***.***.***.** и ***.***.***.**, ведно с принадлежащите му: изба № **, с площ 5.75 кв.м. и таванско помещение № **, с площ от 1.94 кв.м., ведно с 3.60563% идеални части от общите части на сградата, както и на основание чл.59 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50 400 лв. за това, че за период от 12.08.2020 г. до 12.08.2025 г. е ползвал без правно основание собствения на ищцата и описан по-горе апартамент, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата дължима като главница.

В исковата молба се сочи, че между ищцата и нейната сестра М.П. е било водено дело за делба, приключило с Решение №588/13.04.2017 г., постановено по гр .д. №1437/2016 г. на ВОС, с което претенцията за делба на един от обектите – процесният апартамент с идентификатор ***.***.***.** е бил отхвърлен. Решението е влязло в законна сила на 18.06.2018 г. Преди постановяване на решението сестрата на ищцата – М.П. е починала и е наследена от ответника в настоящия процес – Б. Ж.. Твърди се, че процесният апартамент е собственост на ищцата, като последния бил придобит по силата на дарение от родителите на ищцата, обективирано в Нотариален акт №65, том 35, рег. №8574, дело 9997/1997 г., като 1 дарителите учредили в своя полза пожизнено право на ползване на имота. След приключване на производството по делбата в имота се настанил ответника, като от този момент и до сега той обитавал и ползвал имота и отказвал да го напусне. Твърди се, че след приключване на делото за делба ищцата в производството – С. В. била осъдена да заплати на ответницата М.П. сумата от общо 8826.67 лв., от които сума за възстановяване на запазена част от наследството на баща им в пари по реда на чл.36 от ЗН – 6577.42 лв., 1817.50 лв. – разноски по делото и 431.35 лв. за възстановяване на запазена част от наследството на майка им по отношение на друг имот. Другата съделителка по делото за делба М.П. била осъдена да заплати на С. В. сумата от 2183.68 лв. Твърди, че при прихващане на посочените суми ищцата В. следвало да дължи на сестра си във връзка с производството по делба сумата от 6642.59 лв. Намира, че тази сума е погасена по давност. Във връзка с обстоятелството, че ответникът се е настанил в имота намира, че е лишена от възможността да ползва имота, като е лишена от приходи в размер поне на пазарния наем за този имот. Сочи, че същия е в добро състояние и с добра локация. Моли да бъдат уважени предявените искове. Моли да бъде осъден ответника да заплати сторените от ищцата в производството разноски.

От страна на ответника Б. С. Ж. в законовия срок е депозиран писмен отговор по реда на чл.367, ал.1 от ГПК. В него се сочи, че за предявената претенция с основание чл.108 от ЗС липсвал правен интерес. Отправя се фактическо твърдение, че достъпа на ищцата до процесния апартамент никога не е бил ограничаван. Последната имала ключ от имота и можело да го посещава безпрепятствено, когато иска. Има твърдение, че ответника и неговото семейство не обитавали постоянно имота. Те го ползвали само понякога, когато водели или взимали децата от училището им – „П.Р. С.“, което се намирало в близост. В тази връзка те ползвали основно детската стая в апартамента и отчасти кухнята, тъй като било удобно за децата да ползват тоалетна или да се нахранят в апартамента. Твърди, че ищцата никога не е предявявала претенции за ползване на апартамента, а и последната дължала суми на ответника, признати като дължими по приключилото между тях делбено производство. Отправя твърдение, че (вероятно след завеждане на делото) отправил покана към леля си да се срещнат. Такава среща се провела на 30.10.2025 г. в 15 часа. На срещата присъствали освен ищцата и ответника и лицата М.Р.М., П.П.Д. и М. Б.ова Ж.а, дъщерята на ищцата – А.А. В. и нейния приятел. На тази среща ищцата отказала предложението на ответника да получи ключовете за апартамента и да подпише протокол за това, като посочила, че желае вещи оставени от родителите й да бъдат изнесени от жилището.

Ответника изпълнил това искане в по-късен момент и при нова среща проведена на 05.11.2025 г. ищцата се съгласила да приеме ключовете и да подпише два протокола.

По отношение на претенцията с правно основание чл.59 от ЗЗД счита, че същата е недопустима или в условие на евентуалност е неоснователна. Сочи, че до предявяване на настоящото производство ответника не е бил канен да освободи имота, нито да заплаща наем за ползването. Намира, че предявяването на иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е възможно единствено в хипотезата, когато липсва друго средство за защита, като намира, че ищецът следва да установи обогатяване на ответника за сметка на ищеца, връзка между 2 обогатяването и обедняването, липса на основание за обогатяването, както и липса на друг иск, с който ищеца да може да се защити.

В отговора е направено продължително и подробно изложение за това, кой обитавал процесния имот от 1970 година насетне и къде е живял ответника с неговото семейство, а след раздялата със съпругата му през 2019 г. и след развода със същата – през 2020 г. – къде е живял последния с двете си ненавършили пълнолетие деца, по отношение на които съдът определил родителските права да се упражняват от ответника. Сочи се, че през процесния период реално ответника не е обитавал имота, като се сочи, че той обитавал друг имот – в гр. Варна, ул. „Г. К.“ №**, вх. „*“, ет.*, ап.*, където считано от 18.02.2019 г. е и постоянният му адрес. Отново сочи, че процесният имот бил посещаван спорадично и найвече тъй като се намирал в близост до училището на децата, но не бил обитаван постоянно като жилище. Твърди, че процесният имот бил обитаван постоянно само до смъртта на бабата и дядото на ответника – родителите на ищцата. Намира, че по логиката на претенцията искът би следвало да бъде насочен и към бившата му съпруга – В. С.а Е., която също е ползвала жилището, както и предвид обстоятелството, че към 21.10.2021 г. била с постоянен адрес – на адреса на процесният апартамент.

Сочи, че не се установява изискването за обедняване на ищцата за сметка на обогатяване на ответника. Твърди също, че претендираните размери на наем на процесния имот са завишени и не отговарят на действителността. Намира ,че конкретния имот не е бил ремонтиран и не е годен за отдаване под наем. Намира, че за период от 2020 г. до 2023 г. поради Ковид-19 кризата е намалял интереса към наемане на имоти. Намира, че претенцията на ищцата е значително завишена.

В последното проведено по делото заседание представител на ищцата сочи, че предявените от ищцата претенции следва да бъдат уважени. Желае на ищцата да бъде присъдено обезщетение за неоснователно ползване на вещта. Намира, че от събраните по делото доказателства, включително и свидетелските показания се установява, че за претендирания период ответника е ползвал със семейството си процесния имот Твърди, че ако ищцата би имала възможност да ползва процесното жилище тя би го ремонтирала и обзавела подходящо, като по този начин би могла да реализира максималния възможен за подобен имот наем или сумата от 27 000 евро за процесния петгодишен период.

Процесуален представител на ответника сочи, че той и живеел в процесния апартамент от ранно детство, тъй като жилището е било собствено на неговите баба и дядо.

След делото за делба водено между ищцата, която е негова леля и майка му, след като се утвърдило, че имотът е собствен на ищцата, ответника напуснал имота. Заживял в свое жилище на бул. „Г.К.“. Твърди, че ищцата е дължала суми във връзка с делото за делба и поради това той продължил да ползва имота с нейно съгласие и без противопоставяне.

Имотът бил ползван, когато децата на ответника посещавали училище, като ответника ги посрещал там. Ищцата имала ключ от имота и винаги е можела да го посещава. Намира исковата молба за неоснователна.

Страните депозират и писмени бележки, съобразно представената от съда 3 възможност, в които развиват подробно своите аргументи.

Исковата молба е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

От фактическа страна съдът констатира следното: По силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 10.07.1997 г. (л.7 по делото) на Нотариус при ВРС №65, том 35, дело №9997/1997 г. Ф. П.П. и Р. Д. П. дарили на своята дъщеря С. Ф. В. своя недвижим имот АПАРТАМЕНТ, намиращ се в гр. Варна, ул. „Г. Б.“ №**, вх. „*“, ет.*, ап.**, с идентификатор ***.***.***.** по КККР на гр. Варна, с площ от 80.13 кв. м., състоящ се от две стаи, хол, всекидневна, баня и тоалет, при съседи – СОС с идентификатори ***.***.***.**, ***.***.***.** и ***.***.***.**, ведно с принадлежащите му: изба № **, с площ 5.75 кв.м. и таванско помещение № **, с площ от 1.94 кв.м., ведно с 3.60563% идеални части от общите части на сградата.

Както може да се установи от Удостоверение за наследници №АУ074255ОД от 29.07.2025 г. на Община Варна, район Одесос (л.6 по делото) ищцата С. Ф. В. и ответника Б.

С. Ж. са леля и племенник, като последният е син на сестрата на ищцата – М. Ф. П..

От представените в производството Решение №588/13.04.2017 г. по в.гр.д.

№1437/2016 г. по описа на ВОС (л.18 – л.42 от делото) и свързаното с него Определение №174/30.03.2018 г. по гр. д. №3536/2017 г. по описа на II ГО на ВКС (л.11-17 от делото), с което не е допуснато до касационно обжалване посоченото въззивно решение, се установява, че в производство по делба водено между сестрите С. Ф. В. и М. Ф. П. във въззивното решение е бил постановен диспозитив, с който от делбата е бил изключен процесния апартамент, намиращ се в гр. Варна, ул. „Г. Б.“ №**, вх. „*“, ет.*, ап.**, с идентификатор ***.***.***.** по КККР на гр. Варна. Т.е. жилището е признато за собствено на ищцата С.

Ф. В..

Изложената до тук фактическа обстановка не е спорна между страните и се твърди и от ищцата и от ответника.

Спорен е въпросът владял ли е ищецът процесния имот, в какъв обем и характер е било неговото въздействие върху апартамента и за какъв период от време, особено предвид претенцията по чл.73, ал.1 от ЗС. В рамките на процеса ответника в определени моменти твърди липса на каквото и да е фактическо въздействие върху имота (пледоарията на процесуалния му представител в последното заседание, в която твърди, че след делбата между майка ми у леля му е напуснал имота), алтернативно твърди, че е ползвал имота инцидентно, най-вече във връзка с децата му до близкото училище, в което те учели и се отбивали в имота да се стоплят, когато е било студено ,да ходят до тоалетна, да се хранят и т.н. Твърди, че леля му е имала ключ от имота и не е била препятствана да посещава имота, когато пожелае.

В рамките на производството са разпитани четирима свидетели, по двама на всяка от страните. Свидетелите на ищцата са А.А. В. – дъщеря на ищцата и първа братовчедка на ответника и А.В.В.. За ответника свидетелски показания са дали М.Р.М. и Н.Д.Г..

4

Свидетелката А.А. В. излага подробно обстоятелства, които са и известни във връзка с това кой е обитавал апартамента, какви са били отношенията между страните по повод на жилището, както ив какво състояние е било самото то. Свидетелката сочи, че апартамента е бил обитаван от ответника непрекъснато от смъртта на нейните баба и дядо.