Протокол № 251 от 10.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 251 гр. Пазарджик, 07.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Петя Кр. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20235200100719 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищцата А. Б., редовно призована, не се явява.

За нея се явява адв. С. С. от САК, надлежно преупълномощен от адв.Г.

Х. от САК.

Ответникът Г. Г., редовно призован, се явява лично.

За него се явява адв. Б. Т., надлежно упълномощена с отговора на исковата молба.

Явяват се трима свидетели при режим на довеждане от страните, които се намират извън съдебната зала.

Призованият свидетел Н. Г., редовно призована, се явява лично.

Адв.С. – Да се даде ход на делото.

Адв. Т. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл.142, ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът, при условията на чл.146, ал.1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

1

ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД НА ДЕЛОТО

Съдът е сезиран с исковата молба по реда на чл.45 от ЗЗД в която ищцата А. Б. е изложила обстоятелства, че на 15.08.2023 г., около 21:30 часа, в с. Г.. на ул. „П.“ № 25, Г. И. Г. я причакал пред дома й. Когато я видял, станал от стола, на който седял и й нанесъл удар с юмрук в стомаха, след което я блъснал. Вследствие на удара и последвалото блъскане, А. Б. паднала на тротоара, ударила се и изпаднала в безсъзнание. Инцидентът се е случил в присъствието на няколко човека. Непосредствено след случилото се на мястото на инцидента пристигнал екип на спешна помощ.

Във връзка с нанесения й побой, от страна на ищцата бил подаден сигнал срещу извършителя до РП - Пазарджик, по повод на който била образувана пр. пр. № 6312/2023 г., по описа на РП - Пазарджик.Сочи се, че ищцата била откарана по спешност в „М. - П.“ АД с оплаквания от болки в дясната тазобедрена става и невъзможност да движи десния си крак. Лекарите констатирали, че десният крак е скъсен и външно ротиран и след извършените прегледи и изследвания на пострадалата е поставена диагноза „Счупване на бедрената шийка, закрито“. На 18.08.2023 г. на ищцата била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в тотална смяна на тазобедрената става чрез имплантиране на циментно стебло 12, глава 47, шийка +1,5 и последваща репозиция на ставата и гипсова имобилизация. На 22.08.2023 г. била изписана от ортопедо-травматологичнато отделение, като й била назначена терапия с антикоагуланти.

Сочи се, с оглед долекуване, постоперативна грижа и провеждане на рехабилитационни процедури, в периода от 22.08.2023 г. до 29.08.2023г. ищцата била продължила лечението си в „Отделението по физикална терапия и рехабилитация“ към „М. - П.“ АД. Оплаквала се от затруднени и болезнени движения на оперирания крайник и невъзможност да ходи. Лекарите били констатирали наличие на хипотрофирала бедрена и глутеална мускулатура и ограничен обем на движения в тазобедрената и колянната става на десен долен крайник. На ищцата била проведена терапия чрез лечебна физкултура, поетапна вертикализация и обучение да ходи.

Изложени са обстоятелства, че на 22.08.2023г. ищцата била освидетелствана и от съдебен лекар, който установил следните увреждания: счупване на бедрената шийка на десния крак, оперативно извършена подмяна на елементите на дясната тазобедрена става, които са й причинили трайно затруднение на движенията на десния долен крайник; разкъсно-контузна рана на левия лакът; охлузвания и кръвонасядания по тялото и крайниците.

Твърди се, че възстановяването на пострадалата продължавало и към настоящия момент в домашна обстановка и на постелен режим. Тя се оплаквала от силни болки в областта на фрактурата, което налагало честия прием на обезболяващи медикаменти. Предвид тоталната смяна на 2 тазобедрената става, ищцата не можела да става и да се придвижва самостоятелно, изпитвала дискомфорт, болки и трудност при движение на крака, с оглед на което не може да задоволява и ежедневните си битови нужди. Това наложило да й бъде оказвана постоянна помощ от страна на близките й, които полагали грижи за ежедневните й битови нужди, като тоалет, обличане, хранене и други. Към настоящия момент не било ясно в каква степен състоянието на ищцата щяло да се подобри, като за нея тепърва предстоял дълъг период на възстановяване.

Твърди се, още, че преживяното се отразило негативно и на психическото й здраве, в резултат на изживения силен стрес, тя се оплаквала от тревожност и нарушения на съня. Страхувала се, че може да бъде нападната отново. Притеснявала се, че вече никога няма да се възстанови напълно. След инцидента тя се затворила в себе си и избягвала комуникация с околните.

Във връзка с така изложените твърдения се моли съда да постанови решение, с което да осъди Г. И. Г. да заплати на ищцата А. Б., обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и имуществени вреди в размер на 2 000 лв., за които е представила следните счетоводни документи:Фактура № 5000011553/17.08.2023 г., издадена от „М.

- П.“ АД. на стойност 1 942 лв., касаеща заплащане на имплантираните й елементи, ведно с фискален бон;Фактура № 5000011607/22.08.2023 г., издадена от „М. - П.“ АД. на стойност 34.80 лв., касаеща заплащане на потребителска такса;Фактура № 1000049036/29.08.2023 г., издадена от „М. П.“ АД, на стойност 23,20. касаеща заплащане на потребителска такса, ведно с фискален бон.

Претендира и сторените по делото разноски.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника Г. Г., чрез адв.Б. Т., в който отговор се твърди, че посочените обстоятелства в исковата молба са неистина. Несериозно звучало твърдението на ищцата, да е била причакана от ответника пред нейния дом, седнала спокойно на столче и същият да и е нанесъл юмрук в стомаха, след което да я е блъснал. Сочат, че била образувана за случая прокурорска преписка № 6312/2023 г., по описа на РП – Пазарджик и твърдят, че посочените от ищцата телесни повреди, за които е била подложена на лечение, включително и оперативно, не са предизвикани по никакъв начин от страна на ответника в резултат на негово противоправно поведение. Той никога и по никакъв повод не бил нанасял побой на ищцата Б., още по-малко на сочената от нея дата - 15.8.2023г. Твърди се, че тогава между двамата имало само словесен спор във връзка с изпълнение на техни трудови задължения, тъй като по това време те работили при един и същи работодател, но не се е стигало до побой. Този спор станал на улицата, където 3 живеят и двамата. Там имало и много други лица, които видели всичко.

Причината за спора според ответника, била самата ищца, която се държала изключително нагло. Изложени са подробни съображения за извършеното вредоносно деяние, че не осъществява състава на престъпление по чл.129 от НК. Направено е искане да бъде изискана прокурорска преписка № 6312/2023 г., по описа на РП – Пазарджик.

В заключение ответникът оспорва исковете като неоснователни, твърди, че не е налице вина от негова страна за сочените телесни повреди. Моли се да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е приел представените от ищцата писмени доказателства и постановление за отказ да се образува ДП от 12.02.2024г. на РП - Пазарджик. Посочил е и правната квалификация на така изложените в исковата молба обстоятелства и оформените две претенции,че е по реда на чл.45 от ЗЗД, като върху ищцата съдът е разпределил тежестта на доказване на фактическия състав, респективно петте елемента от непозволеното увреждане, неправомерно деяние, вина, настъпили увреждания, връзка между деянието и настъпилите увреждания в резултат на твърденията на ищцата.

Върху ответната страна са разпределени всички възражения, които са направени в писменият отговор.

Допуснал е до изслушване по двама свидетели на всяка от страните.

Формулирани са въпроси към ищцата по реда на чл.176 от ГПК, по които въпроси съдът не се е произнесъл с това определение, с оглед личното явяване днес на страните изслушването им.

Във връзка с доказателственото искане на ответника, съдът е постановил разпореждане №297 от 18.3.2024г., с което е изискал данни от РП Пазарджик за образуваната преписка № 6312/23г. по описа на РП – Пазарджик.

Във връзка с така изпратеното от съда искане, от Зам. районен прокурор на РП - Пазарджик е изпратено постановлението за отказ да се образува ДП от 12.2.2024г.

Адв.С.: По направения доклад нямам възражения. Не сме обжалвали 4 постановлението на РП-Пазарджик.

Адв.Т.: Нямам възражения по доклада.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ПРИСТЪПВА към разпит на свид.Д. А..

Сне се самоличността на същата, както следва:

Свид.Д. И. А.: 35 години, българка, българска граждА., неомъжена, неосъждана, племенница на ищцата.

Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК.

Свид.Д. А.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да говоря истината. Аз живея при ищцата А., в една къща, в едно домакинство. В Г. живеем, не зная улицата. Познавам ответника, той ни е комшия, срещу нас живее. Една две къщи разстояние от нашата къща е неговата. На 15.8.2023г. аз бях на терасата на нашата къща. А. се прибираше, имаше сватба комшиите, отидохме да видим джумбиш. Тя излезе да говори с Н., комшийката, друга комшийка Н.. Да я пита защо тя не отиде на сватбата. Г. започна да се кара с А.. Други хора имаха сватба, не Г.. Това скарване се случи пред къщата на Г.. А. отиде пред къщата на Г. да говори с Н. и там се скараха с Г.. Отиваме там да работим на патиците, гледат патки, ние ходим там да работим.

Собственичката изгони Г. и жена му да се прибират. Г. обвини моята леля А., че тя е виновна, че са ги изгонили от работа. После той удари лелея ми, удари я /Посочва удара горе високо между ребрата/. Аз не чух какво си говорят. Бях на терасата, но видях. Излязох да питам защо удари бабата, той ми вика: „Курво, ти защо много знаеш“. Те го хванаха и го прибраха вътре неговите роднини. Те го прибраха техните хора, жена му, не зная името и. Аз и неговото име не зная /Сочи ответника/. Не сме говорили с тях. Аз не съм видяла Н.. Друг не видях. След като Г. удари А. тя падна на тротоара. Тя падна и се удари на тротоара. Г. два пъти удари А. с юмрук по стомаха. Тя се хвана за него да не падне, хвана се за дрехата му за да не падна и той я бутна с ръце. Докато тя се държеше за него той я бутна с двете ръце и тя падна назад. Тя започна много да плаче вътре в стаята. Първо я пренесохме в къщи.

После се обадихме за линейка. Казаха лекарите, че ставата й е счупена. В болницата стоя 15 дена. Аз бях с нея и я гледах и тя стоя в болницата 15 дни.

5

Три дена не и правиха операция, защото нямахме пари в момента. Три дни стоя така защото нямахме пари да и направят операция. На другия ден дадохме парите и направиха операцията и аз бях с нея до последно. У дома пак аз я гледам. Като направиха операцията беше на раздвижване. Не помня колко време е трябвало на ищцата да стане и да проходи сама, бая време беше. Сега ходи полека, още лекарства пие за успокояване на болките. Сега ходи с бастун, бастунче купихме. Преди това не е носила бастун. Преди това не е имала проблеми с тази става. А. пак я боли, казва, че я боли и в момента.

А. с прибирането отиде при Н. да говорят.

Адв. Т.: Видяхте ли А. Б. да хваща Г. за гушата ?

Свид. И.: Не. Нашето дете Т. я прибра. Аз бях вътре в стаята. Той я вдигна от земята. Отидох да го питам Г. защо я удари. Т. само я вдигна и я прибра. Т. е зет на А. Б.. Т. дойде по-късно да я взема и да я вдигне само.

Съдът

О П Р Е Д ЕЛ И:

ПРИСТЪПИ към разпит на свид.Т. П..

Сне се самоличността на същия, както следва: