Решение № 627 от 23.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. А.ова

Тони Гетов при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100602425 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 9 от 19.01.2023 г. по НЧХД 13931 /2021 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 96 - ти състав е признал подсъдимия К. Д. К. за ВИНОВЕН това, че това, че на 18.04.2021 г., около 18:30 часа в гр. София, в района на улица „Каменна здание“ и ул. „Поп Евстати Витошки“, чрез хващане на повода на кучето, с което е била С. Н. Г., издърпване на повода, в резултат на което е налице увИ.е и стягане на същия около врата на С. Н. Г., както и чрез избутването й и падането на С. Н. Г. на асфалта, е причинил на последната лека телесна повреда, изразяваща се в зачервяване (кръвонасядане) на шията, подутина и малка раничка в областта на тилната част на главата, и зачервяване (кръвонасядане) на седилището, които травматични увреждания са реализирали медикобиологичния признак „болка и страдание“ – престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 305, ал. 5 от НПК и чл. 130, ал.2 вр. чл. 78а, ал. 1 НК го ОСВОБОДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛОЖИЛ административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди лева).

Първоинстанционният съд е ОПРАВДАЛ подсъдимия в това с извършените действия да е причинил на пострадалата Г. подкожен хематом в областта на шията под двете уши с държила 4-5 см. и ширина около 2 см., хематом в областта на тилната част на главата с размери 2.5 см. на 2.5 см. с разкъсване на кожата около 1 см.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК първата инстанция е ОСЪДИЛА подсъдимият К. да заплати на С. Г. сумата от 1562 лева, съставляващи направени разноски от частния тъжител за адвокатско възнаграждение, за изготвяне на СМЕ, както и за заплатена държавна такса за образуване на делото, както и да заплати в полза на Държавата сумата от 227.73 лева, представляващи направени разноски за съдебнотехническа експертиза по настоящото дело.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, с която се оспорва присъдата с доводи за незаконосъобразност и липса на анализ на всички 1 доказателствени материали. Посочва се, че се касае за случайно деяние в условията на неизбежна отбрана. Отправя се искане до съда да отмени присъдата и да постанови оправдателен съдебен акт. В допълнението към жалбата се отправят твърдения, че предходната инстанция е осъдила подсъдимото лице без да са налице обективни доказателства и се е доверила само на свидетелски показания. Посочва, че свидетелите, чиито твърдения подкрепят обвинението от частен характер, са заинтересовани и не са били очевидци на инкриминираното деяние. Излага доводи, че свидетелите, които са възприели престъпното посегателство не съобщават за нанасянето на инкриминираните телесни повреди. В тази връзка посочва, че не е налице никаква медицинска документация, нито обективни следи по тялото на пострадалата. В заключение моли съда да оправда подсъдимото лице.

Депозиран е и отговор на въззивната жалба от страна на процесуалния представител на частната тъжителка, в който се твърди, че постановеният съдебен акт е законосъобразен и справедлив. Входирано е и допълнение към отговора, в който се посочва, че липсата на медицинска документация, относно нанесените телесни увреждания, не опровергава събраните свидетелски показания в тази посока. Излага се аргументация, че пострадалата е потърсила медицинска помощ поради настъпили оплаквания от замаяност и световъртеж.

Коментира се и заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза, която е установила причинени травматични увреждания състоящи се в болка и страдание, като се посочва, че възражението на защитата е неоснователно, тъй като експертът е заключил, че се касае за най- слабото по интензитет увреждане. Развива се доводи, че тезата на защитата противоречи и на чл. 14, ал. 2 от НПК.

В проведеното закрито съдебно заседание на 10.05.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага ангажирането на нови доказателства.

Защитникът на подсъдимия моли съда да уважи въззивната жалба, като излага доводи за липса на безспорна доказаност на така повдигнатото обвинение.

Адвокатът на частната тъжителка изцяло се солидаризира с мотивите към първоинстанционната присъда и намира присъдата за законосъобразна. Отправя искане за разноски за адвокатско възнаграждение и прилага договор за правна помощ и съдействие.

Процесуалният представител на К. К. се възползва от правото си на реплика и прави изявление, че претендира разноски при отмяна на присъдата.

Частната тъжителка в своя защита поддържа становището на повереника си.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в сезиращия съда документ, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на съдебния акт. Предвид това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства в хода на съдебното производство, в това число свидетелските показания на Л.В.З. /л. 82 – 83 от СП пред СРС/, Т.Й. К. /л. 83 – 85 от СП пред СРС/, Е.К. К.а /л. 85 – 87 от СП пред СРС/, П. А.С. /л. 87 – 88 от СП пред СРС/, Д.Р.М. /л. 87

2

88 – 89 от СП пред СРС/, Д.И.С. /л. 166 – 167 от СП пред СРС/, писмени доказателства – медицинска документация /л. 4– 7 от СП пред СРС/, справка за съдимост /л. 27 от СП пред СРС/, копия на документи по прокурорска преписка № 18433/21 г. /л. 46 – 65 от СП пред СРС/, справка от Дирекция „Национална система 112 - МВР“ с вх. № 70690/08.04.2022 г., ведно с компакт диск към нея /л. 76 – 77 от СП пред СРС/, способи за доказване – протокол за извършена аудио-техническа експертиза № 95 /2 2 /л . 99 – 104 от СП пред СРС/, съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 150– 156 от СП пред СРС/.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Този съдебен състав намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Въззивната инстанция се присъединява към преценката на районния съд относно кредитирането на показанията на свидетелите К. и К.а, които са възприели пряко конфликта между частната тъжителка и подсъдимия К.. Двамата свидетели излагат сходни обстоятелства относно датата и предприетото от подсъдимия поведение към С. Г.. Съгласно твърденията на разпитаните лица подсъдимото лице е демонстрирало вербална агресия спрямо частната тъжителка, състояща се в отправяне на крясъци и общуване на висок тон, на което поведение частната тъжителка отговаряла нормално и спокойно. Свидетелите са последователни в твърденията си, че К. К. е отправил вербална агресия спрямо пострадалата, последвана от физическо съприкосновение от страна на подсъдимия, което е провокирало намесата в конфликта на свидетелката К.а, както и последващо предприета от подсъдимия физическа агресия, състояща се в изблъскване на частната тъжителка в областта на раменете и последващото й падане на земята. Свидетелите са категорични, че са възприели как подсъдимото лице е проявило физическа агресия спрямо С. Г., като описват последователно действията му, състоящи се в хващане на повода на кучето, което пострадалата е разхождала, издърпването му, което причинило уваване и стягащ ефект около врата на частната тъжителка. Ставайки очевидци на физическата саморазправа свидетелите излагат идентични твърдения, че са установили контакт с подсъдимото лице, за да защитят пострадалата, като посочват, че това тяхно действие не е спряло К. К. да продължи да крещи и впоследствие да прояви отново физическа агресия спрямо частната тъжителка, състояща се в избутване на С. Г. в областта на рамената, следствие на което пострадалата паднала. Въз основа на показанията на двамата свидетели съдът изгради представа освен за механизма на настъпилите травматични увреждания, също така и за локализацията на конкретните наранявания, които частната тъжителка е получила.

В синхрон с изложената информация от свидетелите очевидци са и твърденията на Л.З., който е видял тъжителката Г. паднала на земята, като е забелязал присъствието на свидетелите К.а и К., които са помагали на частната тъжителка да се изправи. Л.З. свидетелства за шоковото състояние, в което се е намирала С. Г., както и че е уведомил лично органите на реда, подавайки сигнал на 112.

Твърденията на Л.З., касаещи подадения сигнал съответстват и на данните от заключението на осъществената аудио-техническа експертиза, относно лицето подало сигнала.

Резонно предходната инстанция е обосновавала изводите си относно нанесените травматични увреждания въз основа на показанията на П. С. и Д.М., като лица, които са близки на пострадалата и са могли да възприемат здравословното състояние на същата. За нанесените телесни повреждания районната инстанция се е доверила и на изложената информация от страна на свидетеля К., който е възприел 3 зачервявания в областта на шията на пострадалата при увИ.е на повода на кучето й от подсъдимия К..

Съдебният състав споделя преценката на СРС да се довери на твърденията на свидетеля Д.С. досежно предхождащите инкриминирания инцидент взаимоотношения между частната тъжителка и К. К.. В тази връзка свидетеля посочва, че подсъдимият е имал конфликт със С. Г. по повод разходките на кучето й. Основателно първоинстанционният съд е посочил, че свидетелските показания на Д.С. са относими и към установяване на авторството на деянието. В тази връзка свидетелят твърди, че К. К. му е споделил, че се е скарал с пострадалата и че последната го съди. От друга страна, Д.С. излага данни за автомобила, който подсъдимият К. управлявал, които сведения съвпадат с изложената информация от свидетелите очевидци на инкриминираното деяние относно колата, която извършителят управлявал.

В подкрепа на установеното от свидетелските показания са и приложените като писмени доказателства медицинска документация и копия на документи по прокурорска преписка № 18433/21 г., в чието съдържание се установява информация, относима към предмета на делото, свързана със здравословното състояние на С. Г., направените й изследвания и резултатите от тях, както и механизма на получаване на травматичните увреждания.

По отношение на съдебното минало на К. К., въззивният съд също констатира необременено съдебно минало съобразно приложената справка за съдимост.

Настоящият съдебен състав взе предвид заключението на извършената аудио-техническа експертиза, която възпроизвежда писмено съдържанието на подадения сигнал до 112 за инкриминираното деяние, както и самоличността на лицата, които са уведомили компетентните лица за инцидента.