Решение № 61 от 08.03.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Плевен, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500964 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260022/07.09.2021г. на РС-Ч.бряг , постановено по гр. дело № 663/2020 г. по описа на същия съд ,е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от И.И.К., ЕГН**********, гр.Ч.бряг иск против „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“,гр.София,за заплащане на обезщетение в размер на 24 500,00лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди ,в резултат на ПТП,настъпило на 30.12.2019г. в гр.Ч.бряг ,по вина на водач на л.а. м.“АУДИ-А8“,с рег.№**********,по отношение на който няма сключена застраховка „ГО“,ведно със законната лихва,считано от 28.05.2020г./датата на постановения отказ от ответника/ до окончателното изплащане на сумата.

Постъпила е въззивна жалба от И.И.К., ЕГН**********, гр.Ч.бряг ,чрез адв.Явор К. от САК против горепосоченото решение на РС-Ч.бряг. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.Неправилни са изводите на ЧРС,че с оглед липсата на акт-присъда по смисъла на чл.300 от ГПК,не е доказано извършеното противоправно 1 деяние и виновността на дееца.В случая не е постановен акт по чл.300 от ГПК,тъй като лицето,виновно за настъпването на процесното ПТП е починало-Б.Д.К.,водач на л.а. м.“АУДИ-А8“,с рег.№**********. По делото са събрани писмени,гласни доказателства , изготвени са заключения по назначените СМЕ и САТЕ в хода на съдебното дирене пред РС,които доказват целият фактически състав на непозволеното увреждане,поради което обжалваното решение на ЧРС е неправилно.

Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението на РС-Ч.бряг, постановено по гр. дело №663/2020 г. по описа на същия съд като неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение,с което да уважи изцяло предявения иск против „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София ,със законните от това последици. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.Претендира се адв.възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от ЗА вр.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София,чрез Ст.юрк.Т.М.,в който се излагат доводи за неоснователност на подадената жалба.посочва се,че ЧРС се е съобразил изцяло със събраните по делото доказателства,от които не се доказва наличие на противоправно поведение от страна на водача на л.а. м.“АУДИ-А8“,с рег.

№**********. Моли съда да потвърди решението на РС като правилно и законосъобразно.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач по делото чрез адв.С.Х. от АК-Ловеч,в който се излагат доводи за неоснователност на подадената жалба.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е частично основателна.

Решението на Районен съд-Ч.бряг е неправилно и незаконосъобразно относно изводите за неоснователност на предявения иск и недължимост на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди на посоченото в ИМ основание.

2

Изводите на първоинстанционния съд са необосновани на събраните по делото доказателства ,довели до нарушаване на материалния закон.

Пред РС-Ч.бряг е постъпила ИМ от И.К. против „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София,в която се твърди,че на 30.12.2019г. в гр.Ч.бряг ,около 17:20ч. е настъпило ПТП при следния механизъм:л.а. м.“АУДИ-А8“,с рег.

№**********,управляван от Б.Д.К./У1/,движейки се по ул.“**********“ и в района срещу Дом №9,поради неспазване на необходимата дистанция застига и блъска отзад л.а.м.“Волво“,м.“ХЦ90“,с рег.№**********,управляван от В.Ц.П./У2/.Вследствие на удара У2 се преобръща отдясно извън платното и поврежда тухлена ограда.У1 застига и блъска отзад л.а.“Форд“,м.“Мондео“,с рег.№**********,управляван от П.П.С./У3/.При този инцидент е постарал ищеца И.И.К., ЕГН**********, гр.Ч.бряг,на когото е поставена диагноза след извършен медицински преглед и консултации:фрактура на шесто ребро вляво по предна аксиларна линия,разкъсно-контузна рана на мандибулата/долна челюст/ и травматичен подкожен емфизем.Ищецът твърди,че е приет в болнично заведение за провеждане на консервативно лечение,след което е освободен за продължаващо домашно лечение с препоръки за покой,прием на обезболяващи и дадени указания за ХДР.Причинените травми на ищеца вследствие настъпилото ПТП,са довели до болки и страдания със значителен интензитет 1,5месеца след инцидента,като възстановителният период е продължил около 3-3,5 месеца.Ищецът е бил с активен начин на живот,като последиците от ПТП са довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието му,бил е изправен пред затруднения при посрещане на обикновени битови потребности.Изпитвал е остри болки,засилващи се при всяко движение-помръдване,хранене,говорене,дишане,кашляне и др.В резултат на процесното ПТП ищецът е изживял силен стрес,страх от силни звуци и автомобили,душевни страдания.

Ищецът е посочил в ИМ,че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л.а. м.“АУДИ-А8“,с рег.№**********- Б.Д.К.,налице е причинноследствена връзка между настъпилото ПТП и причинените на ищеца травми.

Тъй като по отношение на л.а. м.“АУДИ-А8“,с рег.№********** няма сключена валидна задължителна застраховка „ГО“,то е налице хипотезата на чл.519,ал.1,т.1 от ЗК,като ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.Ищецът е отправил извънсъдебна претенция за изплащане на 3 обезщетение до „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София за изплащане на обезщетение в размер на 40 000лв. вх.№24-01-117/28.02.2020г.С писмо изх.

№24-01-117/28.05.2020г. ищецът е уведомен,че с решение на УС на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София се отказва изплащане на обезщетение по щетата.

Това обстоятелство е обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на иск с пр.основание чл.519,ал.1,т.1 от КЗ вр.чл.558 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД против „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София,за заплащане на обезщетение в размер на 24 500,00лв. за причинените му неимуществени вреди/болки и страдания/ в резултата на настъпило ПТП на 30.12.2019г. по вина на водач,който няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,ведно със законната лихва,считано от 28.05.2020г./датата на изтичане на срока по чл.558,ал.5 КЗ вр.чл.496 от КЗ и постановяване на отказа от ответника/ до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е оспорил изцяло исковата претенция по основание и размер.Посочено е ,че поради липсата на влязла в сила присъда или друг съдебен акт или административен акт,не може да се установи наличието на фактическия състав за привличане отговорността на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София. Алтернативно е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице.

В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени ,гласни доказателства ,изслушани са вещите лице,изготвили заключенията по назначените СМЕ и САТЕ.

На първо място правилно РС е приел,че предявеният иск е допустим,тъй като е спазена процедурата по чл.558,ал.5 от КЗ вр.чл.496 от КЗ.

За да отхвърли иска като неоснователен и недоказан ,ЧРС е приел,че съгласно представеното по делото копие от образуваното ДП№Д-256/2019г. по описа на ОП-Плевен,същото не е приключило с влязъл в сила акт по см. на чл.300 от ГПК.Липсват безспорни доказателства дали е извършено соченото в ИМ деяние от посочени водач на МПС,противоправно ли е то и има ли виновно лице.

Тези изводи на РС са изцяло неправилни и незаконосъобразни.

4

От заключението на в.л.В.Първанов по назначената САТЕ се установява,че процесното ПТП се състои от сблъсък между три автомобила.Автомобил “Форд“,м.“Мондео“,с рег.№********** и л.а. м.“Волво“,м.“ХЦ90“,с рег.№**********,са се движили към центъра на гр.Ч.бряг.Л.а. „АУДИ“,с рег.№********** настига л.а. м.“Волво“, м.“ХЦ90“,с рег.№********** и го удря в задната част.Л.а. „АУДИ“,с рег. №********** настига и другия л.а.“Форд Мондео“ и го блъска в задната част.Скоростта на л.а.“АУДИ“ към момента на първоначалния контакт при удара с л.а.“Волво“ е 128,8км./ч.Скоростта на л.а.“АУДИ“ след удара с л.а.“Волво“ е 104,5 км./ч.Скоростта на л.а.“АУДИ“ към първоначалния момент на удара с л.а.“Форд Мондео“,е 42,7км./ч.,а след удара-38,7км./ч.

Водачът на л.а. „АУДИ“,с рег.№********** е имал категорично техническа възможност да предотврати ПТП.Той се е движил в тъмната част от денонощието със скорост от 128,8 км./ч. зад попътно движещ се пред него автомобил ,без да е реализирал необходимото надлъжно разстояние.Водачът е имал възможност чрез органите за управление на л.а. да намали скоростта на движение до 50км./ч.При удара л.а.“АУДИ“ е предал част от скоростта си на движение на л.а.“Волво“,който след удара се отклонява надясно към десен банкет,навлиза върху банкета и се удря в стена на имот,изградена от бетон и тухли,преобръща се и се установява в покой.От своя страна л.а.“АУДИ“ е продължил своето транслационно движение върху асфалтовата настилка ,като загубва част от скоростта си ,настига л.а.“Форд Мондео“ и го удря в тилната част.След удара двата автомобила се отклоняват наляво и се установяват в покой.

От представения по делото като заверено копие Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.12.2019г. е видно,че водачът на л.а.“АУДИ“Б.Д.К. е починал.

От заключението на в.л. по назначената СМЕ се установява,че на ищеца И.К. са причинени вследствие на процесното ПТП:счупване на шесто ляво ребро и разкъсно-контузна рана на мандибулата/долна челюст/.Описаните увреждания са травматични и отговарят да са получени по начин и време,както се съобщава-пътник в автомобил,пострадал при ПТП.Срокът за възстановяване е 1,5м.-2м. за счупеното ребро,с изразени болки и страдания през този период с постепенно затихване.Преживяното ПТП само по себе си е 5 довело до негативни усещания за пострадалия месеци наред,но самите увреждания не са довели до разстройство на здравето,временно опасно за живота.Довели са до продължителни болки и страдания с разстройство на здравето,временно и неопасно за живота.

В хода на съдебното дирене пред РС са събрани и гласни доказателстваразпитани са свидетелите В.П. и С.И..Св.П. е водач на л.а.“Волво“ ,в който се е возил ищеца.Свидетелят е посочил,че се касае за зверски удар отзад,впоследствие с обръщане на колата.И двамата мъже в колата са били с поставени предпазни колани.Свидетелят твърди,че след удара е бил в безсъзнание и не знае кой автомобил ги е блъснал.

Св.********** –майка на ищеца посочва,че същият е бил в болницата в тежко състояние.

С оглед така събраните доказателства пред РС ,въззивната инстанция намира,че е установено по безспорен начин наличието на деликт,както и причинно-следствена връзка между противоправното деяние на водача на л.а. м. АУДИ“,с рег.№**********/починал при процесното ПТП/ с настъпилия вредоносен резултат-причинени травми и увреждания на ищеца в резултат на ПТП от 30.12.2019г.

Безспорно е установено ,че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП-болки и страдания за период около 2 месеца,като травмите са довели до продължителни болки и страдания с разстройство на здравето,временно и неопасно за живота.

Относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди ,съдът намира,че съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда по справедливост, следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 15 000,00 лв., платимо от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“, гр.София з а причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 30.12.2019г., ведно със законната лихва,считано от 28.05.2020г. -датата на изтичане на срока по чл.558,ал.5 КЗ вр.чл.496 от КЗ и постановяване на отказа от ответника, до окончателното изплащане на сумата.За разликата до претендираното обезщетение в размер на 24 500,00 лв. за причинените на ищеца неимуществени вреди, искът се явява неоснователен. В частта му ,в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 15 000лв. до 6 претендираните 24 500,00лв.като обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на настъпилото