Определение № 23755 от 30.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56330/2024
- Вид
- Определение № 23755
- Подписан
- 30.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23755 гр. София, 30.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110156330 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 140ГПК.
Образувано е по искова молба на М. А. Т. срещу „ФИРМА“ АД, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на документи и клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка от договор за кредит № *******/26.10.2018г.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2018г. между страните е сключен Договор за кредит № *******, по силата на който ответникът предоставил заемни средства на ищеца. Поддържа се в процесния договор да е посочено, че заемът следва да бъде обезпечен съгласно с поне едно от предвидените обезпечения, като в случай на неизпълнение на вменените задължения за непредоставяне на обезпечение заемателят дължи дължи неустойка, която той следва да престира заедно с погасителната вноска, към която се кумулира вноска за неустойка, с която неустойка падежното вземане нараства значително. Сочи ищцата да е усвоила изцяло заемният ресурс, но не е дължала плащания за неустойка. Излага аргументи предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума да е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Поддържа с посочената неустойка заемодателят да генерира допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът сочи, че в договора (чл. 1, ал. 3) е уговорена и клауза, предвиждаща заплащане на такса експресно обслужване. Сочи същата да заобикаля закона и да накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане във фиксиран размер при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 мин, след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса и срок на становище 10 дни. Поддържа предвидената клауза да е неравноправна по смисъла на 33П, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Наред с това се поддържа тази клауза да е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена и е нищожна, на основание чл.146 ЗЗП. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „ФИРМА“ АД е подал 1 писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага подробни съображения за валидност на оспорените клаузи, като поддържа, че процесната неустойка е начислена в резултат на неизпълнение на поетите договорни задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението. С подписването на договора, ищцата се е запознала с изискванията, касаещи представяне на обезпечения под формата на поръчителство или банкова гаранция, като същата е можела да се откаже от договора, за което ищцата също е била информирана чрез СЕФ и от текста на самия договор, но не е сторила това. Сочи, се че задължението за заплащане на неустойка е дължимо изцяло с изтичането на третия ден, който е крайният срок за предоставяне на обезпечението, като в израз на добросъвестност към клиента това задължение е разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за него. По отношение на таксата за експресно разглеждане се сочи, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. Наред с това искането за ползване на посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси, като таксата за тази услуга . представлява цената на същата. Оспорва твърдението на ищеца, че същата цели заобикаляне на изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в чл. 1, ал. 2 от Договора за паричен заем, услугата по експресно разглеждане на документи е за допълнителна услуга, от която клиентът доброволно е избрал да се възползва от нея, като нейната стойност не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Поддържа, че експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или управление на кредита, а е предхождащо усвояването и управлението на кредита действие. Изяснява, че тази такса няма задължителен характер и е предоставена по искане на самата ищца.
Излага, че договорът е сключен по искане на кредитополучателя, като се е запознал с преддоговорната информация, попълнил е въпросници за кандидатстване на кредити, въз основа на които са договорени клаузите от договорите. Оспорва твърдението процесните клаузи да противоречат на добрите нрави. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест:
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК по иска с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП в тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем от 26.10.2018 г., както и че клаузата от процесния договор, касаеща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение - поръчител или банкова гаранция, както и клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане, противоречат на закона, водят до негово заобикаляне, респективно накърняват добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже пълното съответствие на договора с изискванията на закона и добрите нрави, включително договорът за кредит да съдържа всички необходими реквизити според ЗПК, в това число и наличието на валидни клаузи, както и че същите са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане е индивидуално уговорена.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем № *******/26.10.2018 г.
По доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените от ответника писмени доказателства.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да 2 бъде оставено без уважение като ненеобходимо.
Искането на ответника за задължаване на ищцата да представи СЕФ е основателно и следва да бъде уважено.
Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на спора по друг начин.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2026 г. от 12:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на ССчЕ.
ЗАДЪЛЖАВА на основание на чл. 190 ГПК ищцата в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи Стандартен европейски формуляр към договор за паричен заем № *******/26.10.2018 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при непредставяне на исканите документи в указания от съда срок, СЪДЪТ на основание чл.161 ГПК, може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на 3 неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4