Решение № 924 от 10.10.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 842/2022
- Вид
- Решение № 924
- Подписан
- 10.10.2022
- В сила
- 10.10.2022
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Димитър Пенчев Стоянов, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12, буква а · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл.50 · Закон за държавния служител
- чл.50а · Закон за държавния служител
- Чл.50а ,ал.2 · Закон за държавния служител
- чл.67,ал.3 · Закон за държавния служител
- чл.142,ал.1,т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.178,ал.1,т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.5,т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187,ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.136, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.140,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.143,ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 149 · Кодекс на труда
- чл.8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9,ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 924 гр. Бургас, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100500842 по описа за 2022 година
С решение № 598 от 31.03.2022г., постановено по гражданско дело № 7359/2021г. по описа на Районен съд- Бургас, е осъдена Областна дирекция на МВР – Бургас, Булстат 129009742 с адрес гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, да заплати на К. М. М., ЕГН **********, следните суми: :676.88 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 82.37 часа за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 21.10.2021г. до окончателното й изплащане; 126.11 лева , представляваща сбор от вземанията за мораторна лихва, изчислена върху всяко едно допълнително месечно трудово възнаграждение за положен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден, в периода от 01.01.2019г. до 30.06.2020г., считано от първо число на месеца, следващ месеца след изтичане на всяко отчетно тримесечие от този период, с начало 01.05.2019г. до 20.10.2021г. ; 300 лева, представляваща разноски по делото.
1
С цитираното решение, Областна дирекция на МВР – Бургас е осъдена да заплати по сметка на Районен съд-Бургас, сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна такса за уважените искове, както и сумата от 200 лева- разноски за вещо лице.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Бургас, Булстат 129009742, представлявана от директора Калоян Калоянов, с адрес гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, чрез пълномощника юрисконсулт А. Д.. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Изразява се несъгласие с извода на съда, че по отношение на положения от ищеца нощен труд се прилагат разпоредбите на КТ и НСОРЗ, съгласно които положеният нощен труд се преизчислява с коефициент 1,143,за да се приравни на дневен. Излага се становище, че по отношение на държавните служители в системата на МВР –полицейски органи, следва да се прилагат разпоредбите на действалата в процесния период Наредба №8121з776/29.07.2016г., както и Наредба №8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията и разпределението на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.Посочените подзаконови нормативни актове действат паралелно с КТ и НСОРЗ и уреждат по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В цитираните наредби липсва текст, регламентиращ преизчисляването на часовете нощен труд по коефициент. Съгласно нормативната уредба, действаща през процесния период, държавните служители в МВР могат да полагат труд от 22,00 часа до 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период.Това означава, че съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР е 1, за разлика от уредбата в КТ.Според въззивника целта на преизчисляването на нощния труд в дневен по реда на НСОРЗ е, работникът, който работи 7 часа през нощта да получи трудово възнаграждение за 8 часа, т.е. заплащането на нощния труд да бъде увеличено. Твърди се, че извънреден труд ще е налице само, ако работникът или служителят работи действително извън установеното работно време. При направено преизчисление на нощния труд в дневен не се стига до работа извън работното време и до превишение на месечната норма часове. Освен това, за работа през нощта се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв за всеки 2 отработен час.
Излагат се аргументи, че с разпоредбата на чл.142, ал.1 от ЗМВР се определя статута на три категории служители- държавни служители по ЗМВР - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, държавните служители по ЗДСл и лица, работещи по трудово правоотношение.Счита, че за всяка категория работници и служители в МВР се прилага съответната нормативна уредба, като за полицейските органи се прилага само ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Навеждат се доводи във връзка с постановеното от Съда на Европейския съюз решение от 24.02.2022г. по дело С-262/2020г., по отправено преюдициално запитване от РС-Луковит по гр.д.№606/2019г.
Посочва се, че съгласно т.1 от цитирания акт на СЕС, Директива 2003/88/ЕО (чл.8 и чл.12, б.,,а“), не налага приемането на национална правна уредба, предвиждаща нормалната продължителност на нощния труд на служителите от публичния сектор да е по- кратка от предвидената за тях през деня. С оглед спецификата на служебните правоотношения, са налице механизми, които компенсират особената тежест на полагания от служителите на МВР нощен труд. (допълнително възнаграждение за прослужено време от 2%, допълнителен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение).По този начин се постига равно отношение между работниците по трудово правоотношение и държавните служители в МВР. Според т.2 от решението на СЕС, нормалната продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор не се прилага за работниците в публичния сектор, включително пожарникарите и полицаите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свърана с допустима от закона цел. Посочва се, че съгласно чл.187,ал.1 от ЗМВР, за държавните служители в МВР, продължителността на работното време е 40 часа седмично при петдневна работна седмица и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 ч а с а . Изтъква се, че съгласно чл.140, ал.1, изр.2 о т КТ, нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа, а през нощта- до 7ч., при петдневна работна седмица /чл.136, ал.1 от КТ/. Навеждат се доводи, че прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време на работниците и служителите по трудово правоотношение и на служителите по служебно правоотношение в МВР, се основава на обективен критерий, тъй 3 като е свързано с допустима от закона цел. В подкрепа на изложеното, въззивникът се позовава на ТР №8 от 27.06.2017г. по к.д.№1/2017г.
Оспорен като неправилен е изводът на съда ,че в нормативната уредба, регулираща организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане ,за компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР има празнота и следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ и поконкретно чл.9,ал.2 от нея.Оспорен е и изводът ,че НСОРЗ и съответните наредби на министъра на вътрешните работи са действали едновременно, т.е. при сумарно отчитане на работното време нощните часове се преобразуват в дневни с коефициент 1,143 и за същите часове нощен труд се заплаща допълнително трудово възнаграждение.
Моли да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло претенцията на ищеца. Моли и за разноските по делото. При условията на евентуалност, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца К. М. М..Постъпило е писмено становище по същество на спора,в което жалбата е оспорена като неоснователна.
Съдът като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и събраните по делото доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна следното :
Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от К. М. М., съдебен адрес: гр.Варна , ул.“Цар Иван Страцимир““ №2А,офис 318, чрез адв.Ставрев против ОД на МВР-Бургас иск за присъждане на сумата 676,88 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 82,37 часа, за периода от 01.01.2019 г до 30.06.2020г, получени при преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със мораторна лихва в размер на 126,11 лв и законна лихва от датата на предявяване на иска- 20.10.2021 г до окончателното изплащане на сумата.Твърди се, че ищецът през исковия период е полагал труд на смени на длъжност младши автоконтрольор в структура на ОД на МВР Бургас. Той е със статут на държавен служител. За 4 положения извънреден труд от 82,37 часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено дължимото допълнително възнаграждение.
Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР/ в редакцията преди изменението с ДВ бр.60/2020г/.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи труда и работното време, съдържащи се в същия нормативен акт.В действащата през исковия период Наредба №8121з776/29.07.2016г и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г на министъра на вътрешните работи се урежда по специален начин заплащането на нощния труд и положеният извънреден труд е отчетен и заплатен съобразно тези наредби.В тези наредби липсва текст, уреждащ увеличението на положения нощен труд с коефициент 1,143. Съобразно нормативната уредба в МВР е възможно полагане на нощен труд между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа средно за всеки 24-часов период.Това означава,че съотношението между дневен и нощен труд е 1, а не както е уредено в КТ и НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнява на 8 часа дневен труд.В допълнение, със ЗИД на ЗМВР от 2020г бе направено изменение на чл.187 и съгласно ал.4 на същия текст при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта. Предвидено е допълнително заплащане на нощния труд от 1,00лв, считано от 05.02.2020г ,а дотогава е било 0,25лв на час, който през исковия период е отчетен и заплатен.
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск, като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на исковата молба наредби на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период, не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.
5
Анализирано е решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване от РС -Луковит, като е прието, че твърдените от ответника мерки за защита не са такива, които компенсират полагането на нощен труд от полицейските органи, а те отчитат цялостната специфика на работата на полицаите и пожарникарите.Съдът е приел,че липсва обосновка защото с приемането на Наредбата от 2016г е отпаднал коефициента за преобразуване на нощния труд в дневен, поради което е счел, че липсва обективен и разумен критерий защо липсва такъв механизъм за полицейските служители.На база на това е приел,че за исковия период няма законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен, а тази празнота следва да бъде преодоляна с прилагане на НСОРЗ, за да се компенсира особената тежест на нощния труд, подчертана и в Директива 2003/88.Съгласно чл.9, ал.2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.1,143.При така направеното преизчисление се дължи заплащане на извънреден труд, ако се надвишава нормата за отчетен период.
Разпечатката съдържа 26 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7b645e08-90a4-43ec-a464-dc3066611b9f