Решение № 2214 от 08.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2214 гр. Пловдив, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докла.аното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330122158 по описа за 2024 година

Образувано е по предявен от Й. А. М. е предявил против „Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ..../25.11.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № ..../25.11.2022 г. е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Ищецът твърди, че между него и „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № ..../25.11.2022 г., по силата на който в полза на ищеца е предоставена сумата от 3 600 лв. срещу насрещното му задължение да върне сумата от 4 860 лв. на 18 месечни вноски. Твърди, че в договора е установен годишен лихвен процент от 23, 33 % и годишен процент на разходите от 49, 66 %. Сочи, че в клаузата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за гаранция с Multitude Bank p.l.c. като на това основание бил сключен Договор за гаранция, по силата на който било установено задължение за заплащане на възнаграждение от 3 636 лв., платимo ведно с погасителните вноски по договора. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в последния не е посочен договорният лихвен процент и условията за прилагането му, както и размерът на възнаградителната лихва, 1 която следва да бъде заплатена. Позовава се на допуснато нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на такса „гарант“, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало над 10 пъти в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че поради невключване на задължението за заплащане на такса „гарант“ в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага съображения за недействителност на клаузата на чл. 5 от Договора, поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото последната е във вреда на потребителя. Счита, че посочената клауза не е уговорена индивидуално по смисъла на чл. 146 ЗЗП. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск, като при евентуалното му отхвърляне се моли за уважаване на предявения при условията на евентуалност иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Ответникът твърди, че поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) не е задължително условие за сключване на кредита, тъй като потребителят може да избере свой поръчител или такъв – предложен от кредитора. Сочи, че Мултитюд Банк (Малта) е самостоятелно юридическо лице – банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България.

Твърди, че договорът за гаранция представлява самостоятелно облигационно правоотношение, по което „Фератум България“ ЕООД не е страна. Твърди, че ищецът сам е избрал Мултитюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси е подал заявление за кредит, като ищецът е получил документите по кредита, включително договора за гаранция, след като е потвърди електронно желанието си да сключи договор за кредит. Предвид изложеното счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика и че ищецът не е въведен в заблуждение относно договора за гаранция и дължимите суми. Счита, че исковата претенция не е подкрепена с доказателства. Сочи, че твърденията за нарушения на чл. 143 ЗЗП са неоснователни, тъй като в чл. 5 от Договора ясно е посочена избраната от ищеца опция за поръчител, без задължения за сключване, като в Стандартния европейски формуляр и Договорът за гаранция подробно са посочени възможностите за обезпечение и дължимите суми.

Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице и разходът по нея не се включва в годишния процент на разходите, тъй като тази услуга не е задължителна. Сочи, че „Фератум България“ ЕООД и Мултитюд Банк (Малта) оперират като отделни икономически субекти с отделни банкови 2 сметки, което според ответника е видно от представените по делото погасителни планове по договор за кредит и договор за гаранция. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ..../25.11.2022 г. е недействителен, както и предявен при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора за потребителски кредит.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ..../25.11.2022 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 3 600 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 4 860 лв., в която е включено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 1 260 лв. Договорено е, че кредитът се издължава на 18 вноски с падеж на първата вноска на 25.12.2022 г. Установен е лихвен процент от 23, 33 % и годишен процент на разходите от 49, 66 %.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. В тази клауза е обективирано изявлението на кредитополучателя, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстването за кредит.

По делото е представен Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и Multitude Bank p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, по силата на който гарантът е поел задължение да обезпечи задълженията, произтичащи от договор за предоставяне на потребителски кредит № ..../25.11.2022 г. с отпусната в заем сума от 3 600 лв., като обезпечението се предоставя в полза на кредитора „Фератум България“ ЕООД. С разпоредбата на чл. 1.6 от Договора за гаранция е предвидено задължение за заплащане на такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в размер на сумата от 3 636 лв., платима по посочената в договора банкова сметка на 18 погасителни вноски с дата на първо плащане – 25.12.2022 г. и дата на издължаване на таксата - 18.05.2024 г. С разпоредбата 3 на чл. 2.3. от Договора е установено, че гарантът се задължава солидарно с клиента да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на всички задължения по договора за потребителски кредит в размер на сумата от 6 000 лв.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за 4 поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.