Решение № 260022 от 13.10.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р E Ш Е Н И Е

№ 260022 гр.

Пловдив, 13.10.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, смесен състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. ЧАМБОВ

МИЛЕНА РАНГЕЛОВА при участието на съдебния секретар

Мариана Апостолова и в присъствието на прокурора Добринка Калчева, след като разгледа докладваното от съдия Рангелова ВНОХД №

152 по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

21 НПК.

С присъда № 60/08.11.2017 г., постановена по НОХД № 919/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимият Д.С.З. е признат за виновен в това, че на 29.03.2013 г., в гр. *, в себе си и в лек автомобил „*” с ДК № *е държал 19 броя археологически обекта и в с.*, обл. * и Ханче „*” на гл. път І-8 при разклона за с. *, обл. * в лек автомобил * с рег. № *, в съучастие като съизвършител с А.П. ***, е държал 177 броя археологически обекта, при което е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 53, т. 1 и чл.

146, ал. 1 от ЗКН, общо 196 броя

/подробно описани в присъдата/, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по чл. 97, ал. 3 и ал. 7 и ал. 8 от ЗКН във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 25 510 лв., поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК вр. чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН и чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, при условията на чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 9 000 лв., като е признат за невинен и е оправдан да е осъществил състава на престъплението и във връзка с Глава

VІ, раздел ІІ, чл. 96, чл. 97, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗКН, чл.

98 – чл. 107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4, ал. 2 – ал.

3, Раздел ІІ, чл. 8-19 и раздел ІІІ, чл. 20-23 от Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.

Със същата присъда подсъдимият Д.С.З. е признат за виновен в това, че на 29.03.2013 г., в с.*, обл. *, в съучастие като съизвършител с А.П. ***, е придобил, като е закупил от Г.С.Т. ***, 177 бр. монети /подробно описани в присъдата/, представляващи културна ценност по чл. 7, ал. 1 и чл. 53, т. 1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 9 000 лв., поради което и на основание чл. 278а, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 97 ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лв., като е признат за невинен за това да е осъществил състава на престъплението и във връзка с Глава VІ, Раздел ІІ, чл. 96, чл. 97, ал. 1, ал. 2, ал. 4 , ал. 5 и ал. 6 от ЗКН, чл. 98 – чл. 107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4, ал. 2 – ал. 3, Раздел ІІ, чл. 8-19 и раздел ІІІ, чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.

На основание чл. 23 НК на подсъдимия Д.С.З. е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 9 000 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК така наложеното на подсъдимия Д.З. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият А.П.П. е признат за виновен в това, че на 29.03.2013 г., в с.*, обл.

*, до ханче „*” на гл. път І-8 при разклона за с. *, обл. *, в лек автомобил * с рег. № * и в с. *, ул. „*“ № 4, обл. *, е държал 45 броя археологически обекта и в съучастие като съизвършител с Д.С.З. *** е държал 177 броя археологически обекта, при което е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 53, т. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗКН, общо 222 бр. /подробно описани в присъдата/, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по чл. 97, ал. 3, 7 и 8 от ЗКН във връзка с чл.

4, ал. 1 от Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на Регистъра на движими културни ценности, на всички обща стойност 19 795 лв., поради което и на основание чл. 278, ал. 6, предл. 3 вр. с чл. 20, ал.

2 НК вр. с чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН и във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, при условията на чл. 54, ал. 1 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 9 000 лв., като е признат за невинен и оправдан за това да е осъществил състава на престъплението и във връзка с Глава VІ, раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 4 , ал. 5 и ал. 6 от ЗКН, чл. 98 – чл. 107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4, ал. 2 – ал. 3, Раздел ІІ чл. 8-19 и Раздел ІІІ чл. 20-23, Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.

Със същата присъда подсъдимият А.П.П. е признат за виновен в това, че на 29.03.2013 г., в с. * обл. *в съучастие като съизвършители с Д.С.З., е придобил, като е закупил от Г.С.Т. ***, 177 бр. монети /подборно описани в присъдата/, представляващи културна ценност по чл.

7, ал. 1 и чл. 53 т. 1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН, във връзка с чл. 4, ал.

1 Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 9000 лв., поради което и на основание чл. 278а, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, при условията на чл. 54, ал. 1 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лв., като е признат за невинен и оправдан за това да е осъществил състава на престъплението и във връзка с Глава

VІ, Раздел ІІ, чл. 96, чл. 97, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗКН, чл.

98 – чл. 107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4, ал. 2 – ал.

3, Раздел ІІ чл. 8-19 и Раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.

На основание чл. 23 НК на подсъдимия А.П.П. е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 9 000 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК така наложеното на подсъдимия А.П. общо най-тежко наказание в размер на три години лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъда в сила.

Със същата присъда подсъдимият Г.С.Т. е признат за виновен в това, че на 29.03.2013 г., в село*, общ. *, обл. *, е отчуждил чрез продажба на А.П.П. и Д.С.З. 177 бр. монети /подробно описани в присъдата/, представляващи културна ценност по чл. 7, ал. 1 и чл. 53, т. 1 от ЗКН, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред по чл. 97, ал. 3, 7 и ал. 8 от ЗКН, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности, всички на обща стойност 9 000 лв., поради което и на основание чл. 278а, ал. 1, предл. 2 НК, във връзка с чл. 97, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от ЗКН и във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5 000 лв., като е признат за невинен за това да е осъществил състава на престъплението и във връзка с Глава VІ, Раздел ІІ чл. 96, чл. 97 ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗКН чл. 98 – чл.107, §5 и §6 от Закона за културното наследство и чл. 4, ал. 2 – ал. 3, Раздел ІІ чл. 8-19 и раздел ІІІ чл. 20-23 Наредба № Н–3/03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и водене на регистъра на движими културни ценности.

Със същата присъда подсъдимият Г.С.Т., е признат за виновен за това, че на 29.03.2013 г., в село*, обл. *, в жилището си, намиращо се на ул. „*“ № 26 противозаконно е държал предмети - специално техническо средство Металдетектор, марка „*“ *, със сериен № В 8006239, слушалки марка „*“ , 2 броя ръкавици и литиево-йонна батерия-контейнер за 8 бр. батерии „*“ , за които е знаел, че са предназначени и са послужили за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.

На основание чл. 23 НК на подсъдимия Г.С.Т. е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв.

На основание чл. 66 НК така наложеното на подсъдимия Г.Т. общо най-тежко наказание лишаване от свобода е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от четири години.

На основание чл. 278, ал. 7 и чл. 278а, ал. 6 НК са отнети в полза на Държавата веществените доказателства по делото, представляващи предмет на престъпленията, като е разпоредено, след влизането ѝ в сила, същите да бъдат предадени на Регионален исторически музей - гр. *.

С присъдата в тежест на всеки от подсъдимите са възложени направените по делото разноски.

Срещу присъдата е постъпил протест от ОП-*. На първо място прокурорът насочва своето недоволство срещу нейните оправдателни части, като привежда допълнителни аргументи в подкрепа на обвинителната теза, че редът за регистрация и идентификация на инкриминираните културни ценности е визиран съвкупно във всички посочени в обвинителния акт разпоредби от специалното законодателство. На второ място се атакува индивидуализирането на наказанията. Авторът на протеста обосновава виждане, че при определяне на наложените наказания съдът от първата инстанция е проявил неоправдана снизходителност, като не е съобразил потенциала на отегчаващите обстоятелства. Формулираната претенция е за отмяна на присъдата в оправдателните ѝ части и за нейното изменение относно наказанията чрез утежняването им и отмяна на условното осъждане.

Защитата излага разностранни доводи за незаконосъобразност на присъдата, като атакува и фактическите констатации на окръжния съд, и правните му изводи; сочи и процесуални нарушения, допуснати при съставянето на обвинителния акт и при провеждане на първоинстанционното производство. Тримата защитници отстояват позиция за неправилност на всички части на обвинението и настояват за оправдателни диспозитиви. Твърдят и явна несправедливост (завишаване) на наказанията. Адв. Н. и адв. К. не правят искания за събиране на доказателства.

Адв. П. иска разпит на лицето И.П. и назначаване на повторна нумизматична експертиза на инкриминираните археологически обекти.

В производството по реда на чл. 327 НПК въззивната инстанция уважи искането за допускане до разпит в качеството на свидетел на посоченото от адв. П. лице, за да му се даде възможност да обоснове тезата си по желания начин. По свой почин допусна преразпит на св. Т.Т., като прецени, че се налага за изясняване на обстоятелствата по делото. Също по свой почин ПАС допусна повторна нумизматична и археологическа експертиза със задача, поставена от съда по н.о.х.д. № 449/14 г. на ПзОС и със същия експертен състав.

В тази връзка беше преценено, че са налице предпоставките по чл. 153, пр. 2 НПК, доколкото се очертават съмнения в правилността на изготвената на досъдебната фаза експертиза от същия вид. Впрочем проверяваната инстанция е ползвала именно повторната експертиза по н.о.х.д. № 449/14 г., без обаче да я назначи отново, която грешка беше отстранена от ПАС в посоченото производство.