Решение № 203 от 30.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Кюстендил, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20221500500642 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е след постановено Решение № 50097 от 03.11.2022 г. по гр.д.№ 4404/2021 год. на Върховен касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е отменено Въззивно решение № 260175 от 12.08.2022 г., постановено от състав на Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д. № 157 от описа на съда за 2021 г., (изменено в частта за разноските с Определение от 20.09.2021 г.), по силата на което е отменено решението на Районен съд – Кюстендил по гр.д. №2464/2019 г., като ДЕЛОТО Е ВЪРНАТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ НА СЪДА.

С оглед на това в настоящото въззивно производство предмет на разглеждане е въззивна жалба, подадена от Р. В. А., с адрес **********************, депозирана чрез пълномощника й адв. С. М. от КАК, против Решение № 260171 от 15.03.2020 г., постановено по гр.д.№2464/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Кюстендил, с което първостепенният съд е оставил без уважение исковата претенция на ищцата – настоящ въззивник, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание Решение №23-87/04.06.2010 г. на ОС “Земеделие“ – Кюстендил и по наследство от Б.С.К., б.ж. на с. Драговищица, обл. Кюстендил, починал на 29.04.1952 г., на поземлен имот с идентификатор *** (землище двадесет и три хиляди и осемдесет и две, масив двеста и деветдесет, имот трети), с площ 498 кв.м. в землището на с. Драговищица, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на ползване - друг вид трайно насаждение, категория на земята при неполивни условия: 10 (десета), с номер по предходен план: 290003, като се осъдят ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот. В полза на ответниците са възложени деловодни разноски в размер на 900,00 лв.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното 1 решение. Твърди се и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон както и необоснованост.

Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, неспазване изискването на чл.236, ал.2 от ГПК, задължаващ съда да изложи в мотивите си всички искания и възражения, да направи преценка на доказателствата и в съответствие с тях да направи правния извод. Нарушението се изразявало в необсъждане на изложените в писмената защита доводи.

Оспорва се като неправилен изводът за недоказано право на собственост в полза на ищцата върху ревандикирания имот.

Поддържа се, че ищцата е собственик на процесния имот, а ответниците го владеят без основание. Доказателства в т.см. се съдържали в приобщеното Решение № 37-87/04.06.2010 г., издадено от ОбСЗ – Кюстендил, с което било възстановено правото на собственост върху процесния имот в съществуващи /възстановими/ стари реални граници в качеството й на наследник на Б.К.. Позовава се на факта, установен и със заключението по допуснатата техническа експертиза, че след постановяване на това решение е закрита партида на имот №29002 на 17.02.2011 г. и от този момент С. С. била съсобственик съгласно Решение №23-67 от 17.02.2011г. на ОбСЗ – Кюстендил на имот №29005 с площ от 2,980 дка, сега по КККР поземлен имот с идентификатор ***. Това решение влязло в сила, т.к. не било обжалвано от ответницата Сн. С..

Решение 37-87/04.06.2010г. на ОбС “Земеделие“, с което ищцата се легитимирала като собственик на имота, било постановено в срока по чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ и на основание влязло в сила решение по адм.д.№906/2008г. по описа на КАС.

Имотът бил обособен като самостоятелен и отговарял по местоположение на описанието в решението.

Изтъква, че през 2015 г., видно от приложен с отговора на исковата молба нотариален акт, ответницата С. С. придобила 1/6 ид.ч. от имота 290005, с площ от 2,980 кв.м. в м. “Грамаге“, в землището на с. Драговищица, общ.Кюстендил.

Смята извода на районния съд относно действието на Решение №23-67 от 17.02.2011г. на ОбСЗ – Кюстендил за противоречащ на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Още повече, че това решение след 17.02.2011г. не съществувало, а партидата за имота била закрита.

Поддържано е още, че решението, с което ищцата се легитимира като собственик, е индивидуален административен акт и има сила на констативен нотариален акт.

С оглед на събраните по делото гласни доказателства твърди, че е доказано и осъществяването на останалите предпоставки за уважаване на иска.

При тези доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена, като в полза на въззивницата бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от ответните страни С. Б. С. с ЕГН **********, В. Н. С. с ЕГН ********** и Б. К. С. с ЕГН **********, тримата с адрес ***************, чрез пълномощника им адв. Д. З. от КАК, в който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени съображения.

Посочено е, че решението, което се атакува, е валиден, допустим и правилен 2 съдебен акт, постановен при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон.

Сочи се, че събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени задълбочено от първоинстанционния съд, и в съответствие с материалния закон, а въз основа на тях е прието, че искът е неоснователен.

Твърди се, че със заключението по съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният имот 290003 е образуван от имот 290002 по картата на землището, намиращ се в м.“Грамаге“. По отношение имот 290002, от който били образувани и останалите три имота, в т. ч. и процесният, бил налице титул за собственост, а именно Решение №23-67/19.06.2003г. на ОСЗГ – гр.Кюстендил в полза на наследниците А. и М.С.К., сред които и ответника В. С..

Намират, че при съществуващата конкуренция в реституционните права на страните, следва да са приеме, че представеното по делото Решение № 23-87 от 04.06.2010г. на ОЗС – Кюстендил, на което ищцата се позовава, и с което е възстановена собствеността върху процесния имот, като такъв образуван от имот 290002 от землището на с.Драговищица, не е надлежен титул за собственост поради опорочена реституционна процедура. Незаконосъобразността се изразявала във възстановено право на собственост върху имот, за който е проведено реституционно производство и е възстановен като част от имот 290002 на наследодателите на ответниците, и няма проведено производство по изменение, отмяна на влязлото в сила Решение №23-67/19.06.2003 г. на ОСЗГ – Кюстендил. В този смисъл нормата на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ правилно била приложена от първоинстанционния съд във възникналия правен спор, обосноваваща некомпетентност на ОбС „Земеделие“ да измени по своя инициатива влязлото в сила решение, което е стабилен административен акт, без да е валидно сезирана.

Обобщено е, че ищцата не е доказала притежания на право на собственост върху имота, имотът се владее от ответника Сн. С. на годно правно основание, противопоставимо на собственика и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на сторените по делото за производството пред ОС – Кюстендил разноски.

Не са заявени доказателствени искания.

В съдебно заседание постъпилата жалба, както и отговорът на нея, се поддържат.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил.

Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционният съд е разгледал допустими искове, 3 предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:

По делото не е спорно, като се установява и от Удостоверение за наследници изх. № 91/2014 г., издадено от Кметство с. Драговищица, че Р. А. е наследник по закон от първи ред, втора степен на Б.К., б.ж. на с. Драговищица, починал на 29.04.1952 г. – негова внучка, респ. дъщеря на сина му В.Б. С., поч. през 1994 г.

Със Заявление с вх. №145/29.10.1991 г. от В.Б. С. (наследник по закон – син на Б.К.), е поискано възстановяване правото на собственост на земеделски имоти, притежавани от наследници Б.К., находящи се в с. Драговищица, сред които в м.

БАНСКИ ПЪТ лозе от 0.500 дка, ползвано от ТКЗС за насаждения от череши, кайсии.

Според записите в Удостоверение №1498/29.10.1991 г. в данъчна декларация от 1949 на името на наследодателя Б.К. е било записано лозе от 0.5 дка в м. Бански път.

С Решение №23-87/04.02.2008 г. на ОСЗ – Кюстендил е признато право на собственост на наследници на Б.С.К. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на лозе от 0.500 дка в землището на с. Драговищица, м.

БАНСКИ ПЪТ, и е възстановено правото на собственост върху този имот на основание адм.д.№906/2008г. – граници и съседи на възстановения имот в решението не са посочени. Този имот по кадастралната карта е с идентификатор ***.

От приобщените писмени доказателства е установимо също, че в хода на производство по адм.д. № 906/2008 г. на КРС, проведено по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, е било постановено съдебно решение № 521 от 28.10.2008г. на КнРС, влязло в сила на 20.11.2008г., с което е обявено за нищожно решение от 26.05.2008 г. на ОС „Земеделие“- Кюстендил, обективирано в уведомително писмо изх.№455/30.05.2008г., с което на наследници на Б.К. е отказано възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на земеделски имот – лозе, с площ от 0.500 дка, в м. Бански път, в землището на с. Драговищица и е указано на ОСЗ да приключи производството по реституция при спазване на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.

Актът е мотивиран с това, че с решение от 04.03.2008г. е възстановено правото на собственост върху този имот на наследници на Б.К. и не са налице основания за изменението му по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ.

Ответниците са поддържали, че собственик на имота е третата от тях – С. С. по силата на нотариален акт за дарение от 2010 г., нотариален акт за продажба от 2015г. и Решение № 23-67 от 19.06.2003 г. на ОСЗ – Кюстендил. Позовали се на това, че на наследниците на А.и М. е възстановено с посоченото решение правото на собственост върху трайни насаждения с площ 3,879 дка в местността „Грамаге“, представляващ имот № 290002.

Оспорват законосъобразността на реституционното решение на ищцата по смисъла на чл.17, ал.2 ГПК като считат, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността в полза на наследници на Б.К., тъй като имотът вече е бил възстановен на праводателите на ответниците.

Ответницата С. С. се позовава и на добросъвестно давностно владение.

Предявила и е възражение за право на задържане до заплащане на направените от нея подобрения, изразяващи се в засаждане на овощни дръвчета.

4

С уведомително писмо от 26.05.2008 г. (на л. 141) ОСЗ е уведомила ищцата, че имотът в местността „Бански път“ попада върху имот с № 290002, възстановен с Решение № 23-67 от 19.06.2003 г. на наследници на А.и М. К. и е налице спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.