Определение № 1281 от 28.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1281 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20265300900046 по описа за 2026 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Д. Т., АК - ***, като пълномощник на ответника „Ново Финанс“ ООД, която е уточнена на 10.09.2026 г. (л. 131), като е посочено да се счита за молба за изменение на решението в частта за разноските. Иска се, по реда на чл. 248 ГПК, да бъде изменено поставеното по настоящото дело решение в частта за разноските, като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Обосновава искането си с твърдението, че неправилно съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, като е следвало да определи размер на адвокатското възнаграждение в значително по-нисък размер, доколкото минимума по Наредба № 1 е около 1247,55 евро, а и с оглед задължителното за съда Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, дори следва съда да определи разноските под минимума на наредбата, доколкото исковата молба е бланкетна, по делото е проведено само едно заседание, пълномощника на ищеца не е вложил труд, който да оправдае двоен размер на адвокатския хонорар. Освен изложеното твърди да е налице и злоупотреба с процесуални права, доколкото няма представена декларация за липса на имущество на ищеца.

Ищецът е изразил становище и е направил възражения в дадения му срок по чл.

248 ГПК, като оспорва исковата молба да е бланкетна и да не съдържа правна аргументация, че е проведено само едно заседание, като сочи, че са проведени две такива, както и че материалният интерес е 34 000 лв., като сочи такъв в размер на 68 000 лв., поради което и е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на около 80% от минимума по Наредба № 1. Излага съображения, че специализацията на адвоката, поел защитата на ответника, както и задълбоченото познаване на материята са обстоятелства, обосноваващи справедливо заплащане на вложения адвокатски труд, а не за неговото намаляване. Моли молбата да бъда оставена без уважение.

Подадената от ответника молба за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока за обжалване на решението, при наличие на правен интерес, поради което и допустима. Доколкото се оспорва размера на възнаграждението за адвокатска защита на противната страна, прилагане на списък на 1 разноските не е основание за допустимост на молбата. По същество съдът счита, че молбата е неоснователна.

По делото е постановено решение № 320 от 17.07.2026 г., в мотивите на което е посочено, че са налице предпоставките за определяне на адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищците, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение. Прието е, че с оглед постановената практика на СЕС съдът не следва да се съобразява с минималните размери на адвокатските възнаграждения, приети в акт на съсловната организация, а следва да определи възнаграждение, съответно на фактическата и правна сложност на делото и реалната стойност на извършената услуга. За пазарната стойност на извършената услуга съдът е взел като ориентир определените размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), чл. 7, ал. 2, съобразил е размера на исковата претенция, фактическата и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания, наличието на обилна задължителна практика по спорните въпроси, извършените от процесуалния представител правни действия по него, продължителността на производството, съобразил е също наличието на обилна практика на ВКС и СЕС относно неравноправните клаузи на потребителските договори и служебното задължение на съда да следи за тях. Така е приел за адекватно и справедливо заплащане за осъществената правна защита адвокатско възнаграждение от 2500 евро, или 3000 евро с ДДС.

Доколкото съдът е изследвал имущественото състояние на ищеца с оглед молбата му за освобождаване от такси и разноски, счита неоснователно твърдението на ответника, че е налице злоупотреба с процесуални права, с оглед осъществената безплатна правна помощ.

Съдът е приел цената на оценяемия, главен, иск в размер на 34 767,85 евро или 68 000 лв., с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно дължимата парична стойност по процесния договор, посочена в чл. 2.23 от него, като оспорване на посочената цена на иска не е била повдигната от ответника в срока по чл. 70 ГПК.

Поради това, вземайки предвид посочената цена на иска, както и, че на адвоката се дължи достойно заплащане на висококвалифицирания труд, като квалификацията е взета предвид за обстоятелство, обуславящо завишаване на адвокатското възнаграждение, е определено възнаграждение за извършената адвокатска работа малко под-минималния размер на посочения в Наредба № 1/2004 г., с оглед посочените критерии за правна и фактическа сложност на делото и неговата продължителност.

Съдът е съобразил също и практиката на ВКС, в която е посочено, че с оглед приетото с решение на СЕС по дело С - 438/22, при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан с размерите, предвидени в Наредба № 1/2004 г.; размерите на възнагражденията по Наредбата могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне цената на предоставените адвокатски услуги е най-вече фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията, извършените от страните процесуални действия и др. (в този смисъл мотиви към т. 3 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК;

Определение № 2366 от 12.05.2025 г. по ч. гр. д. № 4859 / 2024 г. на ВКС, 3-то гр. отделение; Определение № 2093/26.04.2024 г. по ч.гр. д. № 1205/2024 г., IV г. о., Определение № 663/28.02.2025 г. по ч. т. д. № 271/2025 г., I т. о. и др.). Ръководейки се от тези критерии и настоящият състав е определил дължимото възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие на ищеца по делото, осъществена от 2 процесуалния представител адв. Р. Р..

Поради изложеното съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските, като намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца, за неоснователна, поради което и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното по-горе и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молба с правно основание чл. 248 ГПК, подадена от адв.

Д. Т., АК - ***, като пълномощник на ответника „Ново Финанс“ ООД, с която се иска намаляване на размера на определеното, на осн. чл. 38 ЗА, адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

3