Решение № 167 от 19.06.2023, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 167 гр. Русе, 19.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: Спас

Спасов при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 222 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 84, ал. 14 от Закона за културното наследство (ЗКН).

Образувано е по жалба на Т.Г.Г. ***, чрез адв. Р., против становище изх. № ст-84-566/10.05.2022 г., издадено от министъра на културата в частта с която не се съгласува проект за изменение на Подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) и работен устройствен план (РУП) за ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, кв. 110 по плана на гр. Русе, част: Градоустройство, фаза: Окончателен проект.

В жалбата и в с.з. се сочи, че обжалваният административен акт е нищожен, алтернативно незаконосъобразен. Оспорва се компетентността на издателя на административния акт, както и материалната му компетентност по приложението на разпоредби на ЗУТ. Нарушена е процедурата по издаване на акта – издаването му било недопустимо забавено, липсвали мотиви. Оспорва се обстоятелството, че двата ПИ попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство „Исторически комплекс „Родна къща на Елиас Канети“, неправилно била приложена нормата на чл. 32, ал. от ЗУТ, както и тази на чл. 19, ал. 7 от ЗУТ.

Сочи, че актът не е съобразен с предвижданията на ОУП. Иска се отмяна на административния акт и връщане на преписката на административния орган за ново разглеждане. Претендират се разноски.

Ответникът – Министър на културата, чрез юрк. Ничева в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице-адресат на индивидуален административен акт, който засяга неговата правна сфера неблагоприятно и има право на жалба съобр. чл. 147, ал. 1 АПК, а съобразно чл.

120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат. Жалбата е подадена и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

От фактическа страна съдът приема следната фактическа обстановка:

На 05.03.2021 г. Т.Г. е подал заявление по чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН за съгласуване на проект за изменение на Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и работен устройствен план (РУП) за ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, кв. 110 по плана на гр. Русе, част: Градоустройство, фаза: Окончателен проект.

На 10.11.2021 г. директорът на националния институт за недвижимо културно наследство (НИКН) е издал становище по чл. 84, ал. 2 от ЗКН. Приел е, че поземлените имоти с идентификатор *** и *** попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство – „Исторически комплекс“ – родна къща на Елиас Канети“, обявен с протокол № 2 от заседанието на НСОНПК от 03.07.2003 г. (л. 12- 14) като групов паметник на културата с категория „национално значение“, който съгласно § 10 от ПЗР на ЗКН „запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон“ като със същия протокол са определени режими за опазване (приложение № 3 – л. 16-17)

В становището се посочва, че строителството на такъв доминиращ обем е неуместно и е в противоречие с изискванията на чл.

19, ал. 7 от ЗУТ: „Очертанията на улиците, площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както и застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план, така че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност.“ В заключение се предлага проектът да не бъде съгласуван.

С обжалвания административен акт неговият издател е възприел становището на НИКН и е изложил допълнителни мотиви.

Посочено е, че внесената документация подлежи на съгласуване съгласно чл. 80 от ЗКН.

Приложена е заповед

№ РД-01-3639/12.12.2019 г. на заместник-кмета на Община Русе за одобряване на задание за проектиране и за разрешение на изработване на Подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за поземлени имоти с идентификатори *** и ***, находящи се в квартал 110 по плана на гр. Русе“. Изложено е, че заданието и скицата с предложение за изменение на ПУП-ПРЗ не са съгласувани в съответствие с изискванията на чл. 80, ал. 3 от ЗКН.

С предложеното изменение на Плана за регулация се обособяват два нови урегулирани поземлени имота УПИ VI-147 и УПИ VII-148. кв. 110 по имотните граници на ПИ *** и ПИ ***.

По отношение на изменението на Плана на застрояване, в обяснителната записка е упоменато: „Предвижда се двете жилищни сгради да се разположат свързано (на калкан), като се постигат две коти корниз от страната на ул. „Видин", а именно етажи - 4, с височина до кота корниз h<12,20 м. и етажи - 4, с височина до кота корниз h<15." В мотивите се сочи, че предложената височина на сградите през улица е съобразена с чл. 32. ат. 1 от ЗУТ и се приема като непротиворечаща на режимите за опазване на НКЦ. Прието е, че височината на сградата от запад, към дъното на УПИ е по-голяма, съгласно представения разрез, указаните абсолютни коти и правилата за изчисляване на височините на сградите, допустими по ОУП на гр.

Русе, но не са изпълнени разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ: „Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване". Съгласно §5, т. 28 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ новото застрояване е разположено откъм по-благоприятната посока за ослънчаване спрямо едноетажната сграда - НКЦ.

Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от Раздел V. „Отклонения от правилата и нормативите за застрояване" на ЗУТ: „изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда". В проектното решение разстоянието между новите сгради и сградата НКЦ през дъно на имотите е 11,62 м. и 7.88 м., а новопроектираните сгради са със значително пo-голяма от допустимото височина от 19.33 м. откъм дъно на имота.

От представените силуети и застроителен план е видно значителното доминиране на новопредвиденото строителство откъм по-благоприятната посока за ослънчаване спрямо съществуващото едноетажно застрояваме в груповата недвижима културна ценност с категория „национално значение".

Посочено е, че като се има предвид статута на територията „Исторически комплекс „Родна къща на Елиас Канети“, обявена като групова недвижима културна ценност е категория „национално значение“ и принадлежността на имотите-предмет на разработката към охранителната зона, то строителството на такъв доминиращ обем е недопустимо и е в противоречие с изискванията на чл. 19. ал. 7 от ЗУТ. В заключение се сочи, че представеното решение застрашава ценността на историческия комплекс с „национално значение"; в тази връзка и на основание чл. 2 от Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, проектът не е съобразен с чл. 3, ал. 1, т. 8 от същата Наредба: „Устройствените планове в съответствие с изискванията на чл. 7 и 10 от ЗУТ имат за цел: т. 8 да определят устройството на поземлените имоти съобразно конкретното им предназначение и да осигуряват опазването на недвижимото културно наследство."

С тези мотиви административният орган е съгласувал плана за регулация, но е отказал да съгласува проекта за изменение на Подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) и работния устройствен план (РУП) за ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, кв. 110 по плана на гр. Русе, част: Градоустройство, фаза: Окончателен проект. Дадени са указания заданието и скицата с предложение за изменение на ПУП-ПРЗ да се съгласуват в съответствие с изискванията на чл.

80, ал. 3 от ЗКН, а именно – съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от ЗУТ височината на новото застрояване следва да се намали откъм дъното на имота до максималната височина 11,62 м.

По делото е назначена комплексна-съдебно техническа експертиза с вещи лица архитект и строителен инженер.

Вещите лица са съобразили обстоятелствата, че недвижимите имоти, които са предмет на плановете за изменение (за краткост ПИ 147 и 148) се намират в непосредствено съседство откъм дъното на двата ПИ с обект на недвижимо културно наследство с категория „национално значение: „Исторически комплекс „Родна къща на Елиас Канети“, включващ няколко сгради (ПИ 146 и ПИ 5027) в същия квартал 110.

В заключителната част на становището са направили изводи, че ПИ 147 и 148 попадат в охранителната зона на груповия паметника на културата, който включва регулационните граници на процесните два ПИ, в непосредствено съседство са откъм дъното на обекта на недвижимо културно наследство. Параметрите, изложени в обяснителната записка на проекта не са съобразени с изискванията на чл. 32, ал. 1 от ЗУТ, както и в съществено несъответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗУТ, доколкото, според тях, имотите в ПИ 146 се явяват жилищни.

За ПИ 146 няма действащ план за регулация и застрояване. Основното застрояване в процесния ПУП е жилищно, като такава е родната къща на Елиас Канети – жилищна. В с.з. вещите лица уточняват, че ширината на ул. Видин – 12 метра, е установена както въз основа на доказателства по делото, така и от справка, направена в Община Русе.

Назначена е допълнителна експертиза с вещо лице инженер-земеустроител, което да отговори на въпроси, свързани с предназначението на сградите в ПИ 146.

Вещото лице посочва, че съобразно действащия общ устройствен план на община Русе предвижданията за кв. 110 на гр. Русе са за зона Жг-жилищна зона с преобладаващо високо застрояване (над 15 м.). Установено е, че за процесните имоти няма одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план.

В ПИ с идентификатор *** е с начин на трайно ползване – ниско застрояване, като в този имот се намират три сгради – 146.1 – друг вид сграда за обитаване на един етаж; 146.4 – сграда-паметник на културата на един етаж с три самостоятелни обекта с начин на трайно ползване – жилище – апартамент и 146.7 – гараж.

Посочва, че границите на груповия паметник на културата са регулационните граници на имот с ПИ 146 в кв. 110 по плана на гр. Русе.

При тези фактически констатации съдът намира жалбата за неоснователна.

Становището е издадено от компетентен орган – министърът на културата по арг. от чл. 84, ал. 2 от ЗКН. В случая това е сторено при условията на заместване въз основа на заповед № РД09-316/05.05.2022 г. Представено е и доказателство за отсъствието на титуляря на валидно правно основание (л. 171 от делото).

Становището е издадено в предвидената от закона писмена форма. Същото съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК. Същото е мотивирано предвид изричното изискване на чл. 84, ал. 13 от ЗКН.

Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Процедурата е започнала по заявление на Г. до министъра чрез директора на НИНКН (чл. 84, ал. 5 ЗКН). Последният се е произнесъл със становище по реда на чл. 84, ал. 7 от ЗКН, съобразно задълженията и правомощията си.

Действително, крайният акт не е издаден в срока по чл. 84, ал. 1 от ЗКН, но този срок съдът намира за инструктивен. Последният е специален, спрямо общата хипотеза относно срока за издаване на административни актове, визирана в чл. 57, ал. 1 от АПК. След изтичане на специалния срок по ЗКН за заявителя се създава възможността да оспори формирания мълчалив отказ по арг. от чл. 58, ал. 2, вр. 1 от АПК, но в случая е издаден изричен акт.