Решение № 4453 от 28.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4453 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330105198 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, за признаване за установено по отношение на ответницата С. И. К., ЕГН **********, че същата дължи на ищцовото дружество сума в размер от 828,66 лева – договорна лихва за периода 10.11.2019 г. – 10.06.2021 г., както и сума в размер от 2856,87 лева – наказателна лихва за периода 10.07.2019 г. – 21.08.2024 г., които вземания произтичат от Договор за банков кредит № ******г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, като кредитодател, и С. И. К., ЕГН **********, като кредитополучател, вземанията по който са прехвърлени с Договор за цесия от **** г. на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, и за които вземания е налице издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 14931/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с.

С Определение № 6727/22.05.2025 г., постановено по гр. дело № 5198/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с., е върната исковата молба в частта, с която се претендира установяване дължимостта на сумата от 792,76 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.07.2021 г. – 21.08.2024 г., произтичаща от Договор № ******* г. за банков кредит, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 14931/2024 1 г. по описа на Районен съд – Пловдив, като недопустима и производството по гр. дело № 5198/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с., е прекратено в тази част.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. между ответницата С. И. К. и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен Договор за банков кредит № ****** г., по силата на който банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 10 000 лева, усвоен изцяло на **** г. от кредитополучателя К. по открита на нейно име сметка в банката. Посочва се, че крайният срок за погасяване на кредита е 10.02.2025 г. Твърди се, че по кредита са извършвани плащания, като погасяването на главницата и лихвата по суми и дати е отразено в таблици в исковата молба. Поддържа се, че кредитът е в просрочие, считано от 10.07.2019 г., като просрочени били 62 вноски за главница и 58 вноски за лихва. Към дата 26.08.2024 г. непогасената главница по кредита възлизала на сумата от 6596,11 лева; непогасената договорната лихва, начислена за периода 10.11.2019 г. – 21.08.2024 г. на основание Раздел ІІ, т. 4 от договора за кредит, възлизала на сумата от 1621,42 лева; непогасената наказателна лихва за 10.07.2019 г. – 21.08.2024 г. на основание чл. Раздел ІІ, т. 10 от договора за кредит, възлизала на 2856,87 лева. Сочи се, че банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 22.08.2024 г., в която връзка била изпратена покана, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК чрез ЧСИ *****. За събиране на сумите било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, като по образуваното частно гражданско дело № 14494/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив била издадена заповед за изпълнение досежно претендираните от заявителя суми за главница, лихви и разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № ******г. по описа на ЧСИ******, рег. № **** на НК. Предвид постъпило възражение от длъжника и с оглед получено от заявителя съобщение, че е подадено възражение само срещу част от сумите по заповедта за изпълнение, а именно – за договорна и за наказателна лихва, то за ищеца възникнал правен интерес да предяви искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на оспорените вземания. Поради изложеното са предявени настоящите установителни искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. И. К., с който прави възражение, че оспорената лихва в размер на 828,66 лева е погасена по давност. По отношение на наказателната лихва твърди, че клаузата на т. 10 от договора за кредит урежда размера на мораторната лихва при забава на изпълнение на задълженията на кредитополучателят и същата е нищожна на осн. 21 ЗПК във вр. с чл. 33 ЗПК. В условията на евентуалност е направено възражение, че вземанията са погасени по давност на осн. чл. 111, б. „б“ ЗЗД, доколкото по съществото си мораторната лихва е обезщетение, което се погасява с тригодишната погасителна давност. Претендират се направени по делото разноски.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното заповедно производство е видно, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 7384/29.08.2024 г. по ч. гр. д. № 14931/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с., като е разпоредено длъжникът С. И. К. да заплати на заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: 6596,11 лева – просрочена и непогасена главница, произтичаща от Договор № 006LD-R-006252 от 09.02.2015 г. за банков кредит, задълженията по който са предсрочно изискуеми; 1621,42 лева – договорна лихва за периода 10.11.2019 г. – 21.08.2024 г.; 2856,87 лева – наказателна лихва за периода 10.07.2019 г. – 21.08.2024 г.; 12,49 лева – лихва за забава за периода 22.08.2024 г. – 26.08.2024 г.; 24 лева – разноски за връчване на покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.08.2024 г. до окончателното погасяване, както и разноски по заповедното дело за държавна такса в размер на 188,89 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника С. К. на дата 17.01.2025 г., видно от приложената по заповедното производство покана за доброволно изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника с вх.

№ ***** г., в което посочва, че не дължи изпълнение на част от вземането по издадената заповед за изпълнение, а именно – че не дължи договорна лихва за периода 10.11.2019 г. – 10.06.2021 г. в размер на 828,66 лева и просрочена наказателна лихва в размер на 2856,87 лева. С разпореждане на заповедния съд от 11.02.2025 г., връчено на заявителя на 18.02.2025 г., последният е уведомен за депозираното възражение, поради което предявеният от него иск на дата 18.03.2025 г. е в законовия едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Предвид изложеното, предявените установителни искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С Определение № 8823/08.07.2025 г., постановено по гр. дело № 5198/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с., на основание чл. 228, ал. 1 ГПК, е заменен ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, който е депозирал исковата молба, с „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133.

По делото не са налице спорни фактически обстоятелства, като с доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника С. И. К. е сключен Договор за банков кредит № ******* г., по силата на който банката е предоставила на ответника – кредитополучател сумата от 10 000 лева, която е изцяло усвоена от кредитополучателя на 09.02.2015 г.; че договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем на 3

22.08.2024 г.

Съдът приема горепосочените факти и обстоятелства за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите по делото доказателства.

Видно е от приложения по делото Договор за банков кредит № ****** г. и погасителен план към него, че договорът е сключен между „Първа инвестиционна банка” АД, като кредитодател, и ответницата С. И. К., като кредитополучател. По силата на посочения договор за кредит банката е предоставила на ответницата кредит в размер на 10 000 лева по разплащателна сметка с IBAN:*******, с краен срок за погасяване на кредита – 10.02.2025 г. В договора е уговорено заплащането на договорна и наказателна лихва. Посочени са размери на лихви, разходи, такси и комисиони. Посочено е, че общо дължимата от кредитополучателя сума е в размер на 14 465,08 лева.

Представени са Общи условия на банката за кредити на физически лица, на които фигурира подпис за кредитополучател, както и методика за определяне на лихвения процент.

По делото е представено и извлечение от счетоводните книги на банката към дата 27.08.2024 г., както и адресирано до длъжника писмено предизвестие от банката във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчено чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника.

От представения Договор за цесия от *** г. и приложение към него се установява, че „Първа инвестиционна банка” АД, като цедент, е прехвърлила на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, като цесионер, вземането си по процесния договор за банков кредит.

Между страните не е спорно обстоятелството, че длъжникът не е изплащал изцяло дължимите вноски по процесния договор за кредит.

От приетото по делото заключение на ССчЕ, изготвено от вещо лице Й. П., което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че лихвеният процент, използван при начисляване на претендираната наказателна лихва по Договор № ****** г. е начислена на основание Раздел II, т. 10 от договора, а именно – лихвеният процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва за падежиралите вноски за главница в периода 10.07.2019 г. – 21.08.2024 г. В заключението е посочено, че лихвеният процент на законната лихва в периода 10.07.2019 г. – 21.08.2024 г . се определя от основния лихвен процент на БНБ + 10 % по периоди, както следва: за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. основният лихвен процент на БНБ е 0.00, а законната лихва (%) – ориентировъчно е 10.00 %; за 2022 г. основен лихвен процент БНБ е 0.49, а законната лихва е 10.00 – 10.49 %; за 2023 г. основен лихвен процент БНБ е 0.49 – 3.79, а законната лихва е 10.49 – 13.79 %; за 2024 г. основен лихвен процент БНБ е 3.43 – 3.79, а законната лихва е 13.43 – 13.79 %.

4

По делото е допуснато и прието заключение на ССчЕ, изготвено от вещо лице Р. Г., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. В изпълнение на поставената задача да изчисли какъв е размерът на законната лихва върху всяка една от просрочените вноски по главницата за периода 21.08.2021 г. – 21.08.2024 г., вещо лице Г. се е запознала с приетите по делото писмени доказателства и е направила собствени изчисления чрез лихвения калкулатор на НАП за размера на законната лихва върху всяка една от просрочените вноски, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката по главницата за периода 21.08.2021 г. – 21.08.2024 г. Експертизата е установила просрочени вноски за главница за периода 21.08.2021 г. – 21.08.2024 г. на обща стойност 1932,98 лева. В заключението е посочена стойността на законната лихва в лева на всяка просрочена вноска за главница в лева. Общият размер на законната лихва върху всички просрочени вноски за главница за периода 21.08.2021 г.

– 21.08.2024 г. възлиза на сумата от 681,20 лева, равняваща се на 348,29 евро.

В отговора на исковата молба ответната страна е направила възражение за погасяване по давност на процесното вземане за договорна лихва и за нищожност на клаузата от договора за кредит, установяваща задължение за потребителя за заплащане на наказателна лихва, които възражения съдът намира за основателни поради следните съображения:

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност: съгласно Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на парично задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. От изложеното следва, че тълкувателното решение разграничава два момента за начало на давността в зависимост от това дали кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем или претендира вземанията си за главница и лихви на настъпил падеж. В настоящия случай вземанията по процесния договор за кредит са окончателно падежирали на дата 10.02.2025 г., като страните не се спорят, че кредитът е обявяван за предсрочно изискуем на 22.08.2024 г. Страните не спорят и относно факта, че цялата главница по договора за кредит е била усвоена от кредитополучателя. От заключението на вещо лице Р. Г. се установява наличие на просрочени вноски за главница, т.е. кредитът е в просрочие, поради което за кредитора е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем предвид неизпълнението на длъжника. Процесните вземания за договорна лихва обхващат периода от 10.11.2019 г. до 10.06.2021 г., т.е. падежът им е настъпил преди датата на обявяване на предсрочната изискуемост на 22.08.2024 г.