Решение № 957 от 12.10.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Добрич, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20223230101347 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е редовна искова молба от „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, срещу Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул.

„****“ № 59, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следното вземане, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3625 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г:

- 91, 58 лева, дължимо за ползвани далекосъобщителни услуги, за периода от 08.02.2019 г. – 07.05.2019 г., по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № ****** от 16.01.2019 г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД с анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г. от „С.Г. Груп“ ЕАД, придобило вземането от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 1 6.01.2019 г. ответникът е сключил договор за далекосъобщителни услуги с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с клиентски № ******, като е избран тарифен план „Vivacom Mobix 60 LTE“, с месечна абонаментна такса от 21, 80 лв. с ДДС. Договорът е бил сключен за ползване на мобилна услуга за номер ********* за срок от 24 1 месеца, до 16.01.2021 г.

Сочи се, че ответникът не е заплатил задълженията си по договора за мобилни услуги, за периода от 08.04.2019 г. до 07.05.2019 г., в размер общо на 91, 58 лева. За вземанията са издадени фактури.

Твърди се, че вземането е било прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. от „С.Г. Груп“ ЕАД. От своя страна последното дружество го е придобило от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. В исковата молба се цитира съдебна практика относно уведомлението за цесия. Твърди се, че към исковата молба е приложено уведомление до длъжника за двете цесии.

Според ищеца, с получаването му от длъжника се счита, че е изпълнено задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В тази връзка се излагат твърдения, че длъжникът може да противопоставя възражение за ненадлежно уведомяване за извършената цесия само когато едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението на стария кредитор.

За процесното вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 3625/2021 г. по описа на Районен съд Добрич. След разпореждане на заповедния съд е предявен установителния иск.

Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца вземането, предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3625 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.

Ищецът не се представлява в съдебно заседание. Депозира молба, с която прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника. Последният не изпраща становище, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид искането на ищцата за постановяване на неприсъствено решение, намира следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги между ответника и „БТК“ ЕАД; изпълнение на договорните задължения на „БТК“ ЕАД за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност за периода от 08.02.2019 г. – 07.05.2019 г.; изискуемост на вземането; наличие на валидно сключени цесии за прехвърляне на процесното вземане, за които да е бил надлежно уведомен длъжника.

В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията си за ползвани далекосъобщителни услуги за периода от 08.02.2019 г. до 07.05.2019 г., за което обстоятелство същият не сочи доказателства.

2

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличието на няколко отрицателни предпоставки - „ Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие“.

Тези отрицателни предпоставки са налице по настоящото дело, тъй като ответникът не представи отговор на исковата молба, не се яви в първото заседание и не направи искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Ищецът се възползва от правото си по чл. 238, ал. 1 от ГПК и с молба направи искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато:

1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;

2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

От представените по делото писмени доказателствени средства може да бъде направен вероятен извод за основателност на претенцията.

Съдът, като съобрази и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, в първото съдебно заседание прекрати съдебното дирене и обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявеният иск следва да бъде уважен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от претенцията.

Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното претендира разноски в размер на 205, 00 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 180, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00 лева).

В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 205, 00 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 180, 00 лева; държавна такса в размер на 25, 00 лева).

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 205, 00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 205, 00 лева – разноски в исковото производство.

3

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „ЮБЦ”

ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8 , срещу Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „****“ № 59, с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 91, 58 лева, дължима за ползвани далекосъобщителни услуги, за периода от 08.02.2019 г. – 07.05.2019 г., по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл. № ****** от 16.01.2019 г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „ЮБЦ” ЕООД с анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г. от „С.Г. Груп“ ЕАД, придобило вземането от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3625 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „****“ № 59, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 205, 00 лева – разноски по ч.гр.д. № 3625/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.

ОСЪЖДА Н. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, бул. „****“ № 59, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК 205680303, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата от 205, 00 лева – разноски по гр.д. № 1347/2022 г. по описа на Районен съд Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4