Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3144 от 19.10.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2873/2022
Вид
Решение № 3144
Подписан
19.10.2022
Състав
Христина Валентинова Тодорова Колева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3144 гр. Варна, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Х.К. при участието на секретаря Ц.И. като разгледа докладваното от Х.К. Гражданско дело № 20223110102873 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от „Ю.Б.Ц." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** с р е щ у П. М. Т., ЕГН:**********, с адрес: гр.***, положителен специален установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер от 173.52 лв.

/сто седемдесет и три лева и 0.52 ст./, представляваща главница за предоставени електронни съобщителни услуги, дължима за периода от 22.11.2018г. до 21.03.2019г., по Допълнителни споразумения от дати 05.06.2015г.; 04.01.2017г. и 17.01.2017г. към договор с клиентски № ***, сключен между „Б.Т.К.” ЕАД, ЕИК *** и П. М. Т., за което са издадени следните фактури: фактура № 1258736573/22.12.2018г.; фактура № 1260360244/22.01.2019г.; фактура № 1262075788/23.02.2019г. и фактура № 1263585037/22.03.2019г., като вземането по договора е прехвърлено от страна на „Б.Т.К.” ЕАД в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 24.02.2020г. и от „С.Г.Груп“ ЕАД на настоящия заявител „Ю.Б.Ц.” ЕООД, ЕИК:*** по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 10.03.2020г, посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6511/19.11.2021 г. по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16588 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 39-ти съдебен състав.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника, като срещу издадената заповед е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че вземането произтича от договор за предоставяне 1 на далекосъобщителни услуги с кл. № ***, сключен между ответника и „БТК" ЕАД. С допълнително споразумение от 05.06.2015г., страните са уговорили на ответника да бъде предоставено ползване на фиксирана гласова услуга за номер *** при условията на тарифен план Инвалиди 160 с месечна абонаментна такса 1.80 лева /с ддс/. Срокът на споразумението бил 24 месеца - до дата 05.06.2017 г.. С допълнително споразумение от 04.01.2017 г. ответникът е добавил следните услуги: мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic М с месечен абонамент 15.99 лева /с ддс/, цифрова телевизионна услуга VIVACOM TV S+ с месечен абонамент 14.99 лева /с ддс/, интернет услуга VIVACOM FiberNet 50 с месечен абонамент 21.80 лева /с ддс/. Срокът на споразумението бил 24 месеца - до дата 04.01.2019 г.. С допълнително споразумение от 17.01.2017 г. ответникът е добавил следните услуги: мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Smart Net L c месечен абонамент 19.99 лева /с ддс/, мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен абонамент 13.99 лева /с ддс/, мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент 19.99 лева /с ддс/, мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 19.99 лева /с ддс/.

Срокът на споразумението бил 24 месеца - до дата 17.01.2019 г.. За отчетния период от 22.11.2018г. до 21.03.2019г. се сочи, че са издадени фактура № 1258736573/22.12.2018г.; фактура № 1260360244/22.01.2019г.; фактура № 1262075788/23.02.2019г. и фактура

№

1263585037/22.03.2019г., обективиращи вида и размера на незаплатената услуга. Излага се, че ответникът е ползвал, но не е заплатил в срок предоставените му услуги, чиято парична равностойност възлиза общо 173.52 лв., поради което договорните отношения между страните са прекратени едностранно от оператора. Твърди се, че с договор за цесия от 24.02.2020 г. „БТК" ЕАД е цедирал вземанията по процесния договор в полза на „С.Г. Груп" ЕАД, като ищецът от своя страна е закупил процесното вземане от „С. Г. Груп" ЕАД на 10.03.2020 г. по силата на последващ договор за цесия. Сочи се, че ищецът е овластен от цедента да уведоми длъжника за частното правоприемство, като към исковата молба е приложено уведомление за цесия и с връчване на препис от исковата молба ведно с уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът се счита за надлежно уведомен. По същество се моли предявеният иск да бъде уважен и се претендират сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва дължимостта на вземането и моли съдът да отхвърли иска като неоснователен. Твърди, че от м.01.2019г. е в договорни отношения с друг оператор и ползвал неговите услуги. Оспорва договорите за цесия и уведомяването за частното правоприемство, още повече че първият договор е сключен на 16.10.2018 г., т.е. преди периода, за който се претендира процесното вземане. Счита претендираното вземане за погасено по давност.

По същество моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен e положителeн установителeн иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

2

Предмет на исковата претенция са суми дължими като насрещна престация по съществували между ответника и БТК ЕАД договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 16588/2021г. по описа на Районен съд - Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

За да бъде уважен така предявеният иск, ищецът следва да докаже твърдяното облигационно отношение между ответника и „БТК" ЕАД, учредено въз основа на договора за мобилни услуги с клиентски № ***; изправността на праводателя - предоставянето на уговорените мобилни услуги за отчетния период от 22.11.2018г. до 21.03.2019г.; изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава, включително едностранното преустановяване на облигационна връзка; размера на предявените граждански притезания, както и че е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен. При установяване на горните предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.

Видно от приложения на л.15-20 от делото договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018г., че „Б.Т.К." ЕАД е прехвърлило на „С.Г.Груп" ООД вземанията, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1. Видно от приложеното на л. 22 потвърждение, че предмет на цесията е и вземането на цедента от П. М. Т. за сумата от 173.52 лева.

Последващо „С.Г.Груп" ООД, с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г. (л. 13-14) е прехвърлило на „Ю.Б.Ц." ЕООД, придобитите от цедента вземания по конкретно посочени договори, включително и този от 16.10.2018г., сключен с „Б.Т.К." ЕАД, като всяко едно вземане е подробно индивидуализирано по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 „Списък на вземанията". От представеното извлечение от приложението (л.

21), се установява, че предмет на договора е и вземането спрямо ответника за сумата от 173.52 лева.

Към исковата молба е представено нарочно пълномощно, по силата на което цесионерът, като упълномощен от цедента може да осъществява дейност по уведомяване на длъжниците във връзка с цесията.

Първият спорен по делото въпрос е произвели ли са цесиите действие спрямо ответника, с оглед въведеното от възражение същите да не са съобщени на Т..

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица, това действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира.

Преди да е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и т.н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да 3 плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване (решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д. №12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС). С оглед горното, съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба.

Наличието на валидни облигационни отношения между ответника и БТК ЕАД с предмет предоставяне на мобилни услуги по Допълнителни споразумения от дати 05.06.2015г.; 04.01.2017г. и 17.01.2017г. към договор с клиентски № ***, се установява от ангажираните от ищеца писмени доказателства.

По делото са приобщени фактура № 1258736573/22.12.2018г.; фактура № 1260360244/22.01.2019г.; фактура № 1262075788/23.02.2019г. и фактура № 1263585037/22.03.2019г., остойностяващи задълженията на ответника по договорите за мобилни услуги.

При така установените факти, в тежест на ищеца бе да докаже, че БТК ЕАД реално е предоставило услугите, чиято цена се търси понастоящем.

Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

От събраните писмени доказателства се установи, че страните са били в твърдяните облигационни правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги. Договорът за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен смисъл и поради това отношенията между страните се регламентират от общите правила за договорните задължения с предмет натурална престация. Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка. Задълженията на мобилния оператор са определени в сключения с ответника потребителски договор и по същество се свеждат до това операторът за поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/. Това 4 означава, че мобилният оператор извън предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в обема на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният оператор е задължен с отчитане на трафика - консумирани от абоната входящи и изходящи услуги, служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение. В заключение, сумите са начислени за осъществени услуги и са дължими, поради което потребителят дължи цената за тях.