Определение № 2436 от 03.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2436 гр. София, 03.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110215207 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба, вх.№119650/03.04.2025 г., от адв. Н. Б. - САК - пълномощник на З. И. Т., ЕГН **********, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН се търси допълване на решение от 28.03.2025 г., постановено по НАХД №15207/2024 г. по описа на 2 състав, СРС, НО в частта за разноските, сторени от жалбоподателя за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.

След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:

С Решение от 28.03.2025 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД №15207/2024 г., е отменено наказателно постановление №360116/14.06.2019 г., издадено от Заместник – кмет на Столична община, с което на З. И. Т., ЕГН **********, е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО.

Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя чрез процесуалния му представител адв. Б., на 31.03.2025 г., видно от отбелязване за връчването му чрез ЕПЕП. Изрично в диспозитива на решението е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, съобразен и с нормата на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказанията.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да допълни или измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния случай срокът за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването на решението на страните, като за молителя той е започнал от дата 31.03.2025 г. и е изтекъл на 14.04.2025 г. (работен ден - понеделник). Молбата е подадена на 03.04.2025 г., поради което следва да се приеме, че тя е подадена в рамките на установения с нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок, поради което и доколкото изхожда от процесуално легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.

В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза на З. И. Т., ЕГН **********, поради което обосновано може да се заключи, че въззиваемата страна, неоснователно предизвикала с поведението си правния спор, следва да понесе 1 отговорността за разноски, а за въззивника е възникнало право да ги търси. По делото пред СРС е приложено адвокатско пълномощно, по силата на което адв. Б. е бил упълномощен да подаде молбата за постановяване на допълнително решение. Макар процесуалният представител да не е взел участие в съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, той е депозирал допълнение към жалбата съобразно изискванията на чл.320, ал.4 от НПК, вр.чл.84 от ЗАНН, в което е формулирано и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Този документ е докладван от съда и преди откриването на проведеното съдебно заседание. По делото са представени доказателства за заплащането на сумата от 360,00 лева - договор за правна защита и съдействие, фактура и списък с разноски.

Съгл. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът не е длъжен, но може да намали размера на заплатения адвокатски хонорар, само ако кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото.

В случая, по делото въззиваемата страна не е отправила възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски. При тази констатация, формално, не се разкриват кумулативно изискуемите предпоставки за извършване на преценка, дали размерът на адвокатския хонорар е прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на делото.

Въпреки това, при отсъждане на размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. В него е предоставено задължително за националните съдилища на страните от Европейския съюз тълкуване на разпоредбите на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр чл. 4, § 3 ДФЕС. В своите мотиви Съдът насочва, че националният съд е длъжен да откаже приложението на наредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, с придаден задължителен характер с национална правна уредба, която противоречи на цитираните правила от ДФЕС. СЕС продължава в разсъжденията си, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, не допуска съдът да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, вр чл. 4, § 3 ДФЕС. СЕС споделя в съображенията си, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Пренесено в конкретиката на казуса, задължителната сила на решението на СЕС по преюдициалното запитване налага този съд да извърши преценка, доколко разпоредбите н а чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, във връзка с чл. 7 от Наредба № 1/2004 г., в актуалната им редакция, са съответни на правото на ЕС.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36, ал. 2 ЗА, за съответния вид работа. Такъв подзаконов нормативен акт се явява Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, приета от Висшия адвокатски съвет.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.: "Ако 2 административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение" С отмененото наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран с наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева. В текста на чл. 7, ал. 2, т. 2 от подзаконовия нормативен акт е указано: "За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:... при интерес до 1000 лв. - 400 лв.".

Безспорно, приемането на Наредбата с решение на Висш адвокатски съвет е предхождано от надлежно проучване и дава израз на волята да се постигне съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните легитимни цели - да се постигне адекватно заплащане на положения висококвалифициран труд. Именно затова и съобразно мотивите на решението на СЕС по дело №С-438/22 г., разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 за възнагражденията за адвокатска работа могат да служат като ориентир при определяне на възнаграждения, въпреки че те не са обвързващи за съда, с оглед общите правила за конкуренцията, по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по предоставената правна защита пред настоящата съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд приема, че фактическата и правна сложност на процесния казус не е необичайна и не се отличава съществено от останалите дела от този вид. Въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, без процедурни усложнения, в това число и без събирането на допълнителни доказателства извън тези, приложени към административнонаказателната преписка. За запознаване с материалите по делото и изготвянето на жалбата не е било нужно полагането на прекомерни усилия, нито изразходването на съществен времеви и технически ресурс. Такъв не е бил нужен и за изготвяне на молбата по чл.248 от ГПК. Тази съвкупност от фактори, съпоставена с претендирания размер на разноските, оправдава фиксирането им върху стойност от 360,00 лева (с включен ДДС), която е под предвидената долна граница на дължимото възнаграждение в чл.8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа - 400, 00 лева. По този начин ще се постигне еквивалентност и баланс между обществения интерес от справедлив съдебен процес, действителната правна и фактическа сложност на правния спор и реалния обем от извършена работа от изготвилия жалбата адвокат. Поради това и за настоящата съдебна инстанция разглежданият адвокатски хонорар съответства на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) "справедлив и обоснован".

Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение от 28.03.2025 г., постановено по НАХД №15207/2024 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, като ОСЪЖДА Столична община да заплати в полза на З. И. Т., ЕГН ********** и по нейна сметка направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 /триста и шестдесет/ лева.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4