Решение № 23176 от 20.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23176 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110152809 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. Г. срещу „Фератум България“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 20.07.2017г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *********, съгласно който следвало да му бъде предоставена сумата от 600лв., подлежаща на връщане на в срок от 6 месеца. Бил посочен годишен процент на разходите от 49,66%. Съгласно чл. 5 от договора, кредитът трябвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „Ferratum bank”, като никъде в договора не било посочено какъв е размерът на дължимото възнаграждение. След като усвоил сумата от 600лв., ищецът установил, че освен нея му се начислява и такса за обезпечение с поръчителство – услуга, предоставяна от партньор на ответника, в размер на 300лв.

Ищецът счита, че договорът потребителски кредит е недействителен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, както и поради противоречие с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като не се съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия. Отделно, сумата за поръчителство не била включена в него, а това следвало да бъде направено, тъй като е разход по кредита. С нейното добавяне се надвишавал максимално допустимия размер по чл. 19 ЗПК. Изтъква, че е налице заблуждаваща търговска практика, като потребителят е ограничен да прецени икономическите последици от договора. В условията на евентуалност твърди, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по чл. 143, т. 9 ЗЗП и нарушаваща норми от ЗПК.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде прогласен за нищожен сключеният между страните договор за потребителски кредит, а евентуално клаузата на чл. 5 от него.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения 1 по-горе договор за кредит, по силата на който е отпуснат кредит на ищеца от 600лв.

Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР и същият не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са два различни правни субекта, които нямат връзка помежду си и разходите по договора за поръчителство не трябва да са част от разходите по договора за кредит. Излага и допълнителни съображения за неоснователност на претенциите.

Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за потребителски кредит с ответника; че клаузата на чл. 5 от договора е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, а в тежест на ответника да докаже, че договорът за потребителски кредит отговоря на всички императивни изисквания на закона и включва валидно обвързващи страните договорни клаузи, включително, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за подробно описание на годишния процент на разходите в договора, както и всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му.

С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно, че между страните е сключен сочения договор за потребителски кредит, както и че сумата от 600лв. е отпусната на ищеца.

Както се посочи, в тежест на ответната страна е да докаже валидност на договора за кредит, тоест, че същият отговаря на императивните изисквания по ЗПК и ЗЗП. В тази насока, именно ответникът има интерес и следва да представи договора за потребителски кредит, от чието съдържание да се установи, че отговаря на нужните изисквания, което не е сторено. Ищецът в исковата молба въвежда нарочно възражение, че договорът за кредит не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, а е и неточно посочен. Предвид липсата на представен договор за кредит, не може да се приеме, че същият отговаря на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на всички останали по чл. 10 и 11 от ЗПК. Тези обстоятелства са достатъчни, за да обосноват извод, че договорът е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като в тежест на ответната страна е да установи, че същият отговаря на императивните изисквания на закона, както му е указано изрично с доклада по чл. 146 ГПК, включително, че не сочи доказателства за фактите, за които носи тежестта. Същият не е предприел активно процесуално поведение и не е ангажирал никакви доказателства за установяване на тези факти. Ето защо, следва да се приеме, че същият не е доказал договорът да отговаря на нужните изисквания и да включва всички задължителни реквизити по ЗПК. С оглед на това, предявеният установителен иск за прогласяване недействителността му по чл. 22 ЗПК се явява основателен.

При този изход на спора - уважаване на главния иск, не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск и съдът не дължи произнасяне по него.

2

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъждане на сторените разноски, като същият е доказал такива в общ размер от 1850лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Р. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

22 ЗПК, че сключеният между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № *********/20.07.2017г. е недействителен.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.

9, офис 20, да заплати на Д. Р. Г., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1850лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3