Решение № 1617 от 26.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1617 гр. Пловдив, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330204498 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 710805-F690970/ 04.07.2023 г, издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, с което на *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения (14 дневен съгласно актуалната редакция на чл. 59 ЗАНН) срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

„На 15.12.2022 г. в 13:30 часа при извършена проверка на обект електронна игра /въздушен хокей „Weak"/, находящ се в ***, комплекс ***, стопанисван от ***, ЕИК: ****, се констатира, че ЗЛ в качеството му на задължено лице по чл. З от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ е допуснало нарушение на същата, като извършва продажба на стоки без функциониращо фискално устройство вградено в електронния автомат на самообслужване (ФУВАС) към момента на проверката.

При извършена контролна покупка на 15.12.2022 г. в 13:15 часа на 1 бр. електронна игра на стойност 2 лв., се установи липса на визуализация на извършената контролна покупка от дисплея на ФУВАС. Съгласно дадени писмени обяснения от ЗЛ, липсва монтирано и въведено в употреба фискално устройство вградено в електронния автомат на самообслужване.

При проверка в информационните масиви на НАП, е установено, че към 15.12.2022 г. няма данни за регистрирано в НАП фискално устройство за горепосоченият обект. Доказателство за извършеното нарушение е приложена справка от ИС на НАП за регистрирани фискални устройства.

Нарушението е констатирано на 15.12.2022 г. и води до неотразяване на приходи.

Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Така посочените факти принципно правилно са субсумирани от наказващия орган под нормата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка чл.3 ал.8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка чл.118, ал.4 т.1 от ЗДДС.

Посоченото обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.

2

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА НП.

След извършване на нарушението, но преди издаването на НП (респективно наказващият орган е могъл и е бил длъжен да го съобрази) е постановено Решение на СЕС (първи състав) от 4 май 2023 година по дело С‑97/21, в което е посочено, че „ Член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.“

Точно такъв е процесния случай, тъй като:

-с процесното НП на дееца е наложена имуществена санкция в значителен размер- 3000 лева,

-като същевременно за същото нарушение, по повод същия издаден АУАН му е наложена ПАМ принудително запечатване на обект за срок от 14 дни, която не само е влязла в сила, като необжалвана, но и видно от приложения протокол за запечатване на обект от 11.01.2023г. мярката реално е изпълнена и жалбоподателят е понесъл негативните последици от нея няколко месеца преди издаването на НП.

В решението на СЕС достатъчно подробно е обоснован наказателния характер на двете санкции по чл. 185 ЗДДС (имуществена санкция) и чл. 186 ЗДДС (ПАМ), доколкото и двете преследват репресивни и превантивни функции, които са характерни за наказателното право, като същевременно тежестта им сама по себе си също е значителна и не може да ги дисквалифицира като наказателни.

И в конкретния случай не са налице изключенията, които да позволят дублирането на двете санкции. Те са наложени в два самостоятелни процеса (по АПК и по ЗАНН), протичащи пред различни органи, подлежащи на 3 обжалване пред различни съдилища, приключили в различен времеви интервал, като санкцията по чл. 186 ЗДДС е изпълнена няколко месеца преди издаването на процесното НП. Българското законодателство не позволява резултатите от едното производство да бъдат зачетени в другото, нито общите факти установени в едното производство да се съобразят в другото, като във всяко едно от тях следва да се провежда пълно и главно доказване на едни и същи обстоятелства.

По-важното, обаче е, че българското законодателство не позволява санкцията в едното производство да бъде съобразена при индивидуализация на санкцията във второто, така че съвкупния им размер и тежест да е пропорционален на конкретната тежест на нарушението.

По-конкретно в производството по ЗАНН, в чл. 185, ал.2 от ЗДДС, е предвиден минимален размер на санкцията в чувствително завишен размер от 3000 лева, който се налага при всички нарушения водещи до неотразяване на приходи, независимо дали преди това е била наложена ПАМ и за какъв срок.

В този смисъл е и чл. 27, ал.2 ЗАНН, според който размера на санкцията се определя при отчитане на тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Липсва предвиден критерий при индивидуализация на санкцията да се съобразява тежестта на ПАМ евентуално наложена в отделен паралелно протичащ административен процес. Аналогично е положението и в чл. 186 ЗДДС, в който липсва предвидено изискване при определяне на продължителността на ПАМ от 1 до 30 дни да се съобразява тежестта на наложената с НП имуществена санкция.

Не на последно място следва да се съобрази, че в конкретния случай, видно от мотивните части на НП и на издадената въз основа на същия АУАН Заповед за налагане на ПАМ, съответния санкциониращ орган не е съобразявал тежестта на санкцията в другото производство при определяне размера на санкцията налагана от него самия. Това всъщност е съвсем логично, предвид установеното, че двата процеса са протичали напълно самостоятелно, паралелно, независимо и без каквато и да била връзка един с друг, при това през голям интервал от време.

От всичко гореизложено следва, че санкционирането на жалбоподателя с обжалваното НП, макар и законосъобразно според националното ни 4 законодателство, е нетърпимо според имащото примат право на ЕС.

Това правно нетърпимо положение може и следва задължително да бъде отстранено от съда, чрез отмяна на санкцията, която все още не е влязла в сила, като в процесния случай това е обжалваното НП.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 500 лева адвокатски хонорар. Той изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес от 3000 лева, поради което следва да се присъди изцяло.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 710805-F690970/ 04.07.2023 г, издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности"-Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП, с което на *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

ОСЪЖДА Национална Агенция по приходите да ЗАПЛАТИ н а ***, ЕИК **** сумата от 5 0 0 лева, представляваща разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за 5 постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6